В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна Третата годишна международна конференция за отчитане на дейностите и резултатите по проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer). Паралелно в Централното фоайе е представена постерна сесия, в която може да бъдат разгледани постигнатите резултати на част от вътрешноуниверситетските проекти, финансирани по проекта.
Официалното откриване на конференцията се проведе в Аулата в Ректората в присъствието на ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, представители на ректорското ръководство на университета –проф. д-р Соня Милева, проф. д-р Ренета Божанкова, проф. д-р Мадлен Данова, акад. проф. дхн Тони Спасов, министъра на иновациите и растежа на Република България г-жа Ирена Младенова, заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов, ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България г-жа Йорданка Чобанова, проф. дфн Анастас Герджиков, ръководител на проекта, проф. Васил Маринов, координатор научни групи, проф. Георги Райновски, координатор по дейност 3.4. по проекта, декани на факултети.
На официалното откриване присъстваха и г-жа Стефка Пилева-Малиновска, главен директор на Главна дирекция „Верификация“ към Изпълнителна агенция „Програма за образование“, Николай Шопов - главен експерт, отдел „Техническа верификация“, Изпълнителна агенция „Програма за образование“, проф. дн Светлана Симова - Институт по органична химия с център по фитохимия, БАН, чл.-кор. проф. дхн Георги Вайсилов, доц. Наталия Ушева и г-жа Живка Парушева от Медицинския университет – Варна, членове на УК на MUVE-TEAM, представители на български университети и на институции.
Сред присъстващите бяха и членовете на Съвещателния борд на проекта SUMMIT prof. Plamen Atanassov - University of California, Irvine, USA; prof. Anna Guerrero Roldán - Universitat Oberta de Catalunya, Spain; prof. Dr. h.c. Wolfgang Schmale - University of Vienna, Austria; prof. Barbara Klajnert-Maculewicz - Department of General Biophysics, University of Lodz, Poland; prof. Jonatan Jones - UK Met office, UK; prof. Dr. Thomas Walther - Technical University of Darmstadt, Germany; prof. Julita Vassileva - University of Saskatchewan, Canada; prof. Girolamo Giordano - University of Calabria, Italy; prof. Georgi Georgiev - IJCLab, Orsay, France; prof. Dr. Ulrich Pfisterer - Ludwig Maximilian University of Munich/ Zentralinstitut für Kunstgeschichte, Germany; prof. Dr. Zbigniew Palmowski - Wroclaw University of Science and Technology, водещите учени на научните групи, представители на МОН, декани и членове на академичната общност на Софийския университет, студенти и докторанти.
Модератор на събитието бе доц. д-р Владимир Божилов, заместник-декан на Физическия факултет на Софийския университет, който приветства всички с добре дошли на Третата годишна конференция на проекта SUMMIT. Той припомни, че проектът SUMMIT стартира в началото на 2023 г. и се изпълнява в продължение на 42 месеца до 30 юни 2026 г. Проектът има за цел да привлече учени и изследователи от световна величина и се финансира от Националния план за възстановяване и устойчивост. Дейностите по проекта са насочени към насърчаване и подкрепа на научни приноси с голямо въздействие в съответствие с най-добрите практики и стандарти на Европейското изследователско пространство.
Проектът SUMMIT обхваща области на знанието, които са стратегически за Софийския университет: естествени науки, медицина, математика, компютърни науки, образование, икономика, хуманитарни науки, социални науки и психология.
Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев отправи поздрав към всички в Аулата и изрази надеждата си за трети пореден път да се проведе една изключително ползотворна конференция, която да покаже ползата от проект SUMMIT, който се вписва изключително органично в Стратегията за развитие на университета, неговата научна стратегия и, разбира се, в научните изследвания на българската наука като цяло.
„Отдавна сме част от европейското изследователско пространство, отдавна сме част и от световното изследователско пространство. Така че в пряк диалог, в пряко комуникиране, се надявам да подобрим нашите резултати, да открием нови полета и да вдъхновим много млади хора да поемат по трудния път на науката“, каза още ректорът на Софийския университет и пожела на всички „На добър час“ и успех на конференцията.
