В България най-голям е делът на потребителите, които не се интересуват от разхищението на храна. Това сочат данните от проучване на Европейската комисия (ЕК), проведено през март 2025 г. сред 25 000 души, и цитирано пред журналисти от изпълнителния директор на Българската хранителна банка (БХБ) Цанка Миланова. Според данните от проучването хората, които често изхвърлят храна, са 47 на сто от потребителите у нас.
Следващата категория е на хора прагматици, които не са сигурни дали храната продължава да е годна и за да са най-сигурни, я изхвърлят. У нас това са 33 процента от потребителите. Според проучването едва 20 процента от запитаните имат по-добро отношение към храната. Подбудите на тези хора са свързани с определен начин на живот - храната за тях е ценност и те я изхвърлят само при крайна необходимост, обясни Миланова.
Тя цитира последните данни на Евростат, публикувани вчера, в Световния ден на храната. Според тях през 2023 г. в Европейския съюз (ЕС) са генерирани 58 200 000 тона хранителни отпадъци, като европеецът губи 130 килограма храна годишно. 53 на сто от тях са генерирани от домакинствата, а от индустрията - 47 на сто. Най-малък е делът на хранителните отпадъци в сектора на търговията на дребно и дистрибуцията - 8 процента.
В сравнение с миналата година тези данни показват слаб ръст - под един процент, но проблемът продължава да съществува, отбеляза Миланова. Тя допълни, че това се случва въпреки скорошното приемане от ЕС всяка държава членка да работи с ефективни мерки за намаляване на тези количества. До 2030 г. са поставени като цел намаляване с 10 процента на разхищението в производството и преработката и допълнителни 30 процента на ниво домакинства, дистрибуция, търговия на дребно и услуги, свързани с хранене и ресторантска дейност.
Миланова каза, че у нас ситуацията не е много по-различна - почти 615 000 тона е храната, която продължаваме да губим като общество, или всеки българин средно губи 93 килограма храна годишно. Данните са за 2022 г. Делът на хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата у нас, е 43 на сто, следвани от производството и преработката на храни (24 на сто), ресторанти и услуги за хранене (16 на сто) и търговията на дребно и дистрибуцията (6 на сто).
Това не е проблем единствено на хранителната индустрия, а на домакинствата и на всеки един от нас, заяви Миланова.
Организацията отчита категорична тенденция на нарастване на количествата спасена храна, благодарение на което се осъществява съществена подкрепа на хора, живеещи в затруднение и бедност в цялата страна. През 2024 г. Българската хранителна банка е спасила от разхищение 431 600 килограма храна на стойност 2 298 702 лева. Тези продукти са достигнали до 83 335 лица, обхванати в 280 организации, програми и услуги в цялата страна. Само до края на септември 2025 г. спасената храна е 364 973 килограма на стойност 2 625 312 лева. Тези продукти са достигнали до 72 015 души, обхванати в 257 организации, програми и услуги. В сравнение със същия период на миналата година увеличението в теглото на спасената храна е над 51 процента.
Тази година насочваме информираността към отделното домакинство, за да покажем как всеки един от нас в бита си участва в тази статистика, каза Миланова.
По време на събитието беше показано колко всъщност са 93 килограма - общото количество продукти, което всеки българин губи годишно. Бяха представени и седемте златни правила за избягване на разхищаването на храна и беше направена демонстрация как трябва да се разпределят продуктите в хладилника, за да се запази максимално дълго доброто им качество.
