Проектът ГАЛИЛЕЯ на строително-инвестиционната компания АРТЕКС е смела заявка за трансформация на градската среда в район „Младост“, превръщайки 10 000 кв.м асфалт в оазис на споделеното живеене. В специално интервю арх. Весела Мирянова разкрива философията зад сградата – от духовната символика на името до мащабните обществени дарения, които превръщат лукса в лекота на битието.
- Арх. Мирянова, да започнем от началото и символите - защо избрахте именно името ГАЛИЛЕЯ за новия си проект в „Младост“? Как символиката се вписва в общата философия на АРТЕКС за „одухотвореното строителство“?
Вълна, вълнение – главно тези значения на Галилея подсказаха избора на името. Както знаем, те се свързват с вълненията в Галилейското езеро, по чиито води според Евангелието върви Иисус.
Името се асоциира и с визуалния ритъм на сградата с нейните плавни форми и със зелените покриви и тераси, „преливащи“ от жилищните пространства. Разбира се, Галилея има ореол от смисли и асоциации – исторически и духовни, които хората ще преоткриват
Да, в АРТЕКС вярваме, че всяка сграда материализира и излъчва не само естетическия вкус на създателите си, но и отношението им към тази среда, както и степента на обществената им отговорност.
Ако гледаме на сградите като на монументални творби на градското изкуство, ще искаме те да бъдат неповторими, одухотворени. Да внасят красота, енергия и да предизвикват жажда за още повече дързост и размах в естетиката и духа на града.
- Висококачествени жилища, търговски център, детска градина и ясла, детски терапевтичен център, възможна фитнес зона, зелени площи - може ли да представим цялото многообразие на концепцията от функции и зони?
Знаете ли, вдъхновението за тази сграда е просто едно семейство и неговите съдбини.
В ГАЛИЛЕЯ детската градина и яслата са само на броени метри от жилището. Пространствата за клубове и школи, сладкарницата, ресторантът, от който може да се достави прясно сготвена храна, фитнес центърът, аптеката дори – всичко това изважда семейството от колата и от неизбежния трафик и добавя безценно време за образование, спорт и грижа за себе си в приятна среда.
Искаме – в съгласие с философията ни като архитектурно-строителна компания – да предложим на това семейство повече радост и комфорт на обитаване. Не само красота и поредица от удобства, а усещане за бодър ритъм на деня, без обремененост от битовизми.
В АРТЕКС сме убедени, че луксът не е блясък и необитаемо големи пространства, а преди всичко ефективност в ежедневието и лекота на живеене в една здравословна среда. Именно тя помага на човека да реализира собствения си потенциал, да се фокусира върху същественото и да изгражда в мир своя личен свят.
- АРТЕКС е компания, известна със своята грижа за общността - част от съоръженията в проекта ще бъдат дарени на общината - разкажете ни повече?
Самата детска градина с четири групи, както и група за ясла, терапевтичният център за деца със специални потребности, както и проектираната за тях подходяща площадка за игра – те са дарението ни за общината.
Към тях обаче искам да добавя и трите детски площадки в „Младост“, които АРТЕКС допълнително и безвъзмездно ще изгради по идея на кмета Терзиев.
Дарение е и общественият паркинг с 80 паркоместа от първото ниво на триетажния подземен паркинг в ГАЛИЛЕЯ. Чрез тази ценна функция ще се насърчи оптималното използване на софийското метро.
Вижте, ако има пълноценен диалог между една компания и общината, в този диалог да се очертаят не само актуалните потребности, но и перспективите на района, тогава ще печелят гражданите.
Ако се гледа на инвеститорите като на някакви нашественици обаче, тогава се потиска потенциалът на тази среда. Занемарени площи, които на никого не носят полза, нито удоволствие с разхвърляността и грозотата си, си остават такива само защото на хартия са „зелени“.
АРТЕКС е съзидателна компания и в контекста на обществената отговорност, на грижата за София. Администрацията би трябвало да съдейства на доказаните професионалисти в желанието им да облагородят градската среда.
- Партньорството с голяма търговска верига като „Билла“ е ключов елемент от проекта. Как успяхте да интегрирате мащабна търговска функция в жилищна сграда, без това да наруши спокойствието и комфорта на обитателите?
