Последни проучвания: България има нови находища на критични суровини

Критичните суровини са от ключово значение за модерните технологии, енергетиката и отбранителната индустрия

България има нови находища на критични суровини, но все още не е ясно дали добивът им ще бъде икономически изгоден. Това показват последните проучвания в страната, по които работят над 200 учени, пише БНТ.

Добрата новина е, че част от ценните минерали могат да бъдат извличани от вече разработени находища, което би намалило разходите за добив.

Критичните суровини включват 34 различни елемента и групи метали, сред които мед, алуминий, коксови въглища, литий, както и минерали като скандий, неодим, тербий и диспросий. Те са от ключово значение за модерните технологии, енергетиката и отбранителната индустрия.

„Нашето ежедневие зависи от тях. Те се използват в мобилните телефони и компютрите, участват в производството на енергия – особено възобновяемата, както и във военната индустрия, машиностроенето и ядрената енергетика“, обясни проф. Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт към БАН.

Особено важна е групата на 17-те редкоземни метала, които са ключови за медицината, енергетиката, космическите технологии и отбраната. В момента основната част от тях се добива в Китай.

У нас са направени 10 сондажа в комплекса „Мини Марица-изток“, като една от пробите показва обещаващи резултати.

„От около 30 години в България не са правени подобни изследвания. Взети са проби от 10 различни места в трите рудника на „Мини Марица-изток“. В една от тях има високи съдържания на критични елементи“, посочва проф. Георгиев. По думите му сред тях са никел, кобалт, германий и мед, които също са със сравнително високи концентрации.

Според учените добивът на такива ресурси във вече разработени находища би бил по-евтин, тъй като необходимата инфраструктура – пътища, електрозахранване и железопътни линии – вече съществува. Въпреки това негативното обществено отношение към минната дейност остава сериозно предизвикателство.

Положителни резултати се очакват и от Националната програма за проучване на критични суровини, която трябва в рамките на пет години да даде по-пълна оценка на потенциала на страната.

„Дори когато няма самостоятелно находище на даден елемент, можем да установим къде той може да се добива като съпътстващ ресурс и къде има потенциал“, посочи проф. Ирена Пейчева от Геологическия институт на БАН.

Според експерти България има шанс да се превърне във важен производител на критични суровини в Европа. В момента обаче страната е сред малкото в ЕС, които нямат специализирана геоложка служба, а развитието на сектора зависи и от привличането на повече специалисти.