Европейският парламент проведе дискусия, с която призова Европейската комисия да представи всеобхватна и адекватно финансирана стратегия на ЕС за борба с бедността, насочена към нейното изкореняване най-късно до 2035 г. Дебатът по доклада по собствена инициатива се проведе днес в пленарната зала в Страсбург, а гласуването ще бъде утре.
В представения от докладчика Жоао Оливейра (Португалия, Група на левицата в Европейския парламент) текст евродепутатите настояват бедността да бъде призната като нарушение на човешкото достойнство и да бъде разглеждана чрез подход, основан на основните права.
„Бедността е въпрос, който изисква политическо решение. Трябва да дадем ясен политически сигнал – съществува несправедливо разпределение на благата и богатството. Трябва да подходим към корените на проблема, за да гарантираме социалните права“, заяви Оливейра. По думите му е необходим „общ и цялостен подход“, включващ междуотраслови политики и борба срещу икономическата дискриминация спрямо жени, хора, отпаднали от образователната система, и малцинства.
В резолюцията се изразява сериозна загриженост, че през 2024 г. 93,3 милиона души в ЕС, или 21 на сто от населението, са били изложени на риск от бедност или социално изключване. Сред тях около 20 милиона са деца. Делът на децата в риск е нараснал от 23,6 на сто през 2019 г. до 24,2 на сто през 2024 г.
В документа евродепутатите призовават за ясни междинни цели, механизъм за мониторинг и стабилна финансова рамка, включително чрез следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Те настояват за укрепване на Европейската гаранция за децата и за създаване на специален бюджет от най-малко 20 милиарда евро за периода 2028–2034 г. за борба с детската бедност.
Парламентът призовава също за законодателна инициатива за адекватен минимален доход на равнище ЕС, за повече инвестиции в достъпни жилища и за план за премахване на бездомничеството до 2030 г. Подчертава се необходимостта от универсален достъп до качествено здравеопазване, включително психично здраве, както и до основни услуги като вода, енергия и транспорт.
Заместник-председателят на Европейската комисия Роксана Мънзату посочи в изказването си, че „близо 93 милиона души – около 20 процента от населението – са изложени на риск от бедност и социална маргинализация, а над един милион души са бездомни“. „Никой не може да бъде забравен – трябва да подкрепим всички“, заяви тя.
По думите ѝ бъдещата европейска стратегия трябва да бъде „колективно начинание“. „Подходът, основан на основните права, означава да отчетем многоизмерния характер на бедността. Не става дума само за доход – а и за достъп до жилище, образование, енергия, транспорт, храна и обществени услуги“, подчерта Мънзату. Тя добави, че борбата с бедността трябва да обхваща целия жизнен цикъл и да съчетава подкрепа с превенция: „Да се погрижим за бедните днес, но и да направим така, че да няма нови бедни утре.“
От името на Групата на Европейската народна партия Мартине Кемп (Люксембург) заяви, че „борбата с бедността не е пожелателна политика“. „Става въпрос за това децата да имат равни шансове, а възрастните хора – сигурност. Лидерството не се измерва с обещанията, а с това какво сме готови да направим“, каза тя.
Аодан О’Риордиан от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (Ирландия) подчерта, че „детската бедност е неотложен проблем“. „Нито едно семейство не е станало по-добро от това, че е живяло в лишения. Европа не може да бъде пасивен наблюдател – тя трябва да изкорени бедността“, заяви той, като призова за достойни заплати и по-справедливо преразпределение.
Маргарита де ла Пиза Карион от групата „Патриоти за Европа“ (Испания) настоя за повече правомощия за националните и местните власти. „Най-добрата социална политика се корени в заетостта. Трябва да премахнем бюрократичните пречки и да дадем възможност на местните общности да се развиват“, каза тя.
Христо Петров от групата „Обнови Европа“ (България) постави акцент върху детската бедност и деинституционализацията. „Ако си дете в бедност, животът ти може да е организиран безопасно, но без любов. Нито една институция не може да замени семейството“, заяви той. По думите му инвестицията в образованието на децата е по-ефективна от последващи разходи за социални и наказателни системи.
Петр Бистрон от групата „Европа на суверенните нации“ (Германия) отправи остри критики към политиките на ЕС. „Сега ще се борим с бедността, която сами създадохме“, заяви той. По думите му Германия е принудена да поеме нов държавен дълг в размер на 107 милиарда евро, „за да се справи с натиска“, като около 50 милиарда евро били насочени към разходи, свързани с миграцията. Бистрон постави под въпрос ефективността на европейските механизми за преразпределение и призова за повече национална отговорност в социалната политика.
Петър Волгин от групата „Европа на суверенните нации“ (България) заяви, че предложените мерки са погрешни. По думите му причините за бедността не се изчерпват с дискриминацията, а са резултат от действията на „политико-финансовите елити“, които водят до задълбочаване на неравенствата. Той се обяви срещу планираната финансова подкрепа в размер на 90 милиарда евро за Киев и настоя средствата да бъдат насочени към европейските семейства и граждани.
Ако бъде подкрепена утре, резолюцията ще бъде изпратена на Съвета на ЕС и на Европейската комисия, която подготвя първата в историята на ЕС стратегия за борба с бедността, очаквана по-късно тази година.
--700.jpg)