Бих казала, че удобствата на обитателите ще се увеличат, при положение че на една ръка разстояние ще има голям и обновен супермаркет. А за нарушаване на спокойствието и дума не може да става, като се има предвид, че едноетажната сграда на „Билла“ ще бъде съвсем самостоятелна.
Е, господари на покрива на „Билла“ всъщност ще бъдат децата, защото там ще бъдат изградени зелени дворчета за четирите групи на детската градина, към която ще има специално изградена връзка с втория етаж на основната сграда, където всъщност ще се помещава това ценно и търсено обществено пространство.
Екосистема за щастие с детската градина и много зеленина
- Проектът ГАЛИЛЕЯ ще превърне близо 10 000 кв.м асфалтиран паркинг в зелени площи. Бихте ли разказали повече за ландшафтната концепция – какви видове растителност предвиждате и каква роля играят „зелените покриви“ в проекта?
Когато „внасяме“ жива природа в жилищните сгради и пространствата около тях, ние създаваме моменти на съзерцание, визуална наслада и повече спокойствие за деца и за възрастни.
Бих се радвала разнообразието на растителни видове, които ще преобразят и сегашната асфалтова площадка, и терасите, и покривите на сградата, да подтикне повече хора да се включат в поддържането на подобни вдъхновяващи пространства.
В крайна сметка ние, архитектите и строителите, създаваме устойчива среда и възможности, но само хората могат да одухотворят мястото.
- Планирате да възстановите лятната сцена в „Младост“. Каква е визията ви за това пространство и как проектът ГАЛИЛЕЯ ще допринесе за културния и социалния живот на квартала?
Като компания ние предлагаме своя професионализъм, както и безвъзмездния си труд във всички етапи на възстановяването и бих казала, преобразяването на лятната сцена в „Младост“, обогатяването ѝ с нови функции и перспективи. Всичко това обаче трябва да стане в контекста на ефективен диалог с общината. Предстоят срещи с администрацията ѝ. Ние вече сме оформили своето предложение, но вероятно е нужно време, за да го представи тя пред Столичния общински съвет и да получи съответните разрешения.
- Вторият етаж на сградата е посветен главно на децата, като се предвиждат детски здравно-терапевтичен център и градина. Защо за вас беше важно да заложите тези функции в сърцето на сградата?
Не знам кой е казал първи, че родителят е толкова щастлив, колкото е най-нещастното му дете. Подобна връзка би трябвало да има и между удовлетвореността на едно общество и здравето, радостта и перспективите на децата.
Например децата със специални потребности нямат нужда от ничие мимолетно съчувствие за проблемите, на които се натъкват в обществената среда, а от адекватни пространства за игра, общуване и личностно развитие.
София има огромна нужда от детски градини и това, което правим в ГАЛИЛЕЯ, е нашият принос в разрешаването му – засега.
- Спецификата на „Младост“ е високата гъстота на застрояване. Как проектът ГАЛИЛЕЯ работи със светлината, отстоянията и чистия въздух, за да предложи по-високо качество на живот в тази натоварена градска зона?
Ако позволите, ще започна с един пример от нашата сграда „Киприян и Юстина“ в „Младост 2“. През 2004 г. ние не успяхме да продадем почти нито един гараж от двете подземни нива, чието изграждане на този труден терен ни костваше много. Когато говорехме със собствениците за това, те казваха: „О, просто ще паркираме на улицата.“ Само две години по-късно трябваше да продаваме тези гаражи на търг, защото вече бяха станали безценни.
Неуреденото паркиране – това отнема пространство и точно това удобно се маскира със станалата вече мантра „висока гъстота на застрояване“, каквато реално не съществува и това може да бъде доказано със сравнения с другите европейски столици.
Панелното строителство не осигурява паркинги и гаражи за нуждите на обитателите си, разчитайки на сравнително малкия брой автомобили тогава и нехаейки за нуждите на бъдещето.
Какъв е изходът днес? Публично-частни партньорства като нашето с „Билла“ в ГАЛИЛЕЯ, високоетажни надземни и подземни паркинги. И най-важната задача, за която се иска, естествено, решителност и постоянство - популяризирането и най-вече улесняването на придвижването с велосипед, а и с метро и градски транспорт.
