Повече защита или повече уязвимост ще донесе въвеждането на цифровите пари? Идва ли краят на финансовата свобода и ще бъдем ли тотално проследими с всеки разход?
Тези въпроси неизбежно възникват с плана за въвеждане на цифровото евро, а и не само. Цифрови валути вече са въведени в страни като Китай, Русия, дори Бахамските острови, пише OFFNews.
Еднозначен отговор няма. Той до голяма степен зависи от това дали в дългосрочен план цифровата парична единица изцяло ще замени хартиените пари или двете ще продължат да съществуват паралелно.
Какво е цифрово евро
Цифровото евро е дигитална форма на пари на централната банка (CBDC – Central Bank Digital Currency, преведено от англ. дигитална валута на централната банка) в еврозоната. То ще представлява публично емитирани пари – пасив на Евросистемата (ЕЦБ и националните централни банки) – и според анонсираните досега планове допълва, а не замества парите в брой.
Идеята е граждани и бизнес да могат да осъществяват плащания навсякъде в еврозоната, онлайн и офлайн, чрез портфейл, предоставен от банки или други посредници. За крайните потребители плащанията ще са безплатни, а търговците ще плащат такси към доставчиците на услугата.
Защо въобще е нужно?
Европейската комисия и ЕЦБ виждат няколко мотива за въвеждането на дигиталното евро: да се запази ролята на публичните пари в една все по-дигитална икономика, да има паневропейско решение за плащания, което да намали зависимостта от небазираните в ЕС схеми и да се стимулират иновациите и конкуренцията в разплащанията. Възможността за офлайн плащания с цифрово евро е важна в ситуации, в които потребителите нямат интернет достъп или достъп до банкомат, вкл. при форсмажорни обстоятелства. Това е и инструмент срещу прането на пари, нерегламентирани плащания, търговия със забранени стоки и услуги, укриване на доходи и данъци.
Правна рамка и процес до момента
На 28 юни 2023 г. Европейската комисия предложи регламент, с който се създава правната рамка за евентуалното цифрово евро, както и съпътстващ регламент за предоставянето на услуги от платежни доставчици. Тези предложения минават през обичайната законодателна процедура на ЕС.
ЕЦБ проведе проучвателна фаза (2021–2023), а от 1 ноември 2023 г. е в подготвителна фаза, където се финализира правилата за работа на схемата и се избират доставчици на платформа и инфраструктура. Окончателното решение за емитиране ще бъде взето след приемане на регламента и завършване на подготовката.
Към есента на 2025 г. процесът по подготовка включва и възлагане на ключови договори – напр. за борба с дигиталните измами и за офлайн плащания. Това показва, че ЕЦБ едновременно тества технологичната основа и обсъжда свързаното законодателството.
Как ще работи – технически и оперативно
За да разберем как ще функционира цифровото евро, е важно да разгледаме ключовите елементи на дизайна и разпространението му.
Гражданите ще притежават цифров портфейл (wallet), предоставен чрез банка или платежен посредник, чрез който ще могат да правят плащания – онлайн, в магазин и при трансфери между лица.
Съществена цел е да се предложи възможност за работа офлайн — т.е. плащания, които не изискват връзка с интернет, следвайки примера на разплащанията в брой.
Предимства – какво може да донесе дигиталното евро
Запазване на публичния характер на парите: с цифровото евро се гарантира, че гражданите имат достъп до „пари на централната банка“ (централна банкова валута), дори и в дигиталната среда.
Универсална приемливост и паневропейски достъп: Проектът има за цел да предложи средство, което е приемливо и функциониращо във всички държави от еврозоната.
Подсилване на платежната устойчивост и суверенитет: Например в кризисни условия (срив на частна платежна инфраструктура) цифровото евро може да служи като „резерв“ или алтернатива.
Финансова приобщеност: Хора, които имат ограничен достъп до банкови услуги, могат да се възползват от цифровото евро като лесно средство за плащане.
Притеснения, рискове и решения
Възникват обаче опасения за банковата система и ликвидността. Търговските банки и други финансови посредници могат да изгубят депозити и клиенти, ако гражданите изберат да държат средства в цифрово евро вместо по банкови сметки. Това може да засегне финансирането на икономиката и банковото посредничество. ЕЦБ заявява, че дизайнът ще включва лимити за притежание на цифрово евро и механизъм за компенсиране на евентуални изтегляния на ликвидност.
Тез лимити не се отнасят до "срока на годност на парите" - една от тезите на дезинформационните кампании. Парите и спестяванията няма да изчезват "след 6 месеца", ако не ги похарчите. Лимитите са за количеството евро, които може да държим в дигитална форма. Това ограничение е в полза на традиционните банки и целта му е да гарантира, че те няма да останат без депозити.
