Държавният глава Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 7 ноември т.г. Закон за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Президентът счита, че промените в закона водят до подкопаване на правовия ред в страната, противоречат на основни европейски правни норми и пораждат висок риск за публичните финанси.
Президентът припомня, че институтът на особения търговски управител (ОТУ) е уреден с приет още през 2023 г. закон, в който са предвидени и редица гаранции срещу евентуални злоупотреби и произвол, приети и в други европейски държави със сходен казус с цел минимизиране на риска от бъдещи финансови искове към държавата.
С промените в закона от 7 ноември т.г. тези гаранции отпадат без каквито и да е мотиви. Освен това законът въвежда и редица нови положения: ОТУ ще има право да се разпорежда неограничено с акции и дялове от капитала на засегнатите предприятия, ще може да продава тяхно имущество, а договорите, сключвани от ОТУ и актовете на държавните органи по глава Четвърта „а“ от закона, са поставени извън административен и съдебен контрол.
Необосновано и опасно е разширено приложното поле на закона, като след измененията ОТУ може да бъде назначаван в произволен брой предприятия извън критичната инфраструктура на страната. Разгледани в своята съвкупност, промените в закона от 7 ноември т.г. на практика предвиждат непряко одържавяване на активите на засегнатите предприятия и възможност за тяхното прехвърляне след това към неопределен кръг от трети лица.
По този начин се отваря широко вратата за произвол и злоупотреби. Погазват се основни конституционни принципи като правото на защита, принципа за съдебен контрол над актовете на администрацията, неприкосновеността на частната собственост, свободната стопанска инициатива и закрилата на инвестициите, която обхваща стопанската дейност както на българските, така и на чуждестранните граждани и юридически лица. Освен това, законът въвежда положения, които са в разрез с утвърдени международни и европейски правни норми.
Ако законодателят счита за целесъобразно при определени хипотези управляваните от ОТУ предприятия да бъдат одържавени, то това следва да стане на изрично предвидени в закона основания и механизми за защита на обществения интерес.
Законовите изменения подкопават върховенството на правото, нанасят репутационни щети на държавата и влошават инвестиционния климат. Те пораждат и висок риск за публичните финанси, тъй като срещу държавата могат да бъдат предявени правни искове с претенции за значими парични обезщетения.