Споровете за бюджета на МРРБ - има ли достатъчно пари за Северозапада и за пътища

Проектът на държавния бюджет за 2026 г., включително разпоредбите, свързани с регионалното развитие и общинските политики, беше одобрен на първо четене от парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов представи пред парламентарната комисия проектобюджета на ведомството за 2026 г., разработен съгласно указанията на Министерството на финансите. План-сметката предвижда значително увеличение както на приходите, така и на разходите на министерството през следващата година.

Приходите на МРРБ за 2026 г. се очаква да достигнат 693,7 млн. евро, което е повече с 95,2 млн. евро спрямо 2025 г.

Увеличението се дължи най-вече на:

• поетапното повишаване на тол таксите с 20% (в сила от 1 април 2025 г.),
• възстановяване цената на електронната винетка - от 87 на 97 лева,
• въвеждането на диференцирани такси според емисиите CO₂ в съответствие с европейската директива 1999/62/ЕО.

Само от новите екотакси се очакват 66,5 млн. евро допълнителни приходи.

Основните пера включват:

• Винетки: 160,8 млн. евро
• Тол такси: 390,3 млн. евро
• Такси за емисии: 66,4 млн. евро
• Други пътни такси: 58,2 млн. евро
• Кадастрални услуги: 12,7 млн. евро

Средствата ще бъдат използвани за поддръжка и развитие на транспортната инфраструктура, модернизация на пътната мрежа и интеграцията ѝ в европейските транспортни коридори.

Разходите в проектобюджета възлизат на 1,249 млрд. евро, или 190,6 млн. евро повече от 2025 г. Най-голяма част от увеличението е насочено към капиталови разходи - строителство, ремонт и модернизация.

Сред ключовите разходни направления са:

• Увеличение на възнагражденията в администрацията - 5,8 млн. евро
• Подобряване на електронното управление - 53,5 млн. евро
• Стратегически инвестиционни проекти - +132,3 млн. евро
• Основни ремонти на пътища - 39,5 млн. евро
• Нов пътен строеж - 75,2 млн. евро
• ВиК инфраструктура и геозащитни дейности - 30 млн. евро общо
• Енергийно обновяване на жилищни сгради - 16,3 млн. евро

Най-големият разпоредител остава Агенция "Пътна инфраструктура", чийто бюджет достига 1,147 млрд. евро. За текуща поддръжка на републиканската пътна мрежа са заложени 348 млн. евро, включително зимно поддържане, ремонт на настилки, маркировка и пътни съоръжения.

За основни ремонти и изграждане - 612,7 млн. евро, включително отчуждителни процедури за приоритетни инфраструктурни проекти.

• ВиК проекти: 14,4 млн. евро

• Геозащитни дейности: 12,2 млн. евро, от които 8,5 млн. евро - трансфери към общини

• Кадастрални и картографски дейности: 2,49 млн. евро

За цифровизация и подобряване на информационните системи на МРРБ са предвидени 87,6 млн. евро, а за административни капиталови разходи - 4,8 млн. евро.

Министър Иванов подчерта, че целта на бюджета е ускоряване на стратегическия напредък в пътната и ВиК инфраструктурата, както и модернизация на административните процеси.

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) представи становище по проекта на държавния бюджет за 2026 г., в което приветства рамката на отношенията между централния бюджет и местната власт, но предлага и редица конкретни изменения.

Сдружението подкрепя увеличението на всички основни субсидии за общините, както и продължаването на Инвестиционната програма за общински проекти чрез Българската банка за развитие, чийто ресурс достига 920,3 млн. евро.

В позицията си НСОРБ посочва, че предложената бюджетна рамка е добра основа за стабилно функциониране на местните системи през 2026 г., но настоява за нормативни корекции, които да гарантират предвидимост и своевременно финансиране на публичните услуги. Сред ключовите предложения е да се включи ВиК секторът като допустим за финансиране при аварийни ремонти чрез трансформиране на част от средствата за капиталови разходи.

Сдружението изисква въвеждането на ясни срокове за подписване на споразумения и извършване на плащания по Инвестиционната програма, тъй като натрупаните забавяния по проекти създават риск от санкции за общините и блокират реалното изпълнение на инвестиции. НСОРБ предлага максимален срок от 30 дни за подписване на споразуменията и до 15 дни за авансови, междинни и окончателни плащания.

Друго основно предложение е свързано с промените в Закона за местните данъци и такси, включително удължаване на срока за въвеждане на новите правила за такса "битови отпадъци" до 2029 г. Сдружението предлага и възможност през 2026 г. общините да използват по-оперативно средствата от отчисления по Закона за управление на отпадъците, включително за почистване на нерегламентирани сметища.

