Разположена между планините и полетата, Розовата долина не е просто географско място – тя е душата на България, събрана в уханието на розите, в труда на хората и в техните ненаписани истории.
Между света на международния бизнес и света на словото, Мехмед Дерменджи-Розински събира историите на хората от Розовата долина и им дава нов живот. В интервюто за dariknews.bg той разказва за вдъхновението си, за предизвикателствата по пътя към книгата „Сянката на времето“ и за значението на литературата като съвременен будител.
„Писането е тишината, в която думите започват да дишат“,
така описва своя вътрешен свят Мехмед Дерменджи-Розински.
Роден в китното село Розино, сгушено под Балкана – в сърцето на Розовата долина – авторът носи в себе си усещането за място, където времето не се измерва по часовник, а по мириса на розите и гласа на хората. Именно тази връзка със земята и с корена му придава особена чувствителност и дълбочина на неговото писане.
По професия Мехмед Дерменджи-Розински работи в сферата на международния бизнес – свят, изграден върху темпо, точност и отговорност. Писането обаче за него е обратната страна на този свят – пространството на тишината, където думите започват да дишат. В своето творчество той обича да „рисува с думи“, да създава картини от чувства и спомени, вдъхновен от разказите, детските приказки и поезията на българските автори. В тях, казва той, живее онзи пулс, който ни напомня кои сме и откъде идваме.
„Тази книга не е измислица – тя е събрана от истинския живот“
Попитан какво го е вдъхновило да събере разказите си в книгата „Сянката на времето“, писателят отговаря:
„Вдъхнови ме нуждата да разкажа за света, който познавам – свят, в който има всичко: болка, прошка, вяра, уважение, предателство, надежда и любов.“
В книгата оживяват образите на хора, които рядко биват чути – „хора, които не се оплакват, а просто живеят. Тежко, мълчаливо, но с достойнство. Те ми дадоха историите. Аз само ги наредих.“
Мехмед подчертава, че „в тази книга живеят различни религии, но не се делят – защото в малкото село, когато ти изгори къщата, първо идва съседът – не гледа как се казваш, а как да ти помогне“.
„Написах тази книга, защото не искам да се забрави животът на обикновения човек от българското село. Не по учебник, а такъв, какъвто съм го видял и живял – с кал до колене, с чест в очите и с тежък хляб на масата. Всеки разказ е къс живот. Събирал съм ги не за да впечатля, а за да останат.“
„Аз не просто съм роден в Розовата долина – аз съм неин син“
Писателят признава, че Розовата долина не е просто фон в творчеството му – тя е неговият корен.
„Това е мястото, където човек прохожда сред пръст и рози, където вятърът носи едновременно мирис на липа и на тъга, и където всяка дума тежи, защото се казва рядко, но от сърце. Там научих, че болката не винаги плаче, а понякога просто мълчи. Че любовта се носи в паничка с храна. И че домът не е къща – а присъствие.“
„Розовата долина е в мен като кръвна група. Тя влиза в думите ми не защото я разказвам, а защото не мога да я забравя. Тя е фон, но и пулс. Пейзаж, но и памет.“
„Тежкият валог“ – история, която носи душа и тъга
Сред разказите в книгата има една особено лична история – „Тежкият валог“.
„Тя е не просто разказ, а жив спомен, притежаващ душа и тъга. Историята на дядо Митьо и Наста, старата кравичка, която става негов верен другар, е като метафора за живота — изпълнен с тежест, борба, верност, но и със смирение и тихо приемане.“
Писателят описва този текст като „тих поклон пред всички, които с труда и усилията си са изградили своя свят, въпреки трудностите. Символ на устойчивост и на нежната връзка между човек и животно, която не може да бъде счупена, дори когато съдбата ги разделя.“
Предизвикателства по пътя на „Сянката на времето“
„Едно от най-големите предизвикателства беше да уловя истинската душа на хората и мястото – да предам с думи онези малки и големи мигове, които често остават невидими за света,“ признава авторът.
Трудностите не са били само творчески, а и емоционални: „Докато пишех, усещах как тези емоции ме обземат и ме карат да спирам, да мисля, да се връщам назад, за да не ги предам погрешно.“
Но именно чрез тези моменти книгата придобива сила – „тя стана не просто сбор от разкази, а глас на хората и земята, която обитаваме“.
Премиера на 1 ноември – Деня на народните будители
Премиерата на „Сянката на времето“ ще се състои символично на 1 ноември – Деня на народните будители.
„За мен този ден носи силата на знанието, пробуждането и връзката с корените ни. Точно както будителите съхраняваха и предаваха духовността и историята на нашия народ, така и аз чрез тези разкази се опитвам да запазя гласа на една земя и хората ѝ,“ казва Дерменджи-Розински.
„Премиерата на този ден е естествено продължение на тази мисия – да събудим спомена и чувствата, да напомним за значението на всеки обикновен човек и неговата история.“
„Днес литературата е съвременният будител“
Според писателя, в съвременния свят литературата има ролята на новия будител.
„Литературата е мост между поколенията – тя носи не само думите, но и душата на хората, техните преживявания, тревоги и мечти. Днес писателите и творците по свой начин изпълняват мисията на будителите – чрез личните истории, които разказват, и чрез дълбоките исторически и културни препратки, които изграждат мост между миналото и настоящето.“
Той подчертава, че етнокултурата на България е „пример как всички добре се разбират и приемат, без значение от произход, религия и етнос. Всички се обичаме и почитаме като братя и сестри.“
„Искам читателите да усетят пулса на живота“
„Най-силното ми желание е читателите да усетят пулса на живота – с всичките му радости и тъги, с тежестта на загубите и светлината на надеждата,“ споделя авторът.
„Да запомнят, че животът е сложен, понякога тежък, но винаги красив и пълен със смисъл, когато сме свързани – със земята, с другите хора, със себе си.“
Нови книги и предстоящи срещи
След „Сянката на времето“ авторът вече подготвя нови проекти.
„Планирам много лични срещи и представяния в библиотеки, училища и литературни събития из цялата страна. Освен това, през декември ще излезе и първата ми детска книга – „Твоето име… е вълшебно“, в която всяко дете става герой на своя собствена история,“ разкрива той.
„Надявам се това да ги държи далеч от безкрайните игри и видеа в интернет, като същевременно родителите и децата да открият в тези истории нещо специално и истинско.“
„Сянката на времето“ е книга за паметта, за човешкото достойнство и за връзката между поколенията – за света, който си отива, но не иска да бъде забравен.
Както казва нейният автор:„Ако не ги разкажа, ще изчезнат. А те не заслужават забрава.“