Ако имаме не „стакато“ велоалеи, тоест отсечки, между които велосипедистът някак трябва да се придвижи, а непрекъсваеми веломаршрути, хората ще преоткрият радостта на карането на колело, а всъщност ще преоткрият и самата София, защото ще могат да се разхождат с децата си в нея и по този начин.
По принцип, когато се говори за висока гъстота на застрояване, трябва да бъде ясно, че допустимите параметри на застрояване на всички имоти в София се определят с Общия устройствен план, приет със Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Това, естествено, се отнася и за терена, в който ще бъде реализиран проектът ГАЛИЛЕЯ. Не АРТЕКС като инвеститор, а единствено законът определя колко може да се построи в имота. Всъщност който и инвеститор да би се заел с реализацията на инвестиционен проект в рамките на този имот, параметрите на застрояване биха били идентични. Ето защо истински важният въпрос е не е колко квадратни метра ще се построят (понеже отговорът на този въпрос е ясен – колкото допуска законът), а как ще бъдат построени. А ние строим социално отговорно, спазвайки безкомпромисни стандарти за качество, водени от стремежа да създадем красива и устойчива жизнена среда за българските семейства и от мечтата да бъдем запомнени като достойни строители на съвременна София.
Социалната отговорност като градивна сила: Инвестиция в бъдещето на „Младост“
- Сградата е проектирана като „отворена система“ в първите си нива. Какъв е вашият отговор на дебата за „затворените комплекси“ срещу „споделените градски пространства“ чрез този проект?
Азбучна истина е, че архитектурата може и трябва да бъде активен социален медиатор, тоест да насърчава връзките между хората, да предотвратява отчуждението на човека, да създава усещане за принадлежност.
Знаете ли, от самото начало на АРТЕКС през 90-те години си казвахме, че не искаме жилището на нашия клиент да бъде „островче на благополучието“, до което вечер да се добира през неуредици и грозота, а после да се изолира вътре. Затова още в първата сграда се заехме с естетиката на общите части, с озеленяването… С времето добавяхме още и още възможности, свързани със свободното време, с пазаруването и социалните контакти.
ГАЛИЛЕЯ ще бъде пример не за сграда, а за зона, в която да е приятно на всички граждани, без това, разбира се, да пречи на личното пространство на обитателите. В София ние имаме нужда от места, които не просто са красиви и интересни, но и се превръщат в магнит с нещо, което го няма другаде. Например в сграда „Висина“ в „Слатина“ ще има огромен център с батути, а в ГАЛИЛЕЯ, както казахме, озеленени тераси и детска градина. Въпросът може да бъде: „Да поскачаме ли днес, или да отидем да видим рибите...“
Експертите, които се занимават с прогнозите в развитието на обществения живот и човешкото ежедневие, неизменно говорят за увеличаване на свободното време в бъдещето. Архитектурата би трябвало да бъде участник в решаването на наистина сериозния проблем как то да бъде уплътнявано полезно и приятно. Родителите знаят тази потискаща гледка на детето си през лятната ваканция: безкрайни часове на дивана с телефона, защото наистина няма какво да прави. Сега да си представим цялото общество, което има време, но не и избор. Изграждането на споделените градски пространства и насищането им с възможности – това е социален проблем, но е вълнуващо предизвикателство да се предлагат решения за него.
Що се отнася до дебата „затворените комплекси“ срещу „споделените градски пространства“, моята дума не е „срещу“, нито „без“ или „вместо“. София е голяма и може да побере изключително разнообразие от сгради, комплекси с контролиран достъп, еднофамилни жилища. Не антагонизмът между различни типове жилищни концепции, а многообразието им дава възможност за най-добрия избор на съответния човек или семейство.
- Какви иновативни материали и строителни технологии ще бъдат внедрени в ГАЛИЛЕЯ, които да гарантират енергийната ефективност като модел за устойчиво развитие?
Най-актуалните в момента на строителството – това е най-краткият ми отговор. Не бих искала да влизам в технически подробности на този етап, защото предстои много работа, но мога да уверя, че нашият инженерен състав изцяло подчинява избора на материали и технологии на принципите на енергийната ефективност и устойчивата архитектура изобщо.
- Парцелът за реализация на проекта има градоустройствено отреждане за комплексно застрояване и обществено обслужване. Какво е неговото състояние в момента и какви са необходимите и предвидените трансформации? Тоест не може ли теренът да остане в сегашното състояние с постройките на „Билла“ и „Хепи“ и големия паркинг?
