Тоалетите ѝ бяха внимателно обмислени, съчетаващи практичност и често символично послание
Кралица Елизабет II бе може би най-разпознаваемата жена на своето време, а стилът ѝ, макар сдържан и понякога дори консервативен, се открояваше от пръв поглед.
В продължение на 70 години на трона не само самата кралица остана неизменна, но и характерните ѝ шапки и ярки палта, които носеше на публични събития, както и туидът, шотландските карета и забрадките, оформящи ежедневния ѝ облик.
Тоалетите ѝ бяха внимателно обмислени, съчетаващи практичност и често символично послание, въплъщаващи „меката сила“, дипломацията и стабилността.
Нова изложба в Кралската галерия на Бъкингамския дворец, която представя предмети от десет десетилетия от живота на кралицата, е посветена на стогодишнината от рождението ѝ на 21 април.
Освен всичко друго, тя показва и как се е променила Великобритания през дългото управление на Елизабет II.
Сред 200-те експоната, включващи дрехи, бижута, шапки, обувки и аксесоари, се открояват пет от най-емблематичните ѝ визии.
Туид и шотландско каре
Този ансамбъл, създаден от нейния шивач Норман Хартнел, е носен за първи път през 50-те години и включва сако от туид Harris и пола в каре Balmoral.
Комплектът, който десетилетия наред остава част от ежедневния ѝ стил, съчетава практичност и скромност, отговарящи на любовта ѝ към активния живот на открито.
Модният наблюдател и автор във „Вог“ Мариан Квей обаче подчертава, че посланието му е много по-дълбоко. Използваните материи са били предназначени да демонстрират британската мода, майсторството и местното производство.
В женствения силует и приглушените тонове тя открива нотки на стабилност, надеждност и „мека сила“. „Това е като да кажеш: „Аз съм начело“, но без излишна показност“, отбелязва Квей.
Тя допълва, че това не е опит за следване на модата. Ако кралицата се стремеше към тенденциите, щеше да изглежда подвластна на всяка нова прищявка, а традиционният ѝ стил създава усещане за устойчивост.
С времето този образ се превръща в квинтесенция на британския стил. Според куратора на изложбата Каролайн де Гито той оказва силно влияние върху съвременните дизайнери, като дава пример с колекцията Balmoral 2024 на италианската марка Miu Miu.
Роклята за коронацията
Коронационната рокля от 1953 г., също дело на Хартнел, е изработена от коприна, произведена в графство Кент, и украсена с изящна бродерия от златни мъниста, кристали и перли.
Макар да олицетворява върховете на британското майсторство, именно символиката придава на роклята нейната уникалност.
Върху нея са изобразени флоралните емблеми на четирите съставни части на Обединеното кралство. След като одобрява осмия вариант на дизайна, кралицата настоява да бъдат добавени и символите на държавите от Общността.
До английската тюдорска роза, шотландския бодил, уелския праз и ирландската детелина се появяват канадският кленов лист и индийският лотос.
„Тази рокля на практика беше поклон на Великобритания към страните от Общността“, казва Квей и допълва, че изборът на облекло отразява начина, по който кралицата управлява.
Роклята „Айзенхауер“
През 1957 г. Елизабет II носи елегантна зелена рокля без ръкави, също създадена от Хартнел, на държавен банкет в чест на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер във Вашингтон.
Каролайн де Гито отбелязва, че е впечатляващо как в продължение на десетилетия кралицата винаги е правела точния избор в облеклото си.
Тази рокля обаче поражда различни тълкувания. По думите ѝ тя е изключително красива, но не носи ясно разчетим символичен код.
Известно е, че е носена по време на визита, насочена към укрепване на трансатлантическите отношения в разгара на Студената война.
Квей вижда в нея по-скрито послание. Свежият ябълково-зелен цвят може да бъде препратка към Америка, където ябълката е културен символ.
„Тази рокля сякаш казва: „Аз съм кралицата на Великобритания, това сме ние, но също така ви отдавам почит“, отбелязва тя.
Писателката и моден анализатор Елизабет Холмс подчертава, че в началото на управлението си кралицата използва облеклото, за да се утвърди като млада и бляскава фигура на световната сцена, доминирана от мъже.
Синята рокля с болеро
Роклята в нюанс „зимен рибар“ с кринолин и съответстващо болеро, носена на сватбата на сестра ѝ принцеса Маргарет през 1960 г., впечатлява със своята непреходна елегантност.
Декорирана с гипюрена дантела, тя повтаря силуета на булчинската рокля и е допълнена от синя шапка с три копринени рози, препратка към името Маргарет Роуз.
Освен майсторската изработка, тоалетът бележи и повратен момент. Това е последният случай, когато член на кралското семейство, различен от булката, носи дълга рокля на сватба.
Този период предшества бурните 60-те години, когато дизайнерката Мери Куант налага по-късите поли.
Именно тогава се засилва и предпочитанието на кралицата към синьото, цвят, който носи усещане за спокойствие и доверие и се превръща в инструмент на „дипломацията на модата“.
Прозрачният шлифер
Прозрачният пластмасов шлифер от 60-те години, създаден от дизайнера Харди Еймис, се откроява сред експонатите.
Подобно на прозрачните чадъри, които по-късно стават нейна запазена марка, той позволява на публиката да вижда ярките ѝ тоалети при всякакво време.
Цветовете имат значение, подчертава де Гито, защото дори хората в задните редици трябва да могат да я разпознаят.
Този футуристичен елемент показва, че кралицата е в крак с времето. Въпреки това тя не се стреми да бъде модна икона.
През различните десетилетия облеклото ѝ отразява тенденциите: от влиянието на „Новия облик“ на Кристиан Диор през 40-те, през обемните форми на Баленсиага през 50-те, до по-късите поли и ярките цветове на 60-те и по-свободните вечерни рокли през 70-те.
Независимо от модните влияния, стилът ѝ остава разпознаваем, елегантен и типично британски.
Каролайн де Гито обобщава, че през всичките десетилетия кралицата неизменно е избирала най-подходящото облекло за всеки повод.
Източник: БГНЕС