Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов пое поста на 16.01.2025 година и при встъпването си в длъжност обяви като свой приоритет намаляването на неравенствата и осигуряване на по-добър живот за българските граждани.
През мандата екипът в Министерството постави като основна своя задача пълната промяна на грижата за възрастните хора. След години неглижиране на темата министър Гуцанов започна проверки на домове, в които се предлага грижа за пенсионери и хора в уязвима ситуация, и война с т.нар. къщи на ужасите. Бяха извършени близо 1000 проверки от Агенцията за качество на социалните услуги.
Беше прекратена работата на 15 незаконни обекта, където стотици бяха държани при нечовешки условия. Бяха отнети 19 лиценза на обекти, които не отговаряха на стандартите. Заради затегнатия контрол доброволно бяха върнати 405 лиценза. Проверките продължават.
Едновременно с проверките стартира работа за подобряване на условията и покачване на капацитета в държавно финансираните места за настаняване на възрастни хора. За цялостната реформа в грижата за тях има над 400 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), които преди встъпването в длъжност на кабинета страната ни беше на път да загуби. След активна комуникация с общините изпълнението на проектите се активизира.
Стартираха ремонтите на всички 81 държавно финансирани домове за стари хора. Напълно реновирани са вече 12 дома, а в останалите работата трябва да приключи до август тази година. Активизира се и работата по разкриването на още 250 места за грижа за хора с увреждания.
По време на мандата от една година МТСП разкри едновременно 5 нови дома със 101 места за възрастни. Те се създават с минимални средства от бюджета в сгради с отпаднала необходимост, които общините предоставиха по искане на министър Гуцанов. За сравнение за 5 години при 7 правителства са разкрити едва 3 подобни центъра за 50 души.
За първи път близо 2200 души с увреждания получават безплатно високотехнологични помощни средства и то по техен избор, след като реалното им предоставяне се бавеше с години. Екипът на МТСП успя да осигури допълнително финансиране за инвестицията по НПВУ, за да могат да бъдат подкрепени и останалите в листата на чакащите 120 души. Беше защитена подобна операция и за още 200 души.
Отново за първи път всички общини в Република България имаха възможност да кандидатстват за закупуване на електромобили и зарядни станции за нуждите на социалните услуги, както и за поставянето на фотоволтаични системи. Финансирането също е по НПВУ.
Всички пенсионери, които получават пенсии до линията на бедност, получиха надбавки както за Великден, така и за Коледа. Предложени са законодателни промени, с които тази подкрепа да не зависи от управляващите, а да влезе в закон и да достига до всички нуждаещи се – многодетни семейства, самотни родители, хора с увреждания, изпаднали в тежка ситуация, деца.
Пенсиите се увеличаваха предсказуемо, по швейцарското правило, през 2025 г. Това ще се случи и през 2026 г.
Министерският съвет прие предложението на МТСП от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата да стане 620,20 евро, (което е повишение от 1077 лв. на 1213 лв.). С него не се допусна да се приеме по-ниска стойност на най-ниското възнаграждение от определеното по формулата, регламентирана в закона.
Линията на бедност също се покачи на 390,63 евро (764 лв., което е със 126 лв. повече спрямо 2025 г.). Това повиши размера на редица социални плащания и увеличи броя на хората, които ги получават.
Осигури се финансиране, за да не бъде прекратена подкрепата за най-уязвимите по мерките „Грижа в дома“ и „Топъл обяд“. Над 15 000 нуждаещи се продължават да получават грижа в дома си, след като бяха осигурени близо 77 млн. евро по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР), съфинансирана от ЕС. Над 70 000 души ще продължат да получават топъл обяд година повече – до 30 септември 2026 г., след осигурени средства по другата европейска програма на МТСП – „Храни и основно материално подпомагане“.
Хората, чието основно и законно построено жилище, е пострадало от бедствия, и през 2025 г., и през 2026 г., могат да разчитат на помощ до 3835 евро (7500 лв.) само по линия на МТСП, вместо до около 1000 евро, както е по закон.
Финансиране за превенция на бедствията и борба с последиците от тях получиха и пожарните екипи, доброволците и общините. Модерно оборудване за около 7 млн. евро ще могат да закупят всички 28 регионални противопожарни служби, в партньорство с 245 общини и Националната асоциация на доброволците. Общините ще могат да наемат безработни за превантивни действия като почистване на дерета и залесяване, както и за разчистване след бедствия. За целта е подготвена специална операция с бюджет 40 млн. евро. Средствата и за двете мерки са осигурени от ПРЧР.
МТСП започна реална работа за връщането на българите от чужбина като част от борбата с демографската криза. Първата стъпка беше стартирането на инициативата „Избирам България“, финансирана по ПРЧР. От обявяването ѝ през септември до момента над 3700 души са подали заявления по мярката, която предвижда различни видове подкрепа за завърналите се и започнали трайно работа в България.
В неприетия от Народното събрание законопроект за държавния бюджет за 2026 г. по предложение на МТСП беше предвидено по-високо обезщетение за майките през втората година на детето и увеличение от 50% на 75% на сумата, която получават от него при връщане на работа по-рано.
Засили се контролът срещу сивата икономика, а министър Гуцанов се включи лично в част от проверките. Едновременно с това подкрепа получи честният бизнес, като се облекчи процедурата по сключване на т.нар. еднодневни трудови договори в селското стопанство.
На фона на серия инциденти с използване на вейпове, дизайнерска дрога и други рискови за здравето вещества, МТСП, чрез Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), започна информационна кампания сред учениците за опасностите от употребата им с участието на лекари и известни спортисти, която продължава.
Продължава и кампанията „Бъди смел, бъди добър!“ за превенция на насилието между и над деца. Стартира и специално приложение за подаване на сигнали, през което деца могат да сигнализират, ако станат свидетели или жертва на насилие.