МЗ с препоръки към лекарите при съмнение за домашно насилие

Министерството на здравеопазването предприема стъпки за по-добра подкрепа на медицинските специалисти при работа със случаи на домашно насилие, като изпрати до регионалните здравни инспекции указания за действията им при съмнение за насилие и за прилагане на Координационния механизъм за помощ и подкрепа на пострадали.

Целта е механизмът да бъде реално прилаган в ежедневната практика, така че всяка жертва да получи навременна защита, подкрепа и достъп до необходимите услуги.

Указанията обхващат цялата здравна система – от центровете за спешна медицинска помощ, през болничната и извънболничната помощ, до практиките на общопрактикуващите лекари, които често са първата точка на контакт с пострадалите. Именно затова ролята на медицинските специалисти е ключова за ранното разпознаване и задействането на институционалната защита.

В тях се акцентира върху необходимостта от внимателен разговор с пациента и професионална преценка при съмнение за насилие. Предвижда се събиране на подробна информация, дословно отразяване на обясненията на пострадалото лице и отбелязване на несъответствията между разказаното и установените наранявания. Разговорът следва да се провежда насаме, при гарантирана поверителност и уважение към достойнството на пациента.

Специално място е отделено на точната медицинска документация. Пълното описание на травмите и издаването на медицински документ имат значение както за лечението, така и за удостоверяване на насилието и предприемане на последващи защитни мерки.

При риск за живота и здравето на пострадалото лице указанията предвиждат незабавна реакция – сигнализиране на телефон 112, както и насочване към социални услуги, кризисни центрове и Националната гореща телефонна линия.

Особено внимание се обръща на случаите с деца – когато те са жертви или свидетели на насилие, се изисква задължително уведомяване на компетентните институции.

Домашното насилие не е личен проблем, а обществен въпрос, който изисква координирани действия. Всяко съмнение следва да води до действие, а всяко действие – до защита на пострадалия.