Този обширен асфалтов плац без озеленяване, който прегрява зоната и повишава количеството на праховите частици, не може да остане в това състояние, защото собственикът на този терен имаше друга визия за неговото развитие. Този парцел с търговските обекти, който сега има и облика, и духа на извънградски търговски център, според инвеститора "Билла" не може да си остане същият. Намеренията на собственика бяха с цел продажба на този ценен за западната компания терен и като обезщетение да получи нов престижен и по-голям търговски обект. А според Общия устройствен план за развитието на Столичната община този парцел е предвиден за смесено многофункционално строителство с РЗП над 60 000 кв. м и височина до 75 м. Бившите собственици бяха добре запознати с потенциала на своя имот и затова организираха своеобразен конкурс за избор на купувач и изпълнител на бъдещата им сграда. От "Билла" са наясно, че когато се изоставя развитието на един актив, той неминуемо се занемарява и запада. Голяма чест за нас е, че нашето предложение беше оценено по достойнство и АРТЕКС беше избран за партньор.
Проект ГАЛИЛЕЯ, освен че е защитен от Конституцията, според която частната собственост е неприкосновена и свободната стопанска инициатива и инвестиции са разрешени, отговаря изцяло на изискванията за смесената функционална зона, в която е. Позволявам си малка корекция: споменатото от вас комплексно застрояване се предвижда в друг вид зона – „Устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване“ (жк), каквато няма в нашия случай. В действащия регулационен план за урегулиран поземлен имот (УПИ) VII, кв. 5А, жк „Младост 1А“ не е определено конкретно предназначение. Според Общия устройствен план на Столичната община имотът попада в устройствена зона СМФ - смесена многофункционална зона. Тези зони са предимно за комплексните центрове по главните градски булеварди и допускат широк спектър от функции на бъдещото застрояване, включително и жилищно.
Вижте, сградите на АРТЕКС в „Младост“ са пред очите на жителите на квартала. Те виждат как са построени, какви са зелените площи и може би най-важното – виждат как се поддържа всичко това десетилетия наред. Именно хората на „Младост“ ще бъдат доволни, че АРТЕКС се заема с тази зона, защото ще гарантира оригинален проект, качествено строителство и безупречна поддръжка на ГАЛИЛЕЯ. Изцяло българска архитектурно-строителна компания, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ не е една от чуждите фирми, които, съзирайки потенциал за печалба, долитат само за да я извлекат, а после да полетят към следващата възможност някъде по света. Ние оставаме тук за да бъдем полезни за града на Божията премъдрост и за неговите граждани.
- „Младост“ е един от най-динамичните и търсени райони в София. Къде виждате ГАЛИЛЕЯ в силуета на София след 10 години и каква е вашата лична амбиция за промяната на имиджа на съвременния жилищен квартал?
Вместо „имидж“ ще взема дума от девиза на София – „Расте, но не старее“. Иска ми се не само „Младост“, а всеки район в града да расте със свое лице и свой неповторим характер; да предлага възможности за свободното време, каквито няма по други места.
Но за да се върна на въпроса ви, израстването, разхубавяването на „Младост“ не може да зависи от чиято и да е лична амбиция. То е колективна отговорност, а най-големият дял от нея се пада на овластените да вземат решения. Боя се, че немалко районни кметове често мислят в границите на четиригодишния си мандат и по тази причина не са водени от смела визия или им липсва борбеност да я отстоят. Залага се по-скоро на стратегията да не бъде подразнен никой с нищо; да не се наруши инерцията, да не се разбунват духовете. Не се сещам обаче за по-прав път към банализирането и състаряването на средата ни.
Общото между архитектите и политиците – като граждани! – трябва да е смелостта и чувството, че направеното от тях остава. Архитектът и строителят знаят, че каквото изградят, това ще бъде обитавано и преценявано от поколения наред. Те не могат да оставят празен терен, след като са се ангажирали с него. Такава отговорност трябва да имат и властимащите: да оставят повереното им място далеч по-добро, по-красиво, по-вълнуващо, отколкото са го намерили.
Ние, архитектите, можем да сътворим красота, която да се превърне в стандарт и стимул за бъдещи проекти. Това ни прави истински добри и полезни хора за обществото.
--700.png)
--230.jpg)