Поверителност и защита на личните данни
Появяват се въпроси като: до каква степен употребата на цифровото евро ще позволява анонимни плащания, както при разплащанията в брой? Как ще се защитят данните на потребителите? Отговорът на ЕЦБ е, че ще бъде осигурена висока степен на поверителност. Гаранциите за поверителност се отнасят за това кой може да има достъп до информация за нашите плащания, които ще са напълно дигитално проследими.
Технологични и оперативни предизвикателства
Инфраструктурата трябва да осигури достъп до офлайн плащания, с висока сигурност, доверие и стабилност на платформата. ЕЦБ ще трябва да изгради и поддържа платформа с милиони едновременни транзакции, достъпна за граждани и бизнеси във всички 20 държави от еврозоната. Системата трябва да функционира в реално време, с висока скорост и без прекъсвания – изискване, което надхвърля дори сегашните банкови стандарти.
„ЕЦБ трябва да докаже, че може да поддържа непрекъсната и сигурна финансова инфраструктура, преди да пристъпи към цифровото евро“, заяви Йохан ван Овертвелдт, евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти.
Киберсигурност и защита на личните данни
Цифровото евро трябва да бъде устойчиво на хакерски атаки и да гарантира защита на личната информация. Според експертите от Европейската агенция по киберсигурност (ENISA) всяка централизирана дигитална инфраструктура е потенциална мишена за киберпрестъпници и дори за държавно спонсорирани атаки.
ЕЦБ уверява, че ще приложи многостепенна защита и криптографски механизми, подобни на тези, използвани в системите за междубанкови разплащания.
В същото време институцията обещава, че данните на потребителите няма да бъдат достъпни за държавни органи – особено при офлайн плащания, които ще бъдат „анонимни в същата степен като кешовите“.
Офлайн функционалност – дигитален еквивалент на кеша
Едно от най-големите технологични предизвикателства е създаването на офлайн режим, който позволява плащания без интернет или мобилна мрежа.
Това е ключово, за да може цифровото евро да бъде истински „универсално средство за плащане“ – включително в райони с лоша свързаност (без интернет) или при извънредни ситуации (като прекъсване на ток или интернет).
Според официалните материали на ЕЦБ, идеята е две устройства да могат да обменят средства директно, с помощта на защитени чипове и криптирани токени, които се синхронизират при следващото свързване.
Реализацията на подобна функция обаче изисква огромни инвестиции и нов тип хардуерна поддръжка от банките и търговците.
Съвместимост с банковите системи и регулациите
Друг сериозен въпрос е интеграцията на цифровото евро със съществуващите банкови и платежни системи. Проектът трябва да работи безпроблемно с европейските стандарти за SEPA плащания, карти и мобилни приложения.
Дезинформация и опасения
Проектът за цифрово евро се превърна не само в икономическа, но и в комуникационна битка. Докато институциите говорят за модернизация на платежната система, в социалните мрежи и алтернативни сайтове се разпространяват редица спекулации, митове и откровени дезинформации.
От края на 2023 г. насам онлайн пространството се наводни от твърдения, че цифровото евро ще замени напълно кеша; ще позволи на властите да проследяват всяка покупка; ще „нулира“ спестяванията на гражданите след шест месеца, ако не се похарчат; ще доведе до автоматичен контрол върху личните разходи.
Нито едно от тези твърдения не намира потвърждение в официални документи, но опасенията остават, особено в дългосрочен план. Категорично не се планира "срок на годност на спестяванията". Първоначално обявените планове са кешовите плащания да останат. Но няма изрична гаранция, че в по-далечен момент в бъдещето цифровите пари няма да заменят изцяло хартиените.
Не е регламентиран и въпросът доколко един работодател ще бъде задължен нормативно да плаща заплати в цифрови пари - ще има ли изобщо такова задължение и ще бъдат ли поставени прагове.
В страницата с често задавани въпроси на ЕЦБ се подчертава, че цифровото евро е допълнение, а не заместител на парите в брой.
Откъде идва дезинформацията
Подобни слухове се засилват и чрез публикации в социалните мрежи, които смесват концепцията за цифровото евро с примери от други страни (като пилотите на „цифровата рубла“ или „цифровия юан“) и внушават, че ЕС ще въведе „изчезващи“ пари – нещо, което не съществува в нито един европейски проект или документ.
