--900.jpg)
Петро Хурин казва, че здравето му никога не е било същото, откакто преди 40 години е изпратен да разчиства района на Чернобил след най-тежката ядрена авария в света - Аварията в Чернобил. Той прави тов а интервщ за "Ройтерс" преди отбелязването на 40 години от най-голямата ядрена авария в Европа, променила живота на милиони.
Той е сред стотиците хиляди т.нар. "ликвидатори", мобилизирани да почистват последствията след експлозията в четвърти реактор на Чернобилската атомна електроцентрала на 26 април 1986 г. Бедствието разпръсна радиоактивни облаци над голяма част от Европа.
Тридесет и един работници и пожарникари загиват непосредствено след аварията, основно от остра лъчева болест. Хиляди други по-късно умират от заболявания, свързани с радиацията, като рак, макар че общият брой на жертвите и дългосрочните здравни последици остават предмет на ожесточени спорове.
По онова време Хурин работи във фирма, която доставя багери и строителна техника. През юни 1986 г. тя го изпраща в забранената зона около Чернобил. От 40-те души, изпратени от компанията, днес са живи само петима, казва той.
"Няма нито един човек от Чернобил, който да е в добро здраве", споделя 76-годишният мъж. "Това е смърт от хиляди малки рани."
Съветските власти се опитват да прикрият мащаба на катастрофата, като дори отказват да отменят първомайския парад в Киев, на около 100 километра южно от централата. Днешното украинско правителство често изтъква неадекватната реакция на тогавашните власти и опитите им да скрият истината.
Хурин разказва, че някои негови колеги са си извадили медицински бележки, за да избегнат изпращането в Чернобил, но той сам е решил да отиде.
"Осъзнавах, че колкото и малък да е моят принос, правя нещо, за да укротя този атомен звяр", казва той.
Работейки по 12 часа на смяна, Хурин използва багер, за да товари сух бетон, смесен с олово - доставян по река - върху камиони, които го превозват до реактора. Там материалът е използван за изграждането на масивен саркофаг, който да задържи радиацията.
"Прахът беше ужасен", спомня си той. "Работиш половин час с респиратор и той става кафяв като обелка от лук."
Още след четири дни започва да изпитва тежки симптоми - силно главоболие, болки в гърдите, кръвотечения и метален вкус в гърлото. Лекарите го лекуват, но след още една смяна той едва може да ходи и се страхува, че му остават "един-два дни живот".
"Закараха ме в болницата и лекарите първо направиха кръвен тест", разказва Хурин. "Прободоха всички пръсти и излизаше бледа течност, но не и кръв."
Съветските лекари отказват да поставят диагноза лъчева болест - по думите му това не е било позволено тогава. Вместо това му казват, че страда от вегетативно-съдова дистония - нервно разстройство, често свързвано със стрес.
Преди аварията Хурин никога не е ползвал болничен. След нея обаче прекарва около седем месеца в различни болници, включително с кръвопреливания.
По-късно му поставят диагнози като анемия - често свързвана с радиационно облъчване - стенокардия, панкреатит и редица други заболявания.
По стандартите на сънародниците си той е живял дълго. Според данни на Световната здравна организация средната продължителност на живота на мъжете в Украйна е била около 66 години през 2021 г., след спад по време на пандемията.
Днес, вече пенсионер, Хурин живее със съпругата си Олга в Черкаска област. Въпреки здравословните проблеми той продължава да свири на баян - вид акордеон - и да пише песни и стихове.
Той води борба, за да получи специална инвалидна пенсия за ликвидаторите от ядрената катастрофа.
Но животът му е белязан и от друга трагедия - руската инвазия в Украйна през 2022 г. Той и съпругата му редовно посещават мемориал в Холодний Яр, посветен на техния внук Андрий Воробкало - украински войник, загинал преди три години на 26-годишна възраст.
След като дъщеря му заминава да работи в Европа, Хурин и съпругата му отглеждат Андрий от четиригодишен. Когато започва войната, той напуска работата си в Гърция и се връща да защитава родината си.
"Остави всичко и дойде да защитава Украйна", казва Хурин пред "Ройтерс", застанал до мемориалния камък на внука си. "Мислим за него постоянно.