По повод провеждането на научния форум бе получен поздравителен адрес от президента на Република България Илияна Йотова. В обръщението си към ректора, участниците в научния форум и към гостите г-жа Йотова отбелязва, че инвестицията в създаването и усъвършенстването на технологии и в развитието на науката е начинание с огромна значимост не само за всеки университет, но е показател за зрелостта на едно общество.
„През последните години показахте как се гради общество на знанието и устойчива мрежа от изследователски университети – чрез сътрудничество на международни екипи, чрез проведени изследвания в различни области на науката и чрез съвместната работа на студенти, докторанти, млади и опитни изследователи. Успяхте да изградите нови, но и да задълбочите вече съществуващите международни университетски партньорства“, се казва още в поздравителния адрес.
В него държавният глава изразява надеждата си проведените мобилности да доведат до нови идеи за международни проекти, а изпълнените над 90 изследователски проекта в рамките на SUMMIT – до ефективни европейски решения в отговор на предизвикателствата пред Европейския съюз.
Накрая г-жа Илияна Йотова пожелава на всички енергия, вдъхновение и успех, за да може Алма матер да продължава да бъде не само най-старият и най-добър университет в България, но и водещ център в Европа за развитие на наука и иновации в изследванията.
В своето приветствие г-жа Ирена Младенова – министър на иновациите и растежа, отбеляза, че инициативата ясно показва, че българските университети не просто създават знание, но все по-уверено го превръщат в двигател на иновациите и на икономическото развитие: „Днес говорим за нещо повече от наука. Говорим за ролята на знанието като стратегически ресурс. Този ресурс, който е неизчерпаем и определя конкурентоспособността на икономиките, устойчивостта на обществата и мястото ни в глобалния свят“. Тя отбеляза, че Европа изостава не толкова в създаването на знания, колкото в тяхното приложение. По думите й проблемът тук не е в науката, а в превръщането й в икономическа сила.
Министър Младенова и изтъкна, че публичните разходи за наука у нас са ниски – под 1% от БВП, което е значително под средното ниво за Европейския съюз. Делът на високотехнологичните предприятия и иновационните стартиращи компании остава ограничен, а патентната активност и комерсиализацията на научни резултати все още не отразяват пълния потенциал на научната ни общност.
„Разглеждам това не само като дефицит, но и като пространство за стратегическа намеса“, посочи тя и изтъкна ролята на изследователските университети и тяхната трета мисия – технологичния трансфер. По думите й днес университетите трябва да бъдат не само създателите на знания, но и платформи за spin-off компании, за развитие на дълбоки технологии и иновации, на привличане на инвестиции и изграждане на индустриални партньорства. „Проекти като SUMMIT са ключов елемент от тази трансформация и създават необходимата критична маса от научен потенциал, научен капацитет, насърчават сътрудничеството между изследователи и бизнес и поставят основите на по-ефективна и по-свързана научно-иновационна екосистема в България“, посочи Ирена Младенова. Тя подчерта, че Министерството на иновациите и растежа е естествен партньор и цели да създаде среда, в която научните постижения се превръщат в решения на реални проблеми в обществото и на пазара.
„Бъдещето принадлежи на икономиките, които умеят да превръщат знанието в стойност и затова инвестициите в наука, иновации и технологичен трансфер са инвестиции в дългосрочната ни конкурентно способност. Проекти като SUMMIT показват, че страната ни има потенциала да бъде активен участник в европейската научна и иновационна екосистема – не само като създател на знание, но и като генератор на решения с реално приложение“, каза министър Младенова и поздрави всички участници в проекта за постигнатите резултати, пожела ползотворна работа по време на конференцията и продължаващ устрем и енергия да правят това, в което са добри.
Заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов посочи в своето приветствие, че днес, четири години след започването на проекта, е щастлив да види успехите на различните научни групи и изтъкна, че проектът наистина е успял да обедини изследователските усилия и да ги стимулира да се развиват. Акад. Витанов обърна внимание и на младите изследователи, които участват, на многобройните публикации и патентната дейност.
