Председателят на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) ще се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет (МС), реши окончателно парламентът.
Депутатите приеха на второ четене измененията в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), свързани с ДАТО, със 121 гласа „за“ и 77 „против“. Досега председателят на ДАТО се назначаваше с указ на президента по предложение на МС. Мандатът му е пет години.
Освен това ръководителят на службата, която се занимава с прилагането на СРС, вече ще се подпомага от трима заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя. До момента заместник-председателите на ДАТО бяха двама.
С 41 гласа „за“, 108 „против“ и 36 „въздържал се“ беше отхвърлено предложението на Златан Златанов („Възраждане“) измененията да влязат в сила една година след полагането на клетва от следващите избрани за президент и вицепрезидент на републиката.
В отрицателен вот Божидар Божанов от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) обясни, че е гласувал против промените в Закона за СРС, защото "се дава на Пеевски една служба, която отговаря за подслушването".
По време на дискусията Петър Петров („Възраждане“) каза, че „Възраждане“ няма да подкрепи измененията. Той посочи, че досегашният ред, при който президентът назначава с указ председателя на ДАТО, е израз на ролята на президентската институция като балансьор между властите, а със сегашните изменения тази функция се нарушава. Идеята е да имаме политически зависим ръководител на ДАТО, който заедно с политически зависим вече председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и главен секретар на МВР да могат в случай, когато говорим за корупционни престъпления по високите етажи на властта, за рекет и изнудване, да могат или да не прилагат СРС, или, ако такива са разрешени, да прекратят използването им, коментира Петров. Той обяви, че от "Възраждане" ще потърсят подкрепа от останалите опозиционни партии за внасяне на искане за противоконституционност и на този закон в Конституционния съд (КС).
Бойко Рашков (ПП-ДБ) коментира, че не може да се внася политически елемент в секретни способи за ограничаване на основни човешки права и да назначават политическо лице, което да ръководи използването и прилагането на СРС. Връщате държавата преди 1989 г., защото ви е удобно, добави той. Давате ли си сметка изобщо, че този човек като длъжностно лице, представител на политическо мнозинство, подписва доказателствено средство, което се внася в съда и въз основа на което един човек може да бъде осъден политически, заяви Рашков. ДАТО беше изведена от МВР точно поради тази причина - да не се влияе политически, отбеляза той. „Жалко за тази легислатура, тя е политическа слугиня на двама човека в нашата страна“, заяви Рашков. Сега незаконните подслушвания ще се увеличат, тъй като ще командвате председател на ДАТО кой да подслушва и кой не, включително в условията на неотложност, когато съд не се произнася, коментира той.
Не виждам какво стряскащо има тук, сегашният законопроект изяснява отговорността, репликира го Любен Дилов (ГЕРБ-СДС). Той постави въпроса кой е виновен, когато стане скандал с незаконно подслушване. В момента шефът на службата е предложен от МС и е назначен от президента, посочи Дилов и отбеляза, че сега се предлага парламентът да го избира. Според Дилов сегашният законопроект изяснява кой ще поеме отговорност за едни неправомерни действия на тази служба, а в момента не е ясно кой носи отговорността.
Атанас Атанасов (ПП-ДБ) коментира, че това е поредният закон, който мнозинството ще приеме в това Народно събрание (НС) и по този начин ще се узурпира репресивната власт в държавата. Ако има инициатива за жалба до КС по този закон и по закона за ДАНС и закона за Държавна агенция "Разузнаване", независимо кой е инициатор, аз ще се подпиша като юрист с 39-40-годишна практика, заяви Атанасов. Той отбеляза, че изрично изискване за ръководителите на службите е политически неутралитет и затова е предвиден механизъм на обвързана компетентност при назначаването на тези лица между изпълнителната власт и президента. Как ще се осигурява политически неутралитет на ръководителите на службите, когато те ще бъдат избирани с обикновено мнозинство от най-политическия орган – Народното събрание. Това е юридически абсурд, но така са ви разпоредили, коментира Атанасов.
Николай Радулов от „Морал, единство, чест“ каза, че в НС се разглежда пакет от закони, с които се отнемат правомощия на президента и той изчезва от политическия небосклон поне от законова гледна точка. Второ, специалните служби се политизират - нещо, което беше много трудно - да ги деполитизираме през 90-те години на миналия век, посочи той. Очевидно е, че вървим към неформално връщане на чл. 1 от старата конституция, заяви Радулов. Той предложи да разтурим това НС и да обявим Велико народно събрание, след като по думите му управляващите искат да сме парламентарна република без президент.
--230.jpg)
