Нарушения за близо 1,5 млн. лв. установи Националната здравноосигурителна каса при извършените 75 проверки в 42 държавни, общински и частни болници. Това показва отчетът, представен от управителя на НЗОК доц. Петко Стефановски в Комисията по здравеопазването.
Анализирахме дейността на болниците по два критерия – болници с надвишения на индикативните бюджети с над 1 млн. лв. ( надлимитна дейност) спрямо 2023 г. и болници, надвишили с над 1000 % месечните си индикативни стойности. Има болница с над 12 000% (общинската болница в Чирпан) отчетена надлимитна дейност. Делът на държавните болници, които генерират надлимитна дейност, се увеличава с 10%, посочи Стефановски.
Установените нарушения са 691 с наложени санкции в размер на 159 050 лв. Проверките констатират, че получените неправомерно суми са на обща стойност 1 014 875,33 лв, а предложените за незаплащане средства - 295 453,90 лв.
Според управителя на НЗОК хипотезата, че частните болници правят повече нарушения или че източват Касата не се е потвърдила. Данните обаче показват, че точно те генерират най-голям дял средствата по надлимитна дейност. Анализът показва и още една тенденция - осезателно намаляване на надлимитната дейност след като през март тази година беше прието тя да не се заплаща от Касата и особено в месеците на извършване на проверките. По думите на Стефановски спестени са 50 млн. лв..
Най-много нарушения са установени в столични болници 214 при 13 проверени болници, следвани от Бургас, където проверка е била извършена в 6 лечебни заведения, а констатираните нарушения са 130, 97 са нарушенията в проверените 6 болници в Пловдив. Абсолютен рекордьор по нарушения е пазарджишката многопрофилна болница, където където са установени 67 нарушения.
Кои са болниците с най-голяма надлимитна дейност
В Топ 5 по генерирани суми от надлимитна дейност са частни лечебни заведения. С най-голяма стойност на надлимитната дейност (надвишение над 1 млн. лв. на месечните индикативни стойности) е УМБАЛ "Софиямед", която за първото четиримесечие на тази година е отчела 7 718 234 лв., при 1 316 330 лв. през 2023 г. Следват МБАЛ "Сърце и мозък", Плевен - с 6 145 102 лв., при 212 078 лв. за същия период на 2023 г.; МБАЛ "Бургасмед" - с 5 291 210 лв. надлимитна дейност при 650 242 лв. през 2023 г.; МБАЛ "Дева Мария", Бургас - 4 982 603 лв. при 0 през 2023 г. и УМБАЛ "Медика" Русе - 4 254 848 лв. при 1 млн. 520 939 лв. през 2023 г.
С най-сериозен ръст на надлимитната дейност спрямо 2023 г. е общинската МБАЛ Чирпан - с над 12 800%.
Основните "генератори" на надлимитна дейност са частните болници 62,54% през 2025, следвани от държавните 28,31%, запазва се тенденцията от 2023 г. когато частните лечебни заведения отново доминират.
Топ 20 на клиничните пътеки, по които има най-голям обем отчетена надлимитна дейност
Характер на нарушенията
Неспазените изисквания за изпълнение на дадена клинична пътека формират най-голям брой нарушения 61% (596 бр.). Двойно заплащане (и от пациента и от НЗОК) за извършена дейност е констатирано в 312 случай (32%). 7% са нарушенията свързани с неизрядна медицинска документация. Сравнително малък процент са отчетените, но липсващи в момента на проверката пациенти - 0,51% от хоспитализираните.
Проверките бяха извършвани кръстосано – инспектори в една РЗОК проверяваха лечебни заведения на територията на друга РЗОК. Заповедите за конкретните дни и лечебни заведения бяха давани в запечатан плик в самия ден на проверката. Проверките се извършваха в петък, събота и неделя. От „Информационно обслужване“ беше разработен защитен достъп до НЗИС за проверки в реално време на лечебните заведения. Бяха изработени нови инструкции с алгоритми относно проверките за контрольорите на НЗОК и РЗОК. Ако по време на проверките възникваха въпроси от компетентността на други институции, те бяха информирани своевременно и проверката ставаше комплексна ad hoc, без нужда от допълнителни административни процедури, обясни Петко Стефановски.
Анализът на фонда след извършените проверки очерта и необходимите законодателни промени за по-ефективен контрол от НЗОК.
От Касата предлагат да се въведе задължителна верификация на здравноосигурените при всяка извършена медицинска или дентална дейност в електронната здравноосигурителна карта. Тази верификация да бъде основание за заплащането на дадена медицинска дейност от НЗОК. Друг предложение е свързано с изискването за информирано съгласие от пациента по всички извършени дейности при изписване. При извършване на груби нарушения, да се отнемат кредити, получени при продължаващо медицинско обучение на медицинските специалисти, а то да бъде задължително.
Предлага се още електронните записи от изпълнителите на медицинска или дентална дейност да се регистрират в НЗИС в определен срок, включително и когато става дума за заплащане от пациента, както и да се въведат механизми за контрол и административнонаказателна отговорност. Предлагат се и по-строги санкции за служителите, изпълняващи контролна дейност в НЗОК и РЗОК, при непълно и/или некачествено изпълнение на служебните им задължения.
--700.jpg)
--230.png)