Курортният комплекс „Елените“ край Несебър от години се рекламира като едно от най-спокойните и луксозни места по Южното Черноморие. Но зад фасадата на модерните хотели и вилни зони се крие дългогодишен проблем – застрояване върху терени, които природата никога не е отреждала за сгради. Наводнението, което отне четири човешки живота на 3 октомври, показа ясно как комбинацията между институционално бездействие и агресивно строителство може да се превърне в смъртоносен капан.
Районът на Елените е разположен в подножието на Стара планина, където множество дерета и малки реки се спускат към морето. Една от тях е реката Дращела – ляв приток на Козлука. През по-голямата част от годината това е спокойно, дори пресъхващо водно течение, но при интензивни валежи реката променя характера си за часове. Въпреки това, през последните две десетилетия части от нейното корито и прилежащите заливни терени са били застроени – първоначално с инфраструктура, а по-късно с хотели и частни имоти.
Служебните доклади на Басейнова дирекция „Черноморски район“ и РИОСВ – Бургас показват тревожна картина. Няма данни дирекцията да е съгласувала инвестиционни предложения за строителство в коритото на реката. Липсват досиета, доказващи, че за тези обекти е проведена оценка на въздействието върху околната среда. През годините са подавани сигнали, включително още през 2009 г., но проверките или са били прекратявани, или са стигали до административни констатации без последици.
Според експерти, застрояването върху заливни зони е една от основните причини за мащаба на бедствието. При силни валежи водата няма къде да се оттече, защото естественото ѝ корито е стеснено или покрито. Вместо да премине към морето, тя се натрупва, прелива и залива сградите, изградени буквално върху водния път. Системата от канали и шахти, изградена по-късно, не може да поеме такъв обем и скорост на прииждането, особено когато липсва поддръжка.
Въпросът за законността на строителството в Елените остава отворен. Част от сградите имат стари разрешителни, издадени при по-облекчен режим, но според сегашните изисквания подобно разполагане в корито на река би било недопустимо. Проблемът е, че държавата никога не е направила реална ревизия на статута на тези имоти. Разрешения, дадени преди десетилетия, се използват като оправдание за действия, които днес биха били нарушение.
Екологичните последици от подобна практика са тежки. Заливните тераси и речните легла имат естествена функция – да поемат и насочват водата при порой. Когато те бъдат унищожени или покрити с бетон, природата неизбежно си връща територията. Това се случи и в Елените – реката си „спомни“ пътя, а изградените върху него обекти се оказаха беззащитни.
Министърът на околната среда Манол Генов заяви, че ще бъде извършена пълна проверка на застрояването, на издадените разрешения и на дейността на институциите през последните години. Според него държавата трябва да върне контрола върху рисковите територии и да възстанови държавността там, където е отстъпила пред частни интереси.
Наводнението в Елените не е просто природно бедствие – то е резултат от години натрупани грешки, административна небрежност и липса на политическа воля да се противостои на незаконното строителство. Дори и да бъде пресушена, една река не престава да съществува. Природата не признава административни актове и не забравя къде е текла.
Случаят с Елените е предупреждение, че всяко строителство върху заливни терени е временно – до първия порой. Докато държавата не започне да прилага законите последователно и да санкционира онези, които ги нарушават, подобни трагедии ще се повтарят.