Той подчерта, че проектът е бил много успешен за Софийския университет. По думите му новото предизвикателство пред предстоящото правителство ще бъде как да се продължи тази инициатива и да се стимулират научните изследвания. В заключение акад. Витанов поздрави всички участници в проекта, ръководителите на проекта и членовете на Съвещателния борд за това, че са успели да го реализират, и пожела плодотворна конференция на всички.
Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България г-жа Йорданка Чобанова също поздрави участниците в конференцията, ръководителите на научните проекти и гостите и заяви, че е много вълнуващо днес да говорим за най-стойностното – за науката. „Тя е тази, която гради бъдещето. Това, което се случва днес, говори за вашия труд. За резултатите, които сте постигнали, за вашата всеотдайност, за вашия творчески плам, за това как искате да променяте света. И всъщност, удовлетворението, което изпитвате днес, е абсолютно заслужено“, подчерта г-жа Чобанова и допълни, че да концентрираме днес мислите си върху научните постижения, е привилегия, но и стратегическа необходимост и Европа си дава сметка за всичко това.
„Науката сама по себе си е политика. И тя ни прави силни и независими. Затова инвестираме в наука. И в Европа, и в България икономическата трансформация се случва точно така – чрез науката, чрез иновациите“, каза ръководителят на Представителството на Европейската комисия и припомни, че проектът SUMMIT е финансиран от механизма за възстановяване и устойчивост. Европейският съюз предоставя 142 милиона евро, за да постига България резултати точно в областта на иновациите, на трансфера на технологии, като 120 млн. евро са само за иновационни програми в десет изследователски висши училища.
„Проектът SUMMIT е ярък пример как европейската солидарност и националната амбиция могат заедно да изграждат наука на най-високо ниво в България“, каза г-жа Чобанова и допълни, че с тази инвестиция не се финансират просто отделни изследвания, а се създава дългосрочен капацитет и то в области, които са стратегически – биотехнологии, информационни технологии, зелени технологии, цифрови технологии, изкуствен интелект, хуманитарни науки. Тя допълни, че всичко това е важно, защото силната наука дава и по-добри решения за обществото, повече възможности и за младите учени да развиват таланта си в България и в Европа.
Йорданка Чобанова обърна и внимание и на фокуса на европейските инвестиции занапред – върху единен пазар, развитие на собствен технологичен капацитет и повече сигурност и по-малко зависимост. „И точно в този контекст сътрудничеството между университетите, и то на европейско ниво, науката и бизнеса, остава ключово и решаващо“, каза още тя и подчерта, че бъдещите програми ще насърчават тази тясна връзка – между образование, между умения, научни изследвания на транснационално ниво. Идеята е да има по-силна интеграция на иновационните екосистеми в Европа.
„Щастлива съм, че Софийският университет достойно участва в това европейско уравнение. Всички вие, които сте днес тук, служите за пример как всъщност университетите успешно се адаптират и променят съобразно очакванията на динамичния и бързо променящ се свят“, каза още госпожа Чобанова и пожела успех на всички.
Проф. д-р Васил Маринов, координатор научни групи, представи доклад, в който обърна внимание на очакваните ползи от успешното реализиране на проекта SUMMIT. Сред тях той открои увеличеното количество и качество на научните изследвания, постигнато чрез привличане и задържане на водещи изследователи, привличането на млади изследователи и подобряването на изследователската инфраструктура и физическата среда. Сред другите ползи от проекта проф. Маринов спомена подобрената видимост, постигната чрез публикации в световно признати бази данни; повишената патентна активност и насърчаването на приложните изследвания; разширеното международно сътрудничество (включително участие в научни мрежи); привлеченото външно финансиране и подкрепа от индустрията, както и подобрената позиция на Софийския университет в международните университетски класации.
Основен акцент в презентацията на проф. Маринов бяха резултатите, постигнати в различните дейности - 3.1: Изследвания, насочени към научни области, стратегически за Софийския университет; 3.2: Привличане на външни водещи изследователи в стратегическите за Софийския университет научни области, 3.3: Международно сътрудничество в стратегическите за университета научни области, 3.4: Изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост и 3.5: Защита на интелектуалната собственост и трансфер на технологии.
