Легендата на българския футбол Красимир Балъков разкри изключително интересни и неподправени подробности от кухнята на националния отбор в откровен разговор с Валери Божинов. Халфът се върна към спомените си за Христо Стоичков и паметните моменти от световното първенство през 1994 година, като акцентира върху силната емоционалност на Камата и специфичната динамика между играчите в Златната генерация.
Разговорът започна в приятелски дух, като Балъков прие предложението на Божигол да си говорят на ти с думите: „Разбира се, г-н Божигол, никакъв проблем. С удоволствие, особено когато става въпрос за най-добрия български футболист“. Халфът веднага посочи към една от снимките на стената, запечатала радостта след гола срещу Германия, и разказа за моментите на напрежение и радост. „Ето тая картина, която я виждаш зад тебе на сложена на стената, това е моментът, в който той отбеляза гола си срещу Германия – едно на едно от фаул. И като се има предвид, че имахме стълкновения на полувремето доста сериозни, аз бях, както виждаш, бягам зад него и се хвърлям на гърба му – първият човек, който го настигна след отбелязването на гола. Това ми излиза веднага в съзнанието и разбира се всички хубави моменти, които съм имал с него“, сподели легендарната десетка.
Балъков беше изключително откровен относно характера на Стоичков на терена, като не скри, че е било трудно да се играе под неговия постоянен натиск за голове. „Той беше емоционален, понякога ти се искаше да не го чуваш, когато говори“, призна Красимир Балъков. Той разкри, че най-тежко е било, когато Камата не е получавал топката в точния момент. „Ако не му я дадеш, той ти разказва играта по неговия си начин“, допълни той с усмивка. Въпреки това магичният халф подчерта, че всичко е било в името на отбора: „В много случаи конфликтите, които понякога сме имали, искрите, които са се появявали преди, по време или след мачовете, е било винаги за добро. Ако нямаш нападател, на когото да я дадеш? Нападатели като него и Емо Костадинов ни правеха много по-силни“.
Спомените на Балъков обхванаха и уникалната атмосфера в съблекалнята, където Стоичков е внасял ведрост със своя „типичен хумор, както срещу германците „Айн, цувай, драй, дрън“, за да се даде ведра обстановка преди самия мач“. Легендата си припомни и инфарктния момент преди заминаването за САЩ, когато е бил в Търново и е получил неочаквано обаждане. „И по едно време ми звъни телефонът, гледам – Христо Стоичков. Вдигам го и той: „Айде бе, другарю Балъков, тебе ли ще те чакаме само? Ще заминем за Америка без теб. Пристигай, всичко е наред“. От тоя момент нататък до сигурно докато свърши световното първенство или още по-нататък постоянно ми викаше „Другарю Балъков, другарю Балъков“. И аз почнах да му викам „Другарю Стоичков“. Сега вече не сме на другари“, разказа през смях Балъков.
Красимир Балъков сподели, че въпреки понякога арогантното си излъчване пред камерите, Стоичков е човек с изключително голямо сърце. „Ицо изглежда малко арогантен, малко емоционален, той изглежда така понякога даже и с деца, като искат автографи – 5-6 деца събрани, той прави тая физиономия „Какво искате вие?“, стряска ги, нали. Но той вътре в душата си и в сърцето си е едно много, много добро момче“, завърши магичният номер 10. Този разговор напомни на всички защо онова поколение беше толкова успешно – съчетание от трудни характери, които обаче на терена се превръщаха в несломим екип.
--230.jpg)