НСОРБ подчертава нуждата от цялостен Национален план за прилагане на принципа "замърсителят плаща", който да включва законодателни промени в Закона за управление на отпадъците, Закона за гражданската регистрация, Закона за кадастъра и други актове, за да се осигури работеща система за определяне на таксата за битови отпадъци на база реално генерирано количество.

От Сдружението изразяват очакване предложенията им да бъдат отчетени при финалното оформяне на законопроекта, който предстои да бъде разгледан от Министерския съвет.

По време на заседанието на парламентарната комисия по регионална политика възникна дебат относно финансирането на ключовите стратегически инфраструктурни проекти в Северозападна България, след като в проектобюджета за 2026-2028 г. бяха представени суми, които според народни представители не съответстват нито на реалните нужди, нито на етапите на изпълнение на обектите.

Депутатът от ГЕРБ Росица Кирова постави остър въпрос към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като подчерта, че заложените средства за важни участъци от път Е79, включително отсечките Видин-Ботевград, Мездра-Ботевград и районите около Ружинци и Бела, са недостатъчни и несъпоставими с действителните потребности.

Тя посочи, че за 2026 г. са предвидени около 18 милиона евро по една позиция и около 17 милиона евро по друга, но за 2027 и 2028 г. финансирането рязко намалява или напълно липсва. Кирова заяви, че хората от региона не виждат напредък и имат усещането, че строителството на пътя на практика е спряло.

По думите ѝ този проект е започнат преди седем години и държавата е длъжна да го довърши, тъй като той е критично важен за социалното и икономическото оживяване на един от най-изостаналите региони в Европа. Тя обърна внимание и на минималното финансиране за участъка МРГ, за който са заложени едва 5,7 милиона евро, което според нея е крайно недостатъчно, въпреки че този участък вече значително облекчава трафика.

Депутатът от ПП-ДБ Андрей Цеков подкрепи критиките, като отбеляза, че разходите, заложени в Приложение 2 към бюджетния законопроект, не отговарят на реалното финансово изпълнение на договорите. Той заяви, че сумите за участъка Мездра-Ботевград изглеждат нереално ниски, ако се приеме, че вече са разплатени крупни дейности по укрепване, които в миналото са стрували между 100 и 150 милиона лева. Цеков подчерта, че очевидно има грешка или сериозно разминаване между проектната готовност и бюджетните прогнози, което трябва да бъде коригирано между първо и второ четене.

Председателят на комисията Николай Нанков от ГЕРБ също потвърди, че има разминаване между предвиденото финансиране и реалната готовност по големите инвестиционни проекти на АПИ, включително АМ "Хемус" и Северозападния скоростен път.

Той посочи, че липсват окончателни проекти и процедури за някои ключови участъци и че е необходимо да се проведат разговори между парламентарните групи, МРРБ и АПИ, за да бъде коригиран ресурсът още в рамките на бюджетната процедура.

Министърът на регионалното развитие Иван Иванов отговори, че приоритет на правителството е довършването на пътната мрежа към Видин и че няма спрени или рестартирани участъци.

По думите му причините за забавянията могат да бъдат обяснени подробно от оперативното ръководство на АПИ, но увереността на МРРБ е, че напредък ще има, включително по пътния възел при Ботевград, който се очаква да бъде в напреднала фаза до края на годината.

Иванов заяви, че през годината ще бъдат търсени допълнителни възможности за трансфери и пренасочване на средства към Северозапада, тъй като икономическото развитие на Северна България е невъзможно без модерна и завършена пътна инфраструктура. Според него правителството е решено да положи всички усилия тези проекти да продължат и да бъдат завършени в най-кратки срокове.

Депутати поставиха редица въпроси към министъра на регионалното развитие Иван Иванов и представители на Агенция "Пътна инфраструктура", като акцент беше недостигът на средства за ключови инфраструктурни проекти. 

Такъв например е дюлинския проход, за който няма яснота по финансирането и срока за завършване. Беше посочена и нуждата от средства за допълнително водоснабдяване на Варна от Девненските извори където предвидените в бюджета суми са значително по-ниски от необходимото за проекта на ВиК дружеството.

Беше обсъдена и автомагистрала "Черно море", за която тази година е заложено само проектиране, докато стартирането на реалното строителство остава за следващ период, а АПИ уточни, че се чака екологична оценка и последващо възлагане на техническия проект.

По време на дебата беше поставен и въпросът за механизма, по който Българската банка за развитие ще разплаща към общините по инвестиционната програма. Министърът потвърди, че средствата ще се отпускат като публичен дълг и плащанията ще започнат след откриване на сметки на общините в ББР.

Депутатите от Варна настояха за спешни действия по състоянието на Аспарухов мост и брегозащитните съоръжения, като подчертаха недостатъчния ресурс за региона, а министър Иванов защити бюджетната рамка като единствено възможна и подчерта, че приоритет са проектите, свързани с климатични рискове и водната сигурност.

news.bg