Българският лекарски съюз настоява за 25% увеличение на средствата за здравеопазване и отправя предупреждение за задълбочаващи се проблеми в системата. Освен това призовава за централизирана система за определяне и проследяване на цените на лекарствата, използвани в болничната помощ.
В студиото на „Здравей, България” неговият председател д-р Николай Брънзалов коментира актуалното състояние на финансирането в здравната система и настояването на съсловната организация за значително увеличение на средствата, с които НЗОК заплаща медицинските дейности.
Според д-р Брънзалов искането за увеличение от поне 25% на заплащането на всички медицински дейности, финансирани от НЗОК не е свързано с потребителските такси, а с реалното остойностяване на дейностите в системата.
Той подчерта, че потребителската такса има ограничена и остаряла функция – да съфинансира малка част от разходите и да регулира достъпа до услуги, но не е основният инструмент за финансиране на лечението.
Д-р Брънзалов посочи, че от началото на годината разходите на системата нарастват заради по-високата минимална работна заплата и осигуровките, което автоматично увеличава приходите в здравната система, но според него това не е достатъчно, за да покрие реалните нужди.
Той оцени необходимия ресурс за исканото увеличение на около милиард евро допълнително, като подчерта, че става дума за „фундаментално недофинансиране“, натрупвано с години.
Според председателя на съсловната организация, при липса на допълнително финансиране, ще се задълбочи тенденцията за директно доплащане от пациентите.
Като пример бяха посочени данни за значителен личен разход в здравеопазването – над 60% за лекарства, над 50% за прегледи при специалисти и съществен дял за болнично лечение и консумативи. Това според него показва, че системата вече прехвърля тежестта върху гражданите.
Д-р Брънзалов посочи, че редица медицински дейности са остарели като цени и не отразяват реалните разходи за лечение, включително за енергия, консумативи и поддръжка на болничната инфраструктура.
Той предупреди, че при продължаващо недофинансиране част от лечебните заведения работят на загуба, което създава риск от влошаване на качеството на услугите или дори затваряне на структури.
Сред темите в разговора бяха и сериозните разлики в цените на едни и същи лекарства, закупувани от различни болници. Според приведените примери разликите могат да достигнат десетки и дори стотици хиляди левове за идентични медикаменти.
Д-р Брънзалов подчерта, че подобни несъответствия поставят въпроса за контрола и прозрачността в системата на обществените поръчки, като настоя за по-строг надзор върху разходването на средствата.
Относно здравноосигурителната вноска, която в България е 8%, председателят на Българския лекарски съюз коментира, че това е ниско ниво в сравнение с други европейски държави, където ставката достига около 10%, а в системи с по-добро здравеопазване – над 15%.
По думите му дългосрочната реформа предполага плавно увеличение на вноската, за да се намали доплащането от пациентите и да се стабилизира системата.
Според д-р Николай Брънзалов българското здравеопазване е изправено пред системен финансов дисбаланс, който се задълбочава с времето. Без допълнителни средства, актуализация на цените и реформи в контрола и финансирането, рискът е тежестта все повече да се прехвърля върху пациентите и лечебните заведения.
Председателят на Българския лекарски съюз постави акцент върху липсата на единен контрол при закупуването на лекарства и консумативи от болниците.
Д-р Брънзалов подчерта, че част от най-сериозните разходи са свързани с лечението на редки заболявания, при които се използват скъпоструващи медикаменти. По думите му именно в този сегмент възникват значителни разлики в цените между отделните лечебни заведения, които достигат десетки и дори стотици хиляди левове за едно и също лекарство.
„Някой ги е плащал тези пари. Не става дума за малки суми. На една болница лекарството е 200 лева, на друга – десетки хиляди. И никой не знае защо“, коментира той.
Според председателя на БЛС не е допустимо отговорността да се прехвърля върху болниците, тъй като те не са водещият фактор в процеса на финансиране и одобряване на разходите.
Той постави въпроса дали проблемът не е в контролните механизми на Националната здравноосигурителна каса, като изрази съмнение, че подобни значителни ценови разлики могат да останат незабелязани.
По думите му, след като средствата се разплащат чрез публичен механизъм, трябва да има яснота и отчетност за всяка транзакция. Като възможно решение д-р Брънзалов предложи въвеждане на централизирана система за определяне и проследяване на цените на лекарствата, използвани в болничната помощ.
Той посочи, че лечебните заведения често не разполагат с пълна информация за стойността на медикаментите в момента на тяхното приложение, тъй като те се осигуряват по линия на финансиращите институции. „Болниците не са счетоводители. Те знаят, че трябва да лекуват пациента, не да изчисляват сложни ценови разлики“, подчерта той.
Източник: Български лекарски съюз
--700.jpg)