Предвид предстоящите избори отново се поставя въпросът за начина на гласуване и за технологиите, които ще бъдат използвани в изборния ден. Освен познатите на избирателите машини за гласуване, в публичното пространство все по-често се говори и за т.нар. сканиращи устройства. Макар и на пръв поглед сходни, двете системи имат съществени разлики.
Как работят сегашните машини за гласуване?
Машините за гласуване, използвани в България през последните избори, са електронни устройства с тъчскрийн, чрез които избирателят гласува директно на екран.
Процесът е следният:
- гласоподавателят избира партия или кандидат на екрана;
- машината записва гласа в електронна памет;
- след гласуването устройството отпечатва разписка;
- резултатите се отчитат електронно и се извличат от машината след края на изборния ден.
Важно е да се подчертае, че машините не са свързани с интернет и работят офлайн, а хартиената разписка служи като допълнителна гаранция за прозрачност.
Какво представляват сканиращите устройства?
Сканиращите устройства, известни още като оптични скенери, работят на различен принцип. При тях гласуването остава изцяло на хартиена бюлетина, а технологията се използва само за преброяването.
Процесът при този тип устройства е:
- избирателят попълва хартиена бюлетина ръчно;
- бюлетината се поставя в устройство, което я сканира и отчита гласа;
- бюлетината физически пада в урна и се съхранява;
- резултатите се обобщават автоматично от скенера.
Този модел се използва в редица държави, тъй като комбинира хартиен вот с автоматизирано преброяване.
Основните разлики накратко
При сегашните машини гласуването е на екран, а при сканиращите устройств е с хартиена бюлетина.
При първите вотът е с електронен запис и получаваш разписка за проверка, а при вторите вотът е на хартия, но преброяването е електронно и бюлетината се пази в урна.
Обобщено при сегашните машини за гласуване има по-малко човешка намеса, а при предложения метод има комбинация от хартия и техника.
Какви са аргументите „за“ и „против“?
Поддръжниците на машинното гласуване изтъкват, че то намалява броя на невалидните бюлетини и ускорява отчитането на резултатите. Критиците обаче изразяват съмнения за прозрачността и контрола върху софтуера.
От своя страна, сканиращите устройства се възприемат като компромисен вариант, тъй като запазват хартиения вот, но същевременно ограничават грешките при броенето. Противниците на този модел посочват, че техниката отново може да бъде обект на недоверие или технически проблеми.
Какво означава това за избирателите?
Независимо от технологията, основният принцип остава един и същ – вотът трябва да бъде таен, свободен и коректно отчетен. За избирателите най-важното е да бъдат информирани как работи системата, с която ще гласуват, за да имат доверие в изборния процес.
Припомняме, че в сряда (14 януари) отмениха насроченото заседание на парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси. Причината бе дълго продължилото пленарно заседание.
На първо четене трябваше да се обсъди Законопроект за изменение и допълнение на ИК, внесен от Надежда Георгиева Йорданова (ПП-ДБ) и група народни представители на 18 декември 2025 г. На второ гласуване в комисията щеше да бъде подложен общ законопроект на приетите на първо гласуване на 8 януари 2025 г. законопроекти за изменение и допълнение на ИК, внесени от Костадин Костадинов ("Възраждане"), Тошко Йорданов (ИТН) и Атанас Зафиров (БСП-ОЛ).
Въвеждането на изцяло машинно гласуване е едно от основните искания на опозиционните партии. Те дадоха заявка за това и по време на консултациите при президента, които се проведоха малко преди Коледните празници.
--230.jpg)
--230.jpg)
--230.jpg)
--230.jpg)
