Суровините като политика - българският принос към сигурността на ЕС

Темата за критичните суровини и индустриалната сигурност занимава държавници, експерти и инвеститори по цял свят с болезнена острота. Напълно логично тя бе сред водещите акценти на Световния икономически форум в Давос през 2026 г.

В панелите, посветени на геоикономиката и устойчивите вериги за доставки, участници от публичния и частния сектор акцентираха, че достъпът до метали като мед, никел и редкоземни елементи вече е стратегически фактор, сравним с енергията и храните.

Основният извод, който се наложи в Давос, е че Европа трябва да произвежда и преработва повече суровини на собствена територия, ако иска да избегне бъдещи индустриални шокове.

Стратегически насоки за бъдещето на Европа дава нов доклад на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS). Проучването, посветено на потенциала за критичните суровини в Западните Балкани, подчертава възможностите на региона да допринесе за европейските вериги за доставки. В него се твърди, че само хвостохранилищата в Западните Балкани биха могли да осигурят до 10-15% от годишните нужди на ЕС от критични суровини.

Именно тук България има ресурсно и структурно предимство. Рaзпoлaгa c бoгaти и paзнooбpaзни нaxoдищa oт вcичĸи гpyпи пoдзeмни бoгaтcтвa и пepcпeĸтивни тepeни зa бъдeщи пpoyчвaния. Πo дaнни нa Бългapcĸaтa миннo-гeoлoжĸa ĸaмapa в ceĸтopa paбoтят нaд 300 пpeдпpиятия.

В доклада медта е ясно откроена като една от суровините с решаващо значение за зелената трансформация: електромобили, зарядна инфраструктура, вятърни и соларни паркове, мрежи за съхранение на енергия и други.

Страната не само добива медна руда, а разполага с пълна индустриална верига – от рудодобив, през обогатяване, до металургия и рафиниране с продукция, отговаряща на най-високите европейски стандарти.

Още повече, в контраст с описаните в доклада предизвикателства пред Западните Балкани – слаби регулации, екологични рискове и зависимост от външни инвеститори – българският модел показва, че устойчивият добив в ЕС е възможен. Това е особено важно в контекста на Закона на ЕС за критичните суровини, чиято цел е не просто повече добив, а сигурен, прозрачен и екологично отговорен такъв.

За България кръговата икономика също е позната индустриална практика. Българската минна индустрия от години инвестира в модерни технологии за повишаване на извличането, повторна преработка и намаляване на отпадъците. Именно този натрупан опит превръща страната в естествен партньор за бъдещи европейски инициативи, насочени към вторичен добив и кръгова икономика – област, която от Центъра за европейски политически изследвания определят като „златна мина“ за ЕС.

За разлика от проекти в страни извън ЕС, българският добив работи в рамките на европейското законодателство, под обществен контрол и с интеграция в единния пазар. Това съкращава веригите на доставки, намалява въглеродния отпечатък и елиминира политическата несигурност – фактори, които Брюксел все по-ясно осъзнава като решаващи.

Именно това превръща страната не просто в регионален производител, а в реален стратегически актив за Европа – теза, която резонира напълно с експертните разговори от Давос 2026.

В свят, в който суровините все по-често се превръщат в инструмент на натиск, българският рудодобив е доказателство, че стратегическата автономия може да започне отвътре.

Не като обещание, а като работеща индустрия, на която Европа може да разчита дългосрочно.