Светът забрави уроците от войните: Рискът от конфликти расте

През 1958 г. британският премиер Харолд Макмилан отбелязва, че „по-добре разговори, разговори, отколкото война, война“. С други думи — говоренето е за предпочитане пред сраженията.

Макмилан познава отблизо реалността както на дипломацията, така и на военните действия: ранен е тежко като войник в Първата световна война, а като премиер се изправя пред ядрените заплахи на Студената война, най-критично — по време на Карибската криза.

Джон Ф. Кенеди, американският президент по време на този почти катастрофален епизод на ядрено противопоставяне, също разбира ценността на дипломатическите канали, както и жестокостта на конфликта. Той сериозно наранява гърба си, служейки във Военноморските сили на САЩ през 1943 г.

Андрю Мичъл, бивш министър в британското правителство, предупреждава, че мъдростта на лидери като Кенеди и Макмилан, изкована във войната, е избледняла точно когато е най-нужна.

„Светът е забравил уроците от Първата световна война, когато милиони хора бяха избити“, каза той.

Съществува школа в академичните среди, според която войни, определящи цели епохи, се повтарят приблизително на всеки 85 години, когато поколенията губят връзка с трудния опит на предшествениците си. Това означава, че следващата може да настъпи всеки момент.

И все пак, според Мичъл, дори когато се трупат доказателства, че светът върви в грешна посока, правителствата са загубили усещането за ценността на „разговорите“.

Ерозията на дипломатическия инстинкт личи не само в реториката, но и в бюджетите. Индустриализираният Запад бързо съкращава инвестициите в „меката сила“ — намалява външната помощ и свива дипломатическите мрежи — докато пренасочва ресурси към отбраната.

От края на Студената война никога не е имало такъв ръст на военните разходи, както през 2024 г., когато те се увеличават с 9,4% и достигат най-високото ниво, регистрирано някога от Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

За сравнение, отделен доклад на парижката Организация за икономическо сътрудничество и развитие отчита 9-процентен спад на официалната помощ за развитие сред най-богатите донори. ОИСР прогнозира ново намаление от най-малко 9% и потенциално до 17% тази година.

„За първи път от близо 30 години Франция, Германия, Обединеното кралство и САЩ намалиха своята помощ за развитие през 2024 г.“, отбелязва организацията. „Ако обявените съкращения през 2025 г. бъдат осъществени, това ще е първият случай в историята, когато и четирите държави намаляват помощта си едновременно две поредни години.“

Дипломатическите служби също се свиват, като президентът на САЩ Доналд Тръмп задава тона, съкращавайки хиляди позиции в Държавния департамент.

Точни глобални данни трудно се събират и остаряват бързо; един от най-обхватните доклади е базиран на данни от 2023 г. Но властите в Нидерландия, Обединеното кралство и институциите на ЕС вече предупреждават за предстоящи съкращения.

Анализатори се опасяват, че докато индустриализираните икономики се отказват от помощ и дипломация, за да укрепват армиите си, държави като Русия, Китай и Турция ще запълнят празнините и ще обърнат някогашни партньори в Африка и Азия срещу Запада.

Това, предупреждават те, прави света много по-опасен. Ако геополитическите приоритети на правителствата работят като пазар, тенденцията е ясна: много лидери са решили, че е време да „продават мир и да купуват война“.

Военните разходи растат навсякъде. Китай увеличава бюджета си за отбрана със 7% между 2023 и 2024 г., според SIPRI. Разходите на Русия скачат с 38%.

Отчасти подтикнати от страхове, че Тръмп може да изостави съюзниците си, държавите от НАТО се съгласиха през юни да харчат 5% от БВП за отбрана и инфраструктура за сигурност до 2035 г. Американският президент — представен като „татенце“ — е доволен, че „по-малките партньори“ ще плащат своята част.

В действителност надпреварата в превъоръжаването започна преди Тръмп да се върне в Белия дом. Войната в Украйна превърна военната модернизация в спешен приоритет за Северна и Източна Европа. Военните разходи на континента скочиха със 17% през 2024 г., достигайки 693 млрд. долара — преди Тръмп да поиска НАТО да ускори темпото. От 2015 г. насам бюджетите за отбрана в Европа са се увеличили с 83%.

Един от аргументите за приоритизиране на отбраната пред помощта е, че военната мощ е силен възпиращ фактор. Както заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, когато представи плана за превъоръжаване: „Това е моментът за мир чрез сила.“

Критиците ѝ твърдят, че надпреварата във въоръжаването неминуемо води към война — но историята не потвърждава това, подчертава Грег Кенеди, професор по стратегическа външна политика в Кингс Колидж Лондон. „Оръжията не убиват. Правителствата убиват. Проблемът е, че някои правителства са готови да използват военна сила, за да постигнат целите си“, отбеляза той.

