И следователите оспориха решението на ВКС за Сарафов

Камарата на следователите в България излезе с позиция по казуса с решението на ВКС за Борислав Сарафов.

Посочва се, че в сила от 21 януари 2025 г. е създадена нова ал. 15 в чл. 173 в Закона за съдебната власт.

На 24 септември Прокурорската колегия на ВСС приема, че Борислав Сарафов е определен за изпълняващ функциите главен прокурор по силата на влязъл в сила административен акт. Колегията приема за неприложима разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, спрямо възникналото правоотношение при влизането в сила на цитираното нейно решение и не открива административно производство за определяне на нов и.ф. главен прокурор.

На 2 октомври с две разпореждания на два състава на ВКС се отказва образуване на производства по искания на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов за възобновяване на наказателни дела, мотивирайки ги с липса на валидно сезиране, защото лицето, подало исканията, вече нямало правомощия за това.

В становището се посочва, че ВСС е конституционно установен орган, който определя кадровата политика, представлява съдебната власт и осъществява административни функции. Съгласно Конституция той организира и ръководи назначенията в съдебната система и е единственият орган, компетентен да провежда процедури, конкурси за висши съдебни длъжности, в това число и за главен прокурор.

Разпорежданията на двата състава на ВКС, с които се отказва образуване на производства за възобновяване на наказателни дела, противоречат на решенията на ПК на ВСС, която е единствен легитимен орган да посочи кой следва да изпълнява функциите на главния прокурор до встъпването в длъжност на нов титуляр на поста. Двете разпореждания на отделни съдии от ВКС не са обвързващи като тълкувателни решения за всички органи в съдебната система и за органите, които издават административни актове, какъвто е и ВСС.

Подчертава се, че в резултат от подобни разпореждания се ощетяват гражданите и се ограничава възможността за ново разглеждане на делата, като така съществено биха се нарушили правата на пострадали и ще има риск от неравен достъп до правосъдие.

В случай, че и.ф. главният прокурор, определен от ПК на ВСС, бъде лишен от правомощия, ще възникне вакуум и липса на правно легитимен орган, който да взема решения за възлагане разследвания по дела в НСлС, като случаите на Сияна, на Христина и Марти, прегазени от АТВ в "Слънчев бряг", и други важни за обществото ни дела.

Камарата на следователите счита, че двете разпореждания на отделни състави на ВКС са спорни спрямо духа на справедливостта. Правораздаването не е просто приложение на законов текст - то изисква и внимателно тълкуване, за да се съхранят ценности като равенство пред закона и защита на правата на гражданите, изтъква се в позицията.

Според следователите тази ситуация на институционална несигурност, създадена от съставите на ВКС, по отношение на това кой може да упражнява правомощията на главен прокурор, включително и искания за възобновяване на наказателни дела, носи рискове за правовата държава - всяко действие на и.ф. главен прокурор може да бъде оспорвано.

Подчертава се, че в своята работа и при постановяване актовете си съдът се произнася в името на народа. Именно за да се запазят интересите на пострадалите при възложените от и.ф. главен прокурор дела с висок обществен интерес на НСлС и съответните прокуратури, за да се защити чувството за справедливост в обществото не следва да се допусне отделни съдии във ВКС да заместят функциите на ПК на ВСС, особено за институт като главния прокурор.

Предупреждава се, че подобни противопоставяния могат да доведат до разногласия между съда, прокуратурата и административните органи, като това крие риск от дестабилизиране на доверието към прокуратурата като цяло.

Според следователите към настоящия момент трябва да се изпълняват решенията на кадровия орган - в случая ПК на ВСС, до произнасяне на Конституционния съд по к.д. №5/2025 г.