Тагарев критикува българската позиция за помощта за Украйна: Не е ясно кой взима решенията

"Украйна има нужда от около 45-50 млрд. евро годишно, за да поддържа икономиката си в условията на война. Тези средства ще бъдат осигурени чрез общ заем на ЕС, гарантиран от европейския бюджет." Това коментира бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев относно решението на ЕС да отпусне заем на Киев в размер на 90 млрд. евро.

Според него решението е по-скоро компромисно, но все пак предоставя достатъчно средства, за да се гарантира функционирането на украинската икономика.

Той изтъкна, че това не е бил предпочитаният вариант за редица държави като Германия, скандинавските и балтийските страни, които настояваха за използване на замразените руски активи.

"Счита се, че в Европа има 210 милиарда евро руски активи, 180 милиарда от тях са в Белгия. Белгия се притеснява от това Русия по юридически начин да изрази претенции, да спечели съдебно дело, и не искаше да остане сама. Търсеше гаранции рискът да бъде разпределен на всички страни от ЕС", изтъкна Тагарев.

По думите му добрата новина е, че План Б все пак е бил приет, а руските активи ще останат замразени и няма да бъдат върнати обратно на Москва преди края на войната и потенциалното изпълнение на репарационни задължения.

ЕС също така запазва правото си тези активи да бъдат използвани за погасяване на заема, ако Русия откаже да плати бъдещите репарации.

Тагарев коментира, че позицията на България по темата е била неясна и противоречива, а още по-малко е ясно кой взима решенията.

"Абсолютна изненада беше, че бяхме част от страните против използването на замразените руски активи. Не подкрепихме конвенцията на Европа за създаване на комисия, която да следи за репарационните задължения на Русия и впоследствие да ги изиска. Особено сега при оставка на правителството не е ясно кой управлява, не изключвам външният министър да е правил нещо, без да го съгласува с премиера", посочи бившият ни военен министър.

Това според него поставя под въпрос дали България ще бъде активен участник в европейските процеси по сигурност и отбрана, или отново ще остане в периферията, както е станало с членството ни в Шенген и еврозоната.

Проф. Тагарев изрази и скептицизъм относно перспективите за мир, на фона на идеите за нови разговори между Украйна, САЩ и Русия. Причина за това е, че докато от страна на Киев има официални лица, Русия и САЩ включват в разговорите хора без официален мандат.

По думите му руската позиция остава непроменена, като президентът Владимир Путин е да продължава да преследва военните си цели.

Според проф. Тагарев военните действия в момента са силно повлияни от дипломатическите разговори. Русия се опитва да демонстрира превъзходство, докато Украйна защитава позициите си и на места успява да възстанови контрол над ключови райони.

Очаква се в следващите дни да станат ясни детайлите около механизма за финансиране на Украйна и конкретният ангажимент на всяка държава членка, включително България.