Идеалният вариант е силна армия плюс силна дипломация и външна помощ, допълва Кенеди. Но ако Европа трябва да избира, първо трябва да възстанови военната си мощ. Рискът за мира е в това как ще реагират противниците на Запада — като Китай — на нова надпревара във въоръжаването.

Малко сериозни политици в Европа, Великобритания или САЩ отричат нуждата от военни инвестиции в днешната епоха на нестабилност. Основният въпрос е откъде да дойдат средствата.

И тук вторият мандат на Тръмп задава тенденцията. Няколко дни след връщането си в Белия дом той замрази милиарди долари помощ за чужбина. През февруари съобщи, че ще съкрати 90% от договорите на USAID. Решението — представено като част от „войната срещу уок идеологията“ — опустошава хуманитарните организации, които разчитат на американско финансиране.

Според една оценка само съкращенията на Тръмп могат да доведат до 14 милиона предотвратими смъртни случаи в следващите пет години, една трета от тях — деца.

В Лондон британският премиер Киър Стармър и екипът му се подготвиха за политическия вихър, идващ от Вашингтон. Те разработиха стратегия, целяща да се хареса на Тръмп чрез второ държавно посещение във Великобритания — безпрецедентен жест. Стармър искаше да предотврати разрив между САЩ и Украйна, подчертавайки, че Лондон приема сериозно настояването на Тръмп Европа да плаща за собствената си сигурност. В навечерието на визитата си в Белия дом Стармър обяви, че увеличава бюджета за отбрана — и че частично ще го финансира чрез намаляване на помощта за развитие от 0,5% на 0,3% от националния доход. За лидер от центъра-ляво това е драстична промяна.

„Не съм щастлив да обявя това, но реалностите на новата опасна ера изискват сигурността на страната да е на първо място“, заяви Стармър.

Решението беше приветствано във Вашингтон, но у дома избухна недоволство. Министърът му по международното развитие подаде оставка, предупреждавайки, че решението „ще лиши отчаяни хора от храна и здравна помощ“.

В следващите месеци и други европейски правителства правят подобни изчисления, аргументирайки се, че времената са се променили. За изпитващите недостиг на средства правителства международната помощ се превръща в лесна мишена за съкращения.

Швеция увеличи бюджета си за отбрана с 18% между 2025 и 2026 г., наричайки го „историческа“ инвестиция, а намали бюджета за развитие. Франция планира съкращения от една трета, Финландия — също. Различни министри казват, че помощта трябва да се преосмисли, като се дава приоритет на инвестиции и работни места, а не на хуманитарни програми.

Ирландия увеличава помощта си, Дания запазва нивото от 0,7% от дохода, но тези икономики са твърде малки, за да запълнят вакуума.

Оттеглянето от помощта е само част от по-широкия отказ от дипломатически капацитет. САЩ под ръководството на Тръмп съкращават над 1 300 служители в Държавния департамент.

По данни на асоциацията на американските дипломати 85 от 195 посланически поста са вакантни към 23 октомври. На много места дори няма номинирани кандидати.

Това оставя системата напрегната до краен предел. Въпреки липсата на опит, Тръмп изпрати свой приятел — адвоката и инвеститор Стив Уиткоф — да преговаря с Путин и в Близкия изток. Европейските дипломати са потресени от липсата на подготовка при него.

Подобни съкращения се извършват в Обединеното кралство, Нидерландия и дори в Европейската служба за външна дейност, която планира да намали или закрие 10 мисии и да съкрати до 150 местни служители.

Мичъл предупреждава, че ускореният завой от помощ към армия може да завърши катастрофално.

„В момент, когато международната система е жизненоважна, наблюдаваме възраждане на тесния национализъм, какъвто не сме виждали от 1914 г. насам“, посочи той.

Много дипломати и анализатори са съгласни: развитието и дипломатическите мрежи са инструментите, които предотвратяват войни, изграждат доверие и съюзи и възстановяват разрушени общества.

„Всеки военен ще ви каже, че реакцията на международни кризи не се състои само от военна сила“, обясни Ким Дарък, бивш посланик на Великобритания в САЩ. „Необходима е интегрирана стратегия — и дипломацията е ключова част от нея.“

Европейският комисар по хуманитарната помощ Хаджа Лахбиб е категорична, че орязването на помощта е „напълно фалшива икономия“. 300 милиона души зависят от хуманитарна помощ. „Ако не помагаме там, където хората са, те ще тръгнат към други места — това е очевидно“, подчерта тя.

Страните, които се оттеглят, ще платят политическа цена — партньорите помнят кой е останал и кой си е тръгнал. На тяхно място идват Русия и Китай.

„Политиците виждат „мекото“ в „меката сила“. А разбираш, че не е меко — когато го загубиш“, каза в заключение експертът на ОИСР Сиприен Фабр.