Шокови разлики в цените на основни храни отчете КЗК

Шокови разлики в цените на основни храни отчете най-мащабният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията. Данните показват ясно: българската продукция става все по-зависима от внос, а за потребителите това означава осезаемо повишаване на цените, при някои стоки с над 100%, пише NOVA.

Високите надценки КЗК е установила след анализ на ценовата политика на 10 големи търговски вериги за юни, юли и август тази година. Става въпрос за основни храни и стойностите им след отстъпките от доставната цена на производителя.

Най-големи са надценките при млечните продукти. При млякото достига до 77%, при сиренето до 82, а при кашкавала говорим за 91% на места.

Месото също е с надценка. При каймата достига до 73%.

Фрапиращите 135% надценка са отчетени при минералната вода от литър и половина.

Намаленото родно производство идва от липсата на интерес от страна на производителите, отчете КЗК.

„Големият проблем за комисията е т.нар. отстъпка, която производителят дава на веригата, защото големият процент на такава отстъпка конкурентно смазва производителя. Ако той трябва да предостави своята стока на себестойност, това вече директно рефлектира върху самото производство”, каза Росен Карадимов, председател на КЗК.

По-малко родно мляко и почти двойно повече внос на млечни продукти отвън изправят производителите у нас и животновъдството пред загиване.

„Те работят на загуба. Потребителят купува на завишени цени продуктите. Благата отиват в едни ръце – това са търговците на дребно”, коментира Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопроизводителите.

От тях идва и ръстът на цените на млечните продукти – между 50 и 100%, твърдят от сектора.

„Законът за ограничаване на надценките – кога ще влезе в Народното събрание и защо стои вече три месеца след последното второ обществено обсъждане?”, попита Димитър Зоров.

По-малко произвеждат животновъдите, отново заради високите надценки. При каймата тя достига до 73%, затова и месопреработвателите разчитат на държавни мерки.

„Ако спре вносът, тогава ще стане страшно. Това не е въпрос да се плашим, а да се мобилизираме и да вземем мерки, за да можем да осигурим перспектива и предвидимост за българските производители”, каза Кирил Вътев, собственик на месопреработващата компания.

А потребителят е загубил доверието се в родните производители, смятат от Съюза на хлебарите.

„Нашата голяма цел е създаване на пазарни продукти със здравословна стойност и да върнем доверието на потребителите”, каза Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

„Конкуренцията на пазара работи, няма никакви притеснения по отношение на ръстове на цени или някакъв друг тип нерегламентирани взаимоотношения между пазарните играчи”, каза Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия.

„Докладът представя много ясна картина, която може да бъде аргументирана основа за последващи мерки, насочени към подобряване на ситуацията в традиционните отрасли. Няма данни за съгласувано и спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото. Това се дължи както на предварителния контрол и категоричната позиция на държавата, че няма да допусне неоснователно увеличение на цените, така и на отговорното отношение на търговските вериги. Този контрол ще продължи от страна на изпълнителната власт и на КЗК с правомощия да се самосезира”, обясни премиерът.