Историята на две бебета, чийто дом вече девет месеца е Педиатричното отделение на Националната кардиологична болница, предизвика вълна от съпричастност в социалните мрежи и те вече имат свой дом.
Макар момчетата да са напълно здрави, те останаха дълго в болнична среда поради невъзможност на социалната система да им осигури подходяща грижа. Близнаците идват на света по-рано от очакваното - на 1 юни. Празникът обаче не носи късмет на двете момчета. По думите на д-р Маргарита Желева от Кардиологичната болница, това е третата двойка близнаци на тази майка, която има и едно по-голямо дете, предава NOVA.
„Майката не може да осигури адекватна грижа на този етап и социалните служби определят средата в дома ѝ като неподходяща за отглеждането им. Тя идва периодично на свиждане, проявява видимо несериозно отношение към децата”, споделя д-р Желева.
Бебетата попадат в Националната кардиологична болница за уточняване на здравословния им статус. След изследванията тежки вродени сърдечни малформации са отхвърлени. „Няма нищо, което да налага техния болничен престой по медицински причини”, категорични са лекарите. Въпреки това, близнаците няма къде другаде да отидат.
Осиновяването им е юридически невъзможно, тъй като майката не се е отказала официално от тях. Единственият вариант е настаняване в приемно семейство, но системата срещнала трудности. „В България е много трудно да настаниш две деца в приемно семейство заедно. Повечето одобрени родители са подготвени за грижа само за едно дете”, обяснява експертът Александър Миланов. Той допълва, че ситуацията в София е критична – в столицата има под 30 приемни семейства, докато реалната нужда е от поне 300.
След като историята на децата стана публична, за броени часове две семейства изявили готовност да ги поемат, но поотделно. В крайна сметка търсенето на общ дом, в който близнаците да не бъдат разделяни, завърши успешно, съобщи Кремена Кунева. С нея се свързал депутат, който иска да остане анонимен, но задействал намирането на дом. Децата ще бъдат изведени от болницата на 11 март.
Екипът на болницата е силно привързан към децата, които са пораснали пред очите им. „Много им се радваме, но в същото време разбираме, че не им е тук мястото", добавя д-р Желева.
