Кои са 28-те личности с най-голямо влияние върху Европа за 2025 година

Европейската редакция на "Политико" представи класация на 28-те водещи личности, свързани с Европа.

Отношенията между Европа и Доналд Тръмп са се превърнали в постоянна дипломатическа задача, тъй като американският президент оказва безпрецедентно влияние върху континента. "Политико" посочва, че през годината никой не е имал по-голяма роля във формирането на европейската политика — от отбраната до търговията — което ги принуждава за първи път да включат неевропеец в класацията си за най-влиятелните личности.

В началото на втория си мандат Тръмп шокира европейските лидери с колебливата си политика спрямо Русия и публичното унижение на Украинския президент Зеленски. Неговата администрация, включително вицепрезидентът Джей Ди Ванс, открито се намеси във вътрешната политика на европейските държави. Това засили усещането за зависимост и безсилие, като европейските лидери се надпреварваха да го умилостивяват чрез дипломатически визити и отстъпки.

Източник: GettyImages

Несигурността се задълбочи, когато Тръмп постави под въпрос член 5 от НАТО и наложи неравноправна търговска сделка на ЕС, което донесе кратко облекчение, но и силно унижение. Някои европейски фигури, като Доминик дьо Вилпен, предупредиха, че този подход подценява желанието на Вашингтон да направи Европа зависима. Междувременно Тръмп открито подкрепи крайно десни лидери като Марин Льо Пен и Виктор Орбан, тревожейки Брюксел преди ключови избори.

Последиците се усещат и в икономиката: американската дерегулация и енергийна политика подкопаха европейските зелени амбиции и подчертаха колко уязвима е старата брюкселска регулаторна мощ. В същото време опитите на ЕС да използва импулсите на Тръмп в своя полза се оказаха краткотрайни, защото Вашингтон често променя курса си непредвидимо.

Въпреки зависимостта, някои европейски столици започват да градят "план Б" — внимателно засилване на отбранителните способности и стратегическата автономия. Германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че трансатлантическото партньорство вече не може да се приема за гарантирано. Американски анализатори също изразяват тревога, че агресивният подход на Тръмп може да тласне Европа към търсене на алтернативи. Така, въпреки че САЩ запазват доминираща роля, започва тих процес на оформяне на европейска независимост.

Източник: EPA/БГНЕС

Датската премиерка Мете Фредериксен се превърна в една от най-влиятелните политически фигури в Европа, след като за шест години наложи своя модел на "твърда социалдемокрация" - съчетание от щедра социална политика и строгост по миграция и отбрана. Тя трансформира някога евроскептичната Дания в активен поддръжник на по-дълбока европейска интеграция и зададе тон в дебата за стратегическата автономия на ЕС. Миграционният ѝ модел "задържай и депортирай" вдъхнови политики от Лондон до Рим, а Копенхаген се превърна в лидер по подкрепа за Украйна, както финансово, така и чрез инвестиции в отбранителната ѝ индустрия.

Фредериксен укрепи влиянието си и като неформален глас на европейската отбранителна независимост, особено след напрегнатите отношения с Доналд Тръмп около Гренландия - казус, който даде политическа тежест на нейните призиви Европа да се подготви за свят, в който не може да разчита изцяло на САЩ. През последните шест месеца, докато страната ѝ председателстваше Съвета на ЕС, тя насочи общите миграционни преговори към своя по-строг модел и активно участва в ключови бюджетни и институционални консултации, въпреки че беше отхвърлена за поста генерален секретар на НАТО.

Макар да се радва на стабилна позиция в Копенхаген, Фредериксен не е без слабости. Локалните избори през ноември нанесоха сериозен удар на социалдемократите, а вътрешните ѝ критици я обвиняват в прекомерна властност и спорни управленски решения - от масовото избиване на норки по време на Covid до задържането на високопоставен разузнавач. Въпреки това партията ѝ остава най-популярната в страната, а нейните политически идеи - за строги граници, стратегическа автономия и по-самостоятелна Европа - вероятно ще продължат да оформят европейския дневен ред дълго след като Дания предаде председателството на ЕС.

Източник: EPA/БГНЕС

Фридрих Мерц разкъсва следвоенните табута на Германия, след като от символ на консервативната финансова ортодоксия се превърна във водеща фигура на европейската стратегическа промяна. Новият канцлер рязко обърна курса, разрешавайки стотици милиарди евро дълг за отбрана и инфраструктура, и настоявайки, че Берлин — както и Европа — трябва да бъде готов да действа самостоятелно в условията на война и икономическа нестабилност. Трансформацията му обхваща и външната политика, като той изненадващо предложи Европа да постигне "независимост от САЩ" и подкрепи използването на замразени руски активи за финансиране на голям заем за Украйна.

