САЩ обмислят временно отстраняване на Испания от НАТО

Вътрешна електронна кореспонденция в Пентагона очертава възможни мерки на Съединените щати срещу съюзници от НАТО, които според Вашингтон не са оказали достатъчна подкрепа по време на войната с Иран, съобщи официален източник пред "Ройтерс".

Сред обсъжданите опции е дори временно отстраняване на Испания от Алианса, както и преразглеждане на американската позиция по въпроса за британските претенции върху Фолклендските острови. Документът отразява нарастващото недоволство във Вашингтон от отказа на някои съюзници да предоставят достъп до бази, въздушно пространство и логистична подкрепа - т.нар. права за достъп, базиране и прелитане (ABO).

Според източника тези права се разглеждат като "абсолютен минимум" в рамките на НАТО, а обсъжданите мерки се разпространяват на високо ниво в Пентагона. Сред предложенията е и ограничаване на достъпа на "трудни" държави до ключови позиции в Алианса.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно разкритикува съюзниците за отказа им да изпратят военноморски сили за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток, който беше затворен след началото на въздушната кампания на 28 февруари. Той дори допусна възможността САЩ да се оттеглят от НАТО, макар в самия документ да не се предлага подобна стъпка, нито закриване на американски бази в Европа.

От Пентагона потвърдиха, че се разработват варианти за реакция. Говорителят Кингсли Уилсън заяви, че администрацията ще осигури "надеждни опции", така че съюзниците да поемат своята част от отговорността, а Алиансът да не бъде "хартиен тигър".

Напрежението се задълбочава на фона на различията в подхода към конфликта с Иран. Държави като Великобритания и Франция посочват, че участие в американска морска блокада би означавало директно включване във войната, но са готови да съдействат за сигурността на протока при трайно примирие.

Особено остро е недоволството към Испания, чието правителство отказа да предостави бази и въздушно пространство за удари срещу Иран, въпреки наличието на ключови американски съоръжения като базите Рота и Морон.

Според източници, целта на предложените мерки е да изпратят ясен сигнал към европейските съюзници и да намалят "усещането за привилегированост". В същото време анализатори предупреждават, че подобни действия могат да задълбочат кризата в 76-годишния алианс и да поставят под въпрос ангажимента на САЩ към европейската сигурност.

Допълнително напрежение внасят и коментари на Доналд Тръмп по адрес на британския премиер Кийр Стармър, когото той обвини в слабост заради отказа да се присъедини към военните действия срещу Иран. В отговор Лондон първоначално отказа да предостави бази за офанзивни операции, но впоследствие разреши използването им за отбранителни мисии, свързани със защитата на цивилни.

Военният министър Пийт Хегсет също подчерта, че войната е разкрила сериозни разминавания в рамките на Алианса, отбелязвайки, че "няма истински съюз, ако партньорите не са готови да застанат един до друг в труден момент".