Сред хилядите му бележки за гравитацията и светлината, ученият оставя ръкопис, в който той използва библейската книга Откровение и прилага математически анализ, за да посочи точната година за края на света
Защо бащата на съвременната физика вярвал, че светът ще свърши през 2060 г.
Сър Исак Нютон – човекът, който промени начина, по който разбираме Вселената, – не бил просто гений на науката. Зад строгия образ на учения, формулирал законите на движението и гравитацията, се криел мистик, теолог и алхимик, убеден, че между Бога и природата няма непреодолима граница. Малко известен факт е, че именно той – бащата на модерната физика – предсказал края на света. И го датирал: годината 2060.
Това не било публикация в научен труд, а бележка върху лист с математически изчисления, в която Нютон написал: „Виждам причина светът да не свърши по-рано.“ Пророчеството му се ражда от опит да разчете апокалиптичните глави на Библията с методите на математик и философ.
Как Нютон изчислил края на света
Докато повечето учени от неговата епоха избягвали смесването на вярата с експериментите, Нютон търсел знание навсякъде – от лабораторията до Светото писание. Той бил дълбоко религиозен протестант, който смятал, че Книгата на Откровението съдържа реални предсказания за бъдещето. Особено внимание обърнал на откъса, в който се споменава период от 1260 дни – времето до идването на Божието царство.
Нютон приел, че тези дни всъщност означават 1260 години, и започнал да търси момента, от който този часовник започва да тиктака. Според неговата логика това бил 800 г. сл. Хр., когато се основава Свещената Римска империя – символ на „отклонението от истинската църква“. Добавяйки 1260 години към тази дата, Нютон стигнал до 2060 година – моментът, в който според него Божието царство ще настъпи след края на познатия ни свят.
В писмо от 1704 г., подписано с псевдонима Jehovah Sanctus Unus, той описва детайлно изчисленията си, прилагайки принципа „един ден = една година“ – модел, познат от книгите на Даниил и Откровение.
Наука, вяра и скептицизъм
Въпреки мистичните си търсения, Нютон не бил сляп вярващ. Историкът на науката проф. Стивън Снобелен от Университета „Кингс Колидж“ в Халифакс отбелязва, че Нютон е „внимателен към пророческите дати“, защото се страхувал, че грешните предсказания ще подронят авторитета на Библията.
Затова в писанията си той уточнявал: „Може да е по-късно, но не виждам причина да е по-рано.“ За него това не било опит да „играе на пророк“, а по-скоро предупреждение срещу „фантазьорите, които непрекъснато предсказват края и така правят от вярата подигравка“.
Проф. Снобелен обобщава: „Нютон не беше ‘учен’ в днешния смисъл на думата, а естествен философ – човек, който изследва природата, за да открие в нея Божия замисъл.“
Днес пророчеството му за 2060 г. изглежда едновременно като любопитна бележка от миналото и като огледало на нашите страхове – ядрената заплаха, климатичните катастрофи и изкуственият интелект са новите „апокалипсиси“ на човечеството. Но може би Нютон просто ни е оставил напомняне: че границата между наука и вяра е по-тънка, отколкото си мислим.