Реални опасения и критични позиции
Въпреки че митовете са лесни за оборване, реални въпроси и притеснения около проекта все пак съществуват:
Поверителност: Как ще се гарантира, че плащанията ще останат лични, особено офлайн? ЕЦБ заявява, че ще приложи „ниво на поверителност, близко до кеша“, използвайки технологии за защита на данните.
Банковата стабилност: Ако гражданите прехвърлят част от депозитите си към цифрови портфейли, това може да повлияе на ликвидността на търговските банки.
ЕЦБ обмисля лимити на притежание и липса на лихва, за да предотврати това.
Обществено доверие: Евродепутати и финансови експерти настояват проектът да бъде „ясно комуникиран“ и „доброволен за потребителите“.
„Хората ще задават легитимни въпроси как ЕЦБ ще може да управлява цифрово евро, когато не може дори да поддържа ежедневните си операции гладко.“, каза Маркус Фербер от Европейската народна партия, най-голямата група в настоящия Европейски парламент, цитиран от Ройтерс.
„Централната банка трябва да възстанови доверието на гражданите или цифровото евро може да е "под риск от провал".“, изрази такова мнение Размус Андерсен, евродепутат от групата на Зелените–Европейски свободен алианс.
Какво все пак е вярно и какви са реалните ограничения?
Цифровото евро ще е средство за плащане, а не спестовен или инвестиционен продукт. Затова няма лихва и се обмислят лимити върху размера на наличностите. Тези мерки целят да се избегне масово пренасочване на депозити от банките към цифровото евро. Кешът остава в обращение и ще продължи да бъде законно платежно средство.
Цифровите валути по света – кой вече ги въведе и защо
Докато Европейският съюз все още подготвя старта на цифровото евро, над 130 държави вече са крачка напред – те разработват или изпитват собствени цифрови валути на централната банка, сочи анализът на Atlantic Council.
Китай – дигиталният юан (e-CNY)
Китай е пионер в надпреварата. Пилотният проект на Народната банка на Китай вече обхваща десетки градове и позволява на милиони граждани да плащат с e-CNY през мобилни приложения и QR кодове. Според властите целта е да се намали зависимостта от частни платежни гиганти като Alipay и WeChat Pay.
Русия – цифровата рубла
Банката на Русия започна пилотна фаза през 2023 г. с участието на няколко банки и търговци. До 2025 г. са проведени десетки хиляди тестови транзакции, а масовото въвеждане се очаква през 2026 г. Въпреки това, проучвания показват, че повече от половината руснаци остават скептични към новата валута.
Бахами – „Sand Dollar“
Островната държава е първата в света, въвела официална цифрова валута (още през 2020 г.). Sand Dollar се използва за вътрешни плащания и финансово приобщаване на населението в отдалечени острови.
Нигерия – e-Naira
Въведена през 2021 г. като средство за дигитализация на икономиката, но приета слабо от населението – по-малко от 5 % от нигерийците я използват активно.
Америка и останалият свят
САЩ все още проучват възможността за digital dollar, докато Бразилия, Индия, Канада и Австралия вече провеждат пилоти. Международният валутен фонд (МВФ) отбелязва, че CBDC могат да ускорят плащанията и намалят разходите, но само ако се запази доверието в централните банки.
Kакво означава цифровото евро за България и обикновения потребител
За българските граждани – цифровото евро ще означава нов начин за плащане, който допълва съществуващите. Не се очаква нещо изненадващо или революционно да се случи, но след въвеждането може да има: по-бързи и евтини трансгранични плащания в еврозоната, повече избор за платежни инструменти и евентуално достъп до цифров европортфейл при банките/платежните посредници.
За бизнеса – особено за фирми, които работят в еврозоната или имат клиенти от други държави-членки – цифровото евро може да улесни разплащанията, да намали посредниците, да предложи нови решения.
За финансовата система – банките и другите платежни посредници трябва да се подготвят за новия инструмент, да адаптират инфраструктура, продукти и услуги.
За държавата и регулаторите – това е стъпка към модернизиране на платежната система и подсилване на финансовата независимост и суверенитет на страната в контекста на европейското законодателство, като България вече е част от еврозоната.
Проектът за цифровото евро е значима и стратегически важна стъпка за Европа. Той цели да комбинира удобството и скоростта на дигиталните плащания с доверието и стабилността на парите на централната банка. Обаче това не е просто технологична промяна — тя крие комплексни предизвикателства: от банковата система, през поверителността и сигурността, до социалната приемливост.
Ключово за успеха ще бъде проектът да бъде добре балансиран и приет от обществото, техническите и регулируемите предизвикателства да бъдат решени преди масово въвеждане, комуникацията с гражданите да бъде прозрачна и внимателна — така че хората да разбират какво получават и какви са правата им.
--700.jpg)