Проф. Васил Маринов изтъкна още утвърждаването на стандартизирани правила, процедури и инструменти за основните процеси, унифицирано облачно пространство за съхранение и лесен достъп до всички ключови документи, наличието на постоянната подкрепа за осигуряване на необходимата работна среда за изследователите, навременно изпълнение на дейностите, бързо идентифициране и реагиране на рискове, получената награда „Знак за качество“ на Софийския университет в категория „Успешна промяна“ (ноември 2025 г.).
Цялата презентация на проф. Маринов можете да видите тук .
След официалното откриване на Третата годишна конференция за отчитане на дейностите и резултатите по проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) бе открита постерната сесия, разположена в Централното фоайе в Ректората, която представя постигнатите резултати на част от вътрешноуниверситетските проекти, финансирани по проекта SUMMIT. Техните ръководители са:
Доц. д-р Виолета Коцева, Исторически факултет , ръководител на проект Новите български общности зад граница: между наследените и изобретените идентичности, No. 70-123-449/27. 06. 2023 г.
Проф. дн Ивайла Панчева, Факултет по химия и фармация , ръководител на проект "Комплексен подход за изследване на координационното поведение на природни антибиотици"
Доц. д-р Стойчо Стойчев, Философски факултет, ръководител на проект номер: 70-123-217
Доц. д-р Биляна Рангелова, Департамент по спорт, ръководител на проект "Иновативна система от вербални и невербални средства за комуникация в учебния процес по физическо възпитание и спорт за ученици със СОП"
Доц. д-р Десислава Лазарова, Медицински факултет, ръководител на проект: „Верифициране на нова редокс-чувствителна контрастна субстанция за визуализиране и оценка на редокс-статус и оксидативен стрес в биологични обекти с използване на магнитно-резонансни техники“, № на договора: 70-123-444/27.06.2023 г.
Доц. д-р Галина Георгиева, Факултет по науки за образованието и изкуствата, ръководител на проект „Алгоритмична грамотност: социално-педагогически аспекти“ (Algorithm Literacy: Socio-Pedagogical Aspects).
Доц. д-р Александър Димов, Факултет по математика и информатика, ръководител на проект "Приложение на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и информационните технологии"
Доц. д-р Силвена Ботева, Биологически факултет, ръководител на проект „Оценка на ефектите от консервационни дейности реализирани в циркуса на Седемте рилски езера“, No.70-123-193/12.02.2024 г.
Доц. д-р Йонка Първанова, Факултет по педагогика , ръководител на проект „Подбор и квалификация на директори на образователни институции в системата на предучилищното и училищното образование"
Проф. д.ик.н. Невяна Кръстева, Стопански факултет , ръководител на проект "Геймификация в образованието и на работното място“
Доц. Елена Ташева-Терзиева, Биологически факултет , ръководител на проект No.70-123-211/12.02.2024г., на тема: "Изследване и дигитализация на материали от Зоологичната колекция на СУ „Св. Климент Охридски“ (BFUS) и създаване на база данни от медийни ресурси."
Проф. д-р Ивайла Попова, Исторически факултет, ръководител на проект „Влияние на споделените академични пространства върху мотивацията и академичните постижения на студентите (теоретико-емпирично изследване).
Доц. Боян Ломев, Стопански факултет, ръководител на проект „Изследване на ефекта от въвеждането на иновации в градската мобилност на голям европейски град (София) посредством методи от теорията на времевите редове с превключване на режими“
Проф. д-р Георги Бояджиев, Факултет по математика и информатика , ръководител на проект „Разработване на уред за автоматизирано пробиване на кости в ортопедичната хирургия“
Доц. Валентина Ганева, Биологически факултет , ръководител на проект „Прилагане на импулсно електрично поле за изолиране на биоактивни пептиди и антиоксиданти от бирени дрожди“
Доц. д-р Вихра Найденова, Философски факултет, ръководител на проект „Влияние на психологически и социални фактори върху ангажираността и благополучието в организационен контекст“
Доц. д-р Пейчо Петков, Физически факултет, ръководител на проект "Моделиране на комплексни системи"
Доц. д-р Ренета Райкова, Физически факултет, ръководител на проект „Изследване на фокалните механизми на земетресения с магнитуд М>=4 на територията на България и околностите“
Доц. д-р Христомир Йорданов, Физически факултет , ръководител на проект „Отчитане на биосъвместими пасивни сензори“
Проф. дхн Соня Илиева, Факултет по химия и фармация , ръководител на проект „Дизайн, синтез и свойства на флуорогенни биомолекулни сонди, базирани на хомо- и хетеродимерни багрила в биосъвместими и биоразградими наночастици“
Проф. д-р Иванка Цачева, Биологически факултет, ръководител на проект „Биомедицински приложения на едноверижни рекомбинантни антитела“
Проф. Мира Цветкова-Арсова, Факултет по науки за образованието и изкуствата, ръководител на проект "Съвременни технологии и методи в диагностиката и обучението на деца и ученици със специални образователни потребности (СОП)"
Доц. д-р Албена Танева, Философски факултет , ръководител на проект „Приложение и развитие на концепцията за споделеното общество: сравнителни модели на социално включване“
Илиана Иванова, Биологически факултет, ръководител на проект "Зелен синтез на наночастици и изследване на техния антимикробен и цитотоксичен ефект".
