КНСБ вижда картел при ценообразуването на млечните продукти

Има огромна вероятност за картел при ценообразуването на млечните продукти у нас. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров от Русе, където е участва в в разширено заседание на Регионалния съвет на синдикалната организация, пише NEWS.

По думите на Димитров през последните месеци синдикатът следи интензивно цените на стоките на едро и на дребно от т. нар. "малка кошница" на ежемесечна база в магазинната мрежа.

Той подчерта, че това, което констатира КНСБ е скандално. Според него отдавна контролните органи, като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), е трябвало да осветят картела при ценообразуването на някои стоки и услуги от първа необходимост - на млечните продукти най-вече.

"Няма друго обяснение как от цените на едро, които обявява Държавната комисия по стокови борси и тържища на ежеседмична база, до цените в търговските вериги и малките квартални магазинчета надценката да е между 50-70 до 100 процента. Не говорим за цената от самия производител, а от цената на борсата до цената в магазина. Според нас има непазарно поведение на много от "търговските играчи", подчерта Пламен Димитров.

Освен това е необяснимо и защо в търговските вериги цените са от 2 до 12 процента по-високи, отколкото в квартланите магазини, допълни още той. Президентът на КНСБ напомни, че синдикатът наблюдава над 600 обекта в 80 общини всеки месец и тази тенденция се повтаря вече трети месец подред, която показвала непазарно поведение както на големите вериги, така и на тези, които доставят от борсата до съответния магазин 21 стоки, които се наблюдават. "Това, ако не се пресече, каквото и да обясняваме, че еврото ще бъде полезно и добро, отива по дяволите", категоричен е Пламен Димитров.

Той обясни, че първото наблюдение от юни тази година е подадено в НАП и КЗК и добави, че от КНСБ са направили секторен анализ на хранителните продукти с акцент върху млечните, който трябва да е готов до края на месеца "и ако това наистина се потвърди, трябва най-накрая КЗК да вземе конкретни решения и санкции. И тогава да видим има ли държавата наистина железен юмрук, или само си приказваме".

Абсолютната цена на млечните продукти у нас е най-висока в Европейския съюз, посочи още Димитров. По думите му синдикатът наблюдава същите търговски вериги в седем държави от няколко години, като е установено, че цената на кравето сирене и на прясното мляко в България в последните две години е една от най-високите - по-висока е от Германия, Нидерландия, Франция. "По този повод твърдя, че там има нещо нередно", заяви той.

Пламен Димитров коментира и дали има подбиване на цените заради вноса на зеленчуци