MAGA по пътя на залеза

MAGA (Make America Great Again) се появи като течение в Републиканската партия още преди първото влизане на Доналд Тръмп в Белия дом. От онази момент нататък течението се развиваше и непрекъснато се разрастваше. Дори след като загуби от Джо Байдън през 2020 г., Тръмп успя да съхрани MAGA и тя се наложи като най-значимата фракция сред републиканците.

Кулминацията за MAGA, разбира се, беше спечеленият от Тръмп втори мандат през 2024 г. и неговото връщане начело на държавата. Във вътрешнополитически план течението обещаваше подобряване на качеството на живота в Съединените щати посредством осигуряване на повече възможности за бизнес и улесняване на достъпа до ключови стоки и услуги чрез намаляване на техните цени.

Що се отнася до външната политика, то там MAGA залагаше на изолационизма. Митата на Доналд Тръмп са емблематични за неговото управление. Имаше ги и по време на първия мандат, но по време на втория те са най-значимата тема. Президентът ги обявява, след това ги отлага, отказва се от тях и отново ги обявява.

Освен това в подхода на Тръмп не се наблюдава разлика между съюзниците на САЩ и техните противници. Митата летят както към ЕС и Великобритания, така и към Китай и Индия. Американският президент показва и дори демонстрира непоследователно поведение по всички въпроси от неговата компетентност и това е основната причина за дестабилизирането на MAGA. Сигналите, че течението вече е поело към своя залез стават все по-видими и разпознаваеми.

Оформяйки MAGA като общност, Тръмп беше щедър на обещания. Намеренията изобилстваха, но конкретиката, що се отнася до средствата и механизмите за тяхното осъществяване, напълно липсваше. Всичко това се наблюдаваше и то много ярко по време на предизборната кампания на Доналд Тръмп през 2024 г. Тогава остана впечатлението, че той иска да каже това, което мнозинството от американците желаят да чуят, без въобще да държи сметка как би удовлетворил създадените нагласи сред хората, когато встъпи на най-високата позиция в държавата.

В този именно смисъл предпоставките за криза в MAGA бяха налице и беше въпрос на време да започнат да се проявяват. Оказа се, че самата общност не е оформена около ясна система от политически цели и идеи за постигането им, а около пожелателно говорене, основано върху авторитета на Доналд Тръмп. Т.е. харесваме това, което Тръмп ни предлага и му се доверяваме, че ще го постигне с инструментариум по негов избор и предпочитание.

И Тръмп действително се опитва да преследва постигането на дадените обещания и намерения, но го прави по прекалено хаотичен начин. Липсва разбирането, че държавата е цялостен и завършен организъм. Промените в една сфера засягат и други сфери. Така част от симпатизантите на MAGA могат да са доволни от едни решения на президента и да са недоволни от други. За други групи в течението нещата може да стоят по точно обратния начин. Това неминуемо води до дезинтеграция в MAGA и намаляване на чувството за общност.

По този начин MAGA постепенно започва да губи влияние в самата Републиканска партия. Симпатизантите на останалата част от партията не желаят да се обединяват около кандидатите на течението. Това си пролича по време на неотдавна проведените частични избори за щатските конгреси в Тексас и Луизиана.

Кандидатите на Републиканската партия загубиха тежко изборите, при това в райони, в които Доналд Тръмп убедително беше спечелил през 2024 г. Отделен е въпросът, че Тексас и Луизиана са щати с преобладаващо републикански електорат и там по принцип е трудно за демократ да пробие.

MAGA остава в изолация вътре в Републиканската партия и нейните кандидати все по-трудно устояват на конкуренцията на демократите. Това се видя и в още един доминиран от републиканците щат - Флорида. Макар там да говорим за избори за кмет на Маями, тенденцията, която се наблюдава е идентична.

В продължение на десетилетия демократите не са успявали да спечелят кметското кресло в Маями, а сега техният кандидат го направи по абсолютно категоричен начин. Преднината му пред републиканеца беше около 20%.

На този етап имаме ярки примери за ерозия на MAGA на местно и на щатско равнище. Това са властовите нива, които се намират най-близо до американските граждани. Точно поради тази причина те са и най-точният пулс на политическите процеси в САЩ. Това, което се забелязва на щатско равнище най-вероятно ще се появи и на федерално.

Още повече, че избори на федерално ниво в САЩ няма. Те винаги се провеждат в щатите и произвеждат федерален резултат, когато са за президент, Сенат и Камара на представителите. Или казано с други думи, представителството, което се формира на федерално ниво, е резултат от процесите вътре в отделните щати.

