След мерките на правителството: Повече студенти участ за медицински сестри, инженери, физици и химици

Сериозен ръст на студентите, които се записват да учат за медицински сестри, инженери, физици и химици през тази академична година. Това отчете министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 г.

Той припомни, че Mинистерството на образованието и науката провежда политика за преструктуриране на приема във висшите училища и насочване на бъдещите студенти към специалности, в които има най-голям очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Такава е специалността „Медицинска сестра“, която тази година с правителствено решение беше освободена от такси. „Можем да отчетем 38% повече студенти, включени в обучение за „Медицинска сестра“. Това не е достатъчно, но все пак е крачка в положителна посока“, каза министър Вълчев.

„България е в ситуация на недостиг на специалисти в почти всички професии. Най-болезнен е той при инженерно-техническите кадри, тъй като най-силно се отразява на социално-икономическото развитие на страната“, обясни министърът. Той отчете значително увеличение тази година и на студентите в тези специалности. „Имаме 34% увеличение на приема в професионално направление „Химични технологии“ – едно от най-важните в индустрия, която е с много висок дял в добавената стойност“, обясни министърът. С 22% повече са и студентите, които са се записали да учат за хидроинженери. За цялото направление „Архитектура, строителство и геодезия“ ръстът е 6%, а в „Общо инженерство“ -10%. Със 7,5 на сто са се увеличили първокурсниците в друго важно за страната професионално направление – „Енергетика“, в това число и „Ядрена енергетика“. В „Електротехника, електроника и автоматика“ се отчита нарастване с 14%, а в „Транспорт, корабоплаване и авиация“ –17,5 на сто. Ръст с 22% на новоприетите студенти се наблюдава и в професионално направление „Металургия“.

Завършилите висше образование в България намират все по-добра реализация на пазара на труда, стана ясно още от представените данни. Безработицата сред дипломиралите се в последните 5 години е едва 2,2%, съобщи Георги Стойчев от Консорциум „ИОО-С“, който актуализира данните в Рейтинговата система на висшите училища. По думите му доходите на младите висшисти са се увеличили тройно за последните 10 години. През 2025 г. средният облагаем доход на завършилите висше образование достига до 2771 лева. През 2015 г. той е бил едва 980 лева.

Нараства и делът на завършилите висше образование, които се осигуряват в България. Той достига 85% през тази година. Най-голям дял (над 94%) са тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Металургия“, „Фармация“ и „Военно дело“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 75%).

Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда. Според данните на националната рейтингова система за 2025 година 85% от наетите висшисти, завършилите през предходните 5 години магистърски програми след средно образование и 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование, работят на позиции за висшисти или по призвание. Средно за всички висшисти български граждани, завършили в България през предходните 5 години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование или упражняват професия по призвание, се запазва на миналогодишното ниво от 61% при 46% през 2014 г.

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“, следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Математика“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3 300 и 3 800 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (10 108 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (8 568 лв.) и Нов български университет (7 919 лв.). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7 107 лв.).

За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията „Медицина“ (5.73), „Фармация“ (5.70) и „Дентална медицина“ (5.63), „Информатика и компютърни науки“ (5.62) и „Математика“ (5.60).

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България е нараснал повече от 2 пъти – от около 4% през 2013 година до близо 9% от действащите студенти през 2025 г. За поредна година делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (59% от действащите студенти), „Дентална медицина“ (48%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). „Това показва, че българското висше образование е конкурентноспособно“, коментира Георги Стойчев. По думите му скоро броят на чуждестранните студенти в България ще се изравни с българските студенти в чужбина.