Доц. д-р Калин Калинов, Факултет по журналистика и масова комуникация, ръководител на проект „Бранд автентичност: Съвременни аспекти, ефекти на концепцията върху потребителското търсене и интеракции с бранда“.
Научният форум продължи по-късно през деня с отделни сесии, в които бяха представени научните резултати за всяка една от групите по дейности 3.1 и 3.2 по проект SUMMIT . Конференцията ще продължи и на 22 април 2026 г. в Ректората. В отделните сесии са разпределени научните групи, чиито ръководители са:
Чл.-кор. проф. дфн Стойчо Язаджиев от Физическия факултет, научна група „Математична физика и астрофизика“.
Проф. д-р Славка Чолакова от Факултета по химия и фармация, научна група „Активни формулировки и материали“.
Доц. д-р Цветелина Великова от Медицинския факултет, научна група GROWTH (group of researchers for opportunities in writing who are talented in healthcare).
Проф. дфзн Асен Пашов от Физическия факултет, научна група „Съвременни квантови и оптични технологии“.
Проф. д-р Християн Александров от Факултета по химия и фармация, научна група „Изчислителен хетерогенен катализ“.
Проф. дхн Иво Грабчев от Медицинския факултет, научна група „Биологично активни вещества“.
Акад. проф. дхн Тони Спасов от Факултета по химия и фармация, научна група „Функционални материали“.
Доц. дбн Любен Загорчев от Биологическия факултет, научна група „Растителни паразити“.
Чл.-кор. проф. дн Младен Савов от Факултета по математика и информатика, научна група ГАММА.
Проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт от Факултета по педагогика, научна група DigitalEdu-SU.
Доц. д-р Благой Узунов от Биологическия факултет, научна група „Алгология“ (Водораслови колекции).
Проф. д-р Иван Койчев от Факултета по математика и информатика, научна група „Интелигентни системи“.
Доц. д-р Гергана Герова от Физическия факултет, научна група „Климат, Време, Природни бедствия и Рискове“ (CW&NR).
Доц. д-р Красимир Митев от Физическия факултет, научна група „Ядрена“ (Nuclear).
Проф. д-р Мария Стойчева от Философския факултет, научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ (EuVaSC).
Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова от Факултета по славянски филологии и доц. д-р Мария Баръмова от Историческия факултет, научна група „Дигитална хуманитаристика. ИКТ приложения за история и език“.
Проф. д-р Десислава Йорданова от Стопанския факултет, научна група „Дигитализация на малките и средни предприятия (МСП)“.
Проф. Боян Попов, привлечен от Texas A&M University, USA, научната група NATATA.
Проф. Валентин Вълчев привлечен от CNRS, France, научна група ZeoNeo.
Д-р Сергей Иванов, привлечен от Центъра по биология на храните, София, България, научна група „Микробиологични рискове в околната среда“.
Д-р Сотир Червенков, привлечен от бизнеса Disco Hi-Tec Europe GmbH, Germany, научна група „Нови материали и фотоника“.
Проф. Иво Влаев, привлечен от University of Warwick, UK, научна група NUDGE.
--700.jpg)