Не особено добрите показатели на американската икономика със сигурност спомагат за намаляването на доверието в Доналд Тръмп и неговото течение. Доста грубите действия на ICE обаче също не могат да бъдат подминати. Те са ориентирани към щати, управлявани от Демократическата партия.

Основната цел на Тръмп е да покаже, че демократите не могат да се справят с нелегалната миграция и вътрешната сигурност. Тук въпросът е ориентиран повече към показност и демонстрация, отколкото към търсенето на работещо решение за реален проблем.

Проблемът с нелегалната миграция в САЩ наистина е факт. Той обаче изисква институционално решение. Това е подходът, използван от всички президенти преди Тръмп. И няма да е никаква изненада ако се окаже, че Байдън е върнал повече мигранти от Тръмп по родните им места. А що се отнася до Обама, това е сигурно.

Действията на ICE в Минесота не само бяха лишени от ефективност, но и застрашиха правата на хората и доведоха до отнемането на живота на двама американски граждани. В крайна сметка тяхната мисия в този щат завърши безславно с изтегляне на формированията, преследвали мигранти по улиците.

В един момент дори имаше опасност от междуинституционален сблъсък с много висок риск. Губернаторът на щата разполага с национална гвардия, която може да използва в случай, че други структури застрашават правата, здравето и живота на гражданите. Сблъсъкът между гвардията и формированията на ICE се размина на косъм.

Частични избори за местното законодателно събрание имаше и в Минесота. Тук е напълно очаквано и естествено кандидатът на демократите да спечели. Това обаче никога не беше ставало с 95%. Подобен резултат показва, че Републиканската партия върви към изчезване в Минесота и единствено възстановяването на нейния традиционен характер може да пресече тази негативна тенденция.

Хаотичното управление вътре в държавата провокира кризата в MAGA, изолира нейните кандидати от останалите части на Републиканската партия и ограничава техния потенциал по време на избори. Най-вероятно това ще го наблюдаваме и по време на предварителните избори, за спечелване на номинациите, които започват в началото на следващия месец, както и на междинните избори през ноември. Особено по отношение на вота за Камарата на представителите кризата в MAGA най-много ще личи.

Външната политика на Доналд Тръмп също допринася за ерозията на неговото течение. По време на предизборната си кампания, Тръмп създаваше впечатлението, че бързо ще реши всички международни проблеми и ще премине към изолационизъм.

Това обаче не само не се случва, но експанзивната външна политика на американския президент увеличава напрежението в системата на международните отношения. Получава се така, че вместо международната среда да се успокой, което би позволило на САЩ да намалят международната активност, Тръмп я напряга, а това предизвиква точно обратното - повече американска активност извън страната.

Групата на изолационистите в MAGA е голяма и силна. Тя със сигурност не одобрява отделянето на енергия във външнополитически план, а това е предпоставка и за напрежение вътре в самото течение. Или казано с други думи, налице са и вътрешни, и външни фактори за кризата в MAGA. Доналд Тръмп се опитва да даде нещо на симпатизантите си, обявявайки напускането на множество международни организации. Те обаче де факто са с второстепенен характер и невинаги американското оттегляне води до незабавен ефект.

Междувременно участието на държавния секретар Марко Рубио на Мюнхенската конференция по сигурността потвърди евроатлантическата връзка и даде да се разбере, че тя е без алтернатива. В тази връзка може да има динамика и трансфер на отговорности, но без да се излиза от нейните граници.

Може да се каже, че речта на Рубио в Мюнхен сложи началото на края на външната политика, която Тръмп беше обещал на симпатизантите си преди да стане президент за втори път. САЩ ще спазват ангажиментите си към НАТО, най-значимата международна организация, в която участват.

Промяната е много голяма и то само за една година. През 2025 г. изказването на вицепрезидента Ванс в Мюнхен беше съвсем различно от тазгодишното на Рубио и беше издържано основно в стила на MAGA.

След междинните избори през ноември влиянието на Тръмп ще намалява още, защото това е последния вот в неговия последен мандат. Ще бъде интересно дали Ванс ще покаже способности да обърне тенденциите по отношение на MAGA. По-скоро би било изненада ако успее да го направи. Така че през следващите месеци и особено след междинните избори все повече ще се налага въпросът как ще изглежда Републиканската партия отвъд доминацията на MAGA и на самия Доналд Тръмп.

news.bg