Газът в Европа поскъпна с 30% за ден, добри новини за Русия

Цените на природния газ в Европа скочиха рязко с около 30%, а петролът поскъпна с близо 7% на фона на нова ескалация във войната между Иран, Израел и САЩ, която засегна директно глобалната енергийна инфраструктура, съобщава Би Би Си.

Ръстът на цените идва след удари по стратегическия газов комплекс в Рас Лафан в Катар - най-големият в света завод за втечнен природен газ (LNG), който осигурява около 25% от глобалното производство. По данни на Доха щетите са значителни.

Първоначално пазарите реагираха на затварянето на Ормузкия проток, през който преминава голяма част от световните енергийни доставки. Това доведе до временни логистични затруднения.

Ситуацията обаче се промени драматично, след като атаките засегнаха самата производствена инфраструктура. Докато транспортните проблеми могат да бъдат преодолени в рамките на седмици, възстановяването на разрушени мощности може да отнеме значително повече време.

Допълнително напрежение създава фактът, че Катар планираше разширение на производството до края на годината, което трябваше да доведе до излишък на газ на пазара и понижение на цените. Тези очаквания вече са поставени под въпрос.

В рамките на денонощие пазарът на газ изпадна в състояние, което анализаторите определят като "перфектна буря". Азиатските купувачи, силно зависими от катарския LNG, са готови да плащат значително по-високи цени, за да осигурят доставки.

Европа, макар да получава газ основно от Норвегия, Африка и САЩ, също е засегната от глобалния ценови натиск. Конкуренцията с азиатските пазари води до рязко поскъпване, въпреки че европейските доставки не са пряко зависими от Катар.

Цените, които преди конфликта се движеха около 20-30 евро за мегаватчас, първо се повишиха до около 50 евро, а след последните удари надхвърлиха 70 евро.

Възможностите за бързо компенсиране на липсващите количества са ограничени. САЩ, най-големият производител на газ в света, вече работят близо до максималния си капацитет.

В този контекст се откроява ролята на Русия като един от малкото доставчици, способни бързо да увеличат предлагането за Европа. Въпреки това руският газ остава под санкции заради войната в Украйна, а ЕС официално продължава курса към отказ от зависимост от него.

Анализатори предупреждават, че евентуална продължителна газова криза може да постави под натиск европейската политика на енергийна независимост. Държави като Унгария и Словакия, както и страни, които до скоро разчитаха на руски газ като Австрия и Италия, биха могли да настояват за преразглеждане на санкционния режим.

Паралелно с това, решението на Доналд Тръмп да облекчи санкциите върху руския петрол с цел стабилизиране на пазара поставя въпроса дали подобен подход може да бъде приложен и в газовия сектор.

Докато петролът поскъпва умерено, газовият пазар се оказва значително по-уязвим, тъй като липсват стратегически резерви и възможности за бързо увеличаване на добива. Това прави кризата не само регионална, но и глобална, с потенциални последици за енергийната сигурност през следващите месеци.

Ескалацията в Персийския залив показва, че ударите по ключова инфраструктура могат за дни да променят баланса на световните пазари - и да превърнат енергията в основен фронт на конфликта.