Радев: Бурното навлизане на нови технологии на бойното поле промени сериозно стратегиите за водене на война

Бурното навлизане на нови технологии и иновации на бойното поле промени сериозно стратегиите, тактиките, техниките, оперативните похвати и логистиката за водене на бойни действия. Тези мащабни промени в средствата за водене на бойни действия през последните три години изискват от военно-политическото ръководство бързо и задълбочено да преосмисли процеса на модернизация на Българската армия и приоритизирането на отбранителните способности. Това заяви президентът Румен Радев в приветствието си към участниците в годишната конференция „AFCEA TechNET Sofia 2025“, организирана от АФСЕА Секция "София". Събитието събира представители на държавните институции, отбранителната индустрия, академичната общност, като тази година темата е посветена на интелигентните системи за колективна отбрана и сигурност.

При откриването на конференцията държавният глава посочи, че на фона на дълбоките геополитически и технологични промени в условията на икономически сътресения гарантирането на националната сигурност среща сериозни предизвикателства. Те произтичат от разпадането на познатата до момента архитектура на сигурност, необходимостта Европа да поеме отговорността за собствената си защита, както и нуждата от изграждане на солидна индустриална база.

Анализирайки бойните действия между Украйна и Русия, президентът определи като най-голямо предизвикателство за армията ни формирането на единно информационно пространство на въоръжените сили, което да осигури добра свързаност чрез интеграцията на различни  автономни системи, системи за наблюдение, разузнаване, комуникация, опознаване, киберзащита, сателитна информация от космоса. Трябва на батальонно, на ротно ниво да имаме центрове за информация, наблюдение и управление, които оперират 24 часа в денонощието, каза държавният глава.

Румен Радев посочи, че новите процеси на бойното поле изискват намиране на  интелигентни решения, които с по-малко финансови средства предоставят големи асиметрични предимства и информационно превъзходство.  Освен бронираните бойни машини, изтребителите и патрулните кораби за ВМС, на въоръжение е необходимо да навлязат и редица по-нискобюджетни проекти, като държавният глава даде пример с използването на дронове в Българската армия – процес, който президентската институция стимулира  и подкрепя и който бележи напредък в последните две години.

Президентът заяви, че Българската армия и въоръжените сили трябва да работят с отбранителната ни индустрия, с научните и развойни звена на институти и  университети, за да натрупат експертиза, която е необходима за въвеждането на нови способности. Президентът изтъкна потенциала на българската отбранителна индустрия и призова за реализацията на проекти по различни финансови инструменти. „Много е важно да работим с нашите съюзници и партньори. Има достатъчно инструменти, които можем да използваме по-ефективно“, каза държавният глава, като посочи механизма на Европейската комисия SAFE, Фонда за отбрана на ЕС (European Defense Fund), както и Ускорителя за иновации в отбранителния сектор (DIANA) на НАТО.

Модернизацията вече не е само въпрос на пари, защото в момента има средства, но от нас зависи дали финансирането ще бъде вложено интелигентно, за да постигне сериозен ефект в развитието на съвременни отбранителни способности, каза още президентът Румен Радев.