Въпреки политическата си смелост, Мерц се сблъсква с трудности у дома: крайната десница за първи път изпревари неговия блок в националните социологически проучвания, а коалицията между християндемократи и социалдемократи усеща натиска на икономическото забавяне, високите енергийни цени и търговските напрежения със САЩ и Китай. Част от амбициозните му реформи буксуват в парламента, но сравнително стабилните германски финанси все пак му дават пространство за маневриране — привилегия, която много от европейските му колеги не притежават.

Докато се опитва да стабилизира вътрешния фронт, Мерц засилва влиянието си в Брюксел, позиционирайки Германия като строг пазител на фискалната дисциплина и ключов играч в дебата за европейската отбрана и институционалната реформа. Назначаването на близки съюзници на ключови позиции — включително чужд министър от собствената му партия и силен Национален съвет за сигурност — подсказва амбицията му да централизира външната политика под пряк контрол на канцлерството. Европейските лидери наблюдават внимателно, съзнавайки, че малцина имат потенциала да се превърнат в следващия естествен лидер на Европа — а Мерц вече се очертава като един от тях.

Източник: EPA/БГНЕС

Марин Льо Пен се готви за поредното си политическо завръщане, въпреки че през март 2025 г. бе осъдена за злоупотреба с европейски средства и временно отстранена от участие в избори. Тя разчита апелативният съд да отмени петгодишната ѝ забрана, когато заседава през януари. Дори отслабена, Льо Пен демонстрира влияние: помогна за свалянето на правителството през септември и усилва натиска върху президента Еманюел Макрон, опитвайки се да го принуди да разпусне Националното събрание и да свика предсрочни избори.

След повече от десетилетие усилия да изведе крайната десница към политическия мейнстрийм, Льо Пен и нейната партия "Национален сбор" са по-близо от всякога до реалната власт. Ако бариерата на т.нар. "републикански фронт" отслабне, партията може да постигне исторически пробив в парламента или дори да заяви претенции за премиерския пост. Дори при непроменена позиция на Макрон, местните избори през март ще дадат на Льо Пен шанс да укрепи позициите си в ключови градове. А ако съдебната ѝ забрана остане? Нейният наследник Жордан Бардела е готов да поеме щафетата — а социологическите данни показват, че шансът за успех е почти същият като нейния.

Източник: EPA/БГНЕС

Владимир Путин продължава да оформя европейската реалност от нейните периферии, като разширява конфликта с всеки нов акт на агресия. Почти четири години след пълномащабното нахлуване в Украйна, 73-годишният руски президент използва хибридни атаки, дронове и класически военни средства, за да тества устойчивостта на НАТО. В ситуация, в която американският президент Доналд Тръмп показва нежелание да остане ангажиран с войната, Москва усеща възможност да разшири натиска си в Западна Европа.

През последната година дронове, за които се подозира, че са с руски произход, временно затвориха летища в Копенхаген и Осло и прелетяха над германски военни обекти. Франция обвини Москва в опити за политическа дестабилизация. Тези действия са част от по-широка стратегия: Путин отдавна използва тактика на непрекъснат натиск, за да проверява границите на европейската готовност и единство.

От началото на управлението си Путин се утвърди като главен дестабилизиращ фактор в Европа. Бившият офицер от КГБ стана президент в ерата на постсъветските сътресения и превърна конфронтацията със Запада в основен инструмент на външната си политика — от войната в Грузия през 2008 г. и анексията на Крим през 2014 г. до инвазията в Украйна от 2022 г. Всяка ескалация не само предизвиква ново преосмисляне на сигурността от страна на Европа, но и укрепва позициите на Путин у дома.

Днес обаче Кремъл е под нетипичен натиск. Санкциите, военните разходи и украинските удари в руска дълбочина тежат върху руската икономика. Въпреки това интензивността на руските операции — военни, кибернетични и дезинформационни — държи Европа в постоянно състояние на тревога, принуждавайки  европейските столици да търсят нови модели за сигурност в момент, когато САЩ вече не изглеждат като сигурен гарант.

Ето и пълен списък на останалите европейски политици изброени в класацията на "Политико":

6. Найджъл Фараж

7. Урсула фон дер лайен

8. Марк Рюте

9. Джорджия Мелони

10. Кийр Стармър

11. Манфред Вебер

12. Виктор Орбан

13. Александър Стуб

14 Володомир Зелнски

!5. Габриел Зукман - милиардер

16. Кая Калас

17. Тереза Рибера

18. Даниел Ек

19. Еманюел Макрон

20. Марио Драги

21. Андрей Бабиш

22. Алексъс Гринкевич

23. Карол Навроцки

24. Хайди Рейчинек

25. Андреа Орсел

26. Рима Хасан

27. Роб Йетен

28 Джани Инфантино