Тръмп: Хавана вече няма да получава венецуелски петрол или пари

Седмица след като президентът на Венецуела Николас Мадуро бе задържан от американски специални части, президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Куба да "сключи сделка, преди да е станало твърде късно" и добави, че Хавана вече няма да получава венецуелски петрол или пари, предадоха световните агенции.

"НЯМА ДА ИМА ПОВЕЧЕ ПЕТРОЛ ИЛИ ПАРИ ЗА КУБА – НИЩО. Категорично смятам, че те трябва да сключат сделка, ПРЕДИ ДА СТАНЕ ПРЕКАЛЕНО КЪСНО", написа в неделя американският лидер в социалната мрежа "Трут соушъл". "Куба дълги години е живяла благодарение на големи количества ПЕТРОЛ и ПАРИ от Венецуела", добави Тръмп.  

Президентът на Куба Мигел Диас-Канел отхвърли заплахите на Тръмп и заяви, че жителите на карибския остров са "готови да защитят родината си до последната капка кръв". "Куба е свободна, независима и суверенна страна. Никой не ни казва какво да правим", написа Диас-Канел в "Екс".

Кубинският външен министър Бруно Родригес от своя страна подчерта, че страната му има право да внася гориво от всеки желаещ износител, "без намеса или подчинение на едностранните принудителни мерки на САЩ".

По-рано в неделя Тръмп реагира на публикация в социалните медии, в която потребител се шегува, че държавният секретар Марко Рубио ще стане президент на Куба. "Звучи ми добре", коментира Тръмп. 

Рубио заяви в петък, по време на среща с изпълнителните директори на петролни компании в Белия дом, че кубинското ръководство трябва да "направи избор" между "истинска страна с истинска икономика" или "системен и обществен колапс". "Нямаме интерес от дестабилизирането на Куба, вината ще бъде тяхна", добави Рубио, цитиран от в. "Маями хералд". 

Венецуела е сред най-големите доставчици на петрол за Куба, но откакто американските сили задържаха Мадуро, от венецуелските пристанища не е отплавал нито един петролен танкер за карибската страна, отбелязва Ройтерс, като се позовава на официални данни за морския транспорт. 

Каракас и Вашингтон в момента работят по сделка на стойност 2 млрд. долара за доставката на до 50 млн. барела венецуелски петрол за САЩ, като се предвижда приходите да бъдат депозирани в сметки, контролирани от министерството на финансите на САЩ.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЕНЕЦУЕЛСКИТЕ ДОСТАВКИ НА ПЕТРОЛ ЗА КУБА

Спирането на венецуелските доставки на петрол би имало опустошителни последици за Куба, коментира Ройтерс. В периода от януари до ноември 2025 г. Каракас е изпращал на Хавана средно по 27 000 барела на ден, които покриват около 50% от петролните нужди на Куба. 

Според Хорхе Пиньон, старши изследовател в Центъра за енергийна икономика към Тексаския университет, има малка вероятност доставчици като Мексико или Русия да запълнят загубените обеми. Съюзници на Куба като Ангола, Алжир, Колумбия и Бразилия досега не са ѝ предоставяли такива количества петрол и не се очаква да го правят и в бъдеще, отбеляза Пиньон, цитиран от в. "Маями хералд". 

Освен директния удар върху енергийния баланс, спирането на венецуелския петрол би предизвикало каскаден ефект върху икономиката на острова. Пиньон посочи, че топлоелектрическите централи, които вече работят на едва около 40% от капацитета си, ще бъдат допълнително засегнати от липсата на дизелово гориво. А дизелът е ключов ключово не само за производството на електроенергия, но също и за транспорта, земеделието и разпределението на питейна вода. 

Липсата на надеждни алтернативи за енергийни доставки и тежкото икономическо състояние на Куба влошават значително перспективите за стабилизирането на страната. 

ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА НА ОСТРОВА И ВЛИЯНИЕТО НА АМЕРИКАНСКИТЕ САНКЦИИ 

За седем години кубинската икономика се е свила с около 15% спрямо равнището си от 2018 г., пише сп. "Тайм". Особено засегнат е туристическият бранш, който е основен източник на твърда валута за Куба. Официални данни на кубинското правителство показват, че броят на туристическите посещения през 2025 г. е намалял с над 50% спрямо 2019 година. Производството на електроенергия също бележи рязък спад, като през 2025 г. то е било с около 25% по-ниско спрямо 2019 година. Социалните показатели са още по-тревожни. Детската смъртност в Куба се е повишила от около 4 на 1000 живородени през 2018 г. до над 9 на 1000 през 2025 г. Броят на медицинските служители е намалял с шокиращи темпове. Официалната статистика показва, че регистрираните лекари са намалели от 106 131 през 2021 г. до 75 364 в края на 2024 г., което представлява спад от 29%, изброява "Тайм".

Кубинските власти казват, че икономическата криза се дължи на пандемията от коронавирус, затягането на американските санкции и други фактори. 

САЩ налагат ембарго на Куба през 1960 г., след диктаторът Фулхенсио Батиста е свален чрез революция, а имуществото, принадлежащо на американски граждани и корпорации, бива национализирано. 

На 30 август миналата година Общото събрание на ООН подкрепи с огромно мнозинство резолюция, с която осъжда икономическото ембарго на САЩ срещу Куба, припомня Асошиейтед прес. Такива резолюции срещу американското ембарго се гласуват вече 33 години подред. 

"Обширният режим на икономически, търговски и финансови ограничения" срещу Куба представлява най-дълго прилаганата политика на едностранни санкции в историята на САЩ, пише в изявление Алена Духан, специален докладчик на ООН за негативното въздействие на едностранните принудителни мерки върху човешките права. "В резултат на това поколения кубинци живеят под едностранни принудителни мерки, които са оформили икономическия и социалния облик на страната", пише още в изявлението, което бе разпространено месец след гласуването на Общото събрание на ООН.

Духан посочва, че в Куба има недостиг на храни, лекарства, електроенергия, вода, основно оборудване и резервни части, а нарастващата емиграция на квалифицирани кадри, включително медицински работници, инженери и учители, допълнително изтощава страната.

Натрупаният ефект има "тежки последици за упражняването на правата на човека, включително правото на живот, храна, здраве и развитие", пише още Духан.

Специалният докладчик на ООН предупреждава, че във всички сектори на кубинската икономика се наблюдава допълнително влошаване заради търговските и финансовите ограничения, налагани от Вашингтон още от времето на Студената война. Американското ембарго не "съответства" на "широк кръг от норми на международното право", подчертава Духан. По думите ѝ санкциите "съществено изострят хуманитарната ситуация в Куба… и са замислени така, че да възпрепятстват страната да получава каквито и да било икономически приходи, особено в твърда валута".

Предстои да се види дали Вашингтон ще предприеме действия срещу Куба, посочва в. "Ню Йорк таймс". Може би на Вашингтон няма да му е трудно да насърчи политически промени на острова, прогнозира изданието.

Свалянето на Мадуро "ни поставя пред критичната екзистенциална дилема за нашето оцеляване като национални държави и независими, суверенни нации", заяви миналата неделя кубинският външен министър Бруно Родригес Париля на извънредно заседание на Общността на латиноамериканските и карибските държави. Той призова съседните страни за единство пред заплахите на Вашингтон.

Не е ясно дали Венецуела ще се подчини на исканията на американското правителство да прекрати доставките на петрол за Куба. Ако не го направи, Тръмп може да разпореди на американските сили, които са наложили частична блокада на петролната индустрия на Венецуела, да започнат да задържат всички танкери, пътуващи към Куба, пише още "Ню Йорк таймс".