Българите смятат семейната среда за основна причина за насилието между деца

Липсата на внимание в семейството, влиянието на приятелския кръг, ролята на социалните мрежи и въздействието на училищната среда са сред основните причини за насилието между деца. Това показва проучване на "Галъп", проведено сред 904 пълнолетни между 1 и 14 октомври.

Отбелязва се, че липсата на внимание в семейството се откроява от останалите причини - така са отговорили 41,2% от анкетираните. За българското общество семейството традиционно е възприемано като основата на възпитанието и сигурността на личността. Именно затова мнозина смятат, че именно в семейната среда се коренят основните проблеми, които водят до девиантно и агресивно поведение сред подрастващите, посочват от агенцията.

На следващо място като съществени причини за насилието, почти с изравнени проценти, обществото посочва лошата приятелска среда (15,5%) и социалните мрежи (15,1%). Изтъква се, че в съвременния живот приятелите и дигиталните комуникационни платформи в значителна степен моделират ценностите и представите на подрастващите извън семейството. Затова обществото отдава особено зна

Посочва се, че родителите трябва да проявяват засилено внимание както към приятелския кръг на децата си, така и към начина, по който те общуват в социалните мрежи.

Според 9,2% от анкетираните пък има липси на възпитание в учебна среда. Тези дефицити трябва да се компенсират с активна комуникация между родители, деца и училище.

Други 9% виждат проблема в интернет като цяло - в информационното пространство извън социалните мрежи, където често изобилства от съдържание, наситено с насилие и фалшиви послания, към които децата и тийнейджърите са особено уязвими.

5,4% от запитаните посочват преживяното насилие като причина за агресивното поведение при децата. Изразът "насилието ражда насилие" е особено валиден в контекста на детската агресия. Всяко дете, преживяло или станало свидетел на насилие, ако не получи навременна емоционална подкрепа, има голяма вероятност в бъдеще само да прояви агресия или да стане жертва на подобни действия, подчертават от "Галъп".

2,8% от анкетираните пък разпознават психичното страдание като причина за агресивното поведение. Макар процентът да е нисък, той показва определена чувствителност на обществото към темата за психичното здраве. От агенцията отбелязват, че практиката показва, че когато подобни проблеми не бъдат разпознати навреме или се неглижират, това може да доведе до сериозни последици, включително и прояви на насилие.

Анализът по полови различия разкрива, че 43,3% от жените посочват липсата на семейна среда като основна причина, докато сред мъжете този дял е 39%. Вероятно обяснението се крие в това, че мъжете по-трудно признават наличието на дефицит на внимание в семейството. В традиционното българско семейство жената често носи основната отговорност за грижата, вниманието и емоционалната връзка, докато мъжът се възприема като символ на реда и дисциплината.

Освен това 17,2% от жените изтъкват лошата приятелска среда като водещ фактор, докато сред мъжете този процент е 13,2%.

Относно социалните мрежи мненията на двата пола са почти идентични - 15,7% при мъжете и 14,8% при жените.

12% от мъжете смятат, че липсата на възпитание в училище е основна причина, а едва 6,7% от жените споделят това мнение.

В групата на посочилите интернет като основен фактор попадат 9,9% от мъжете и 8,1% от жените.

Същото така, повече мъже (6,4%), отколкото жени (4,5%) виждат преживяното насилие като причина за детската агресия.

От друга страна, 3,4% от жените смятат, че психичното страдание е ключов фактор, докато сред мъжете този дял е 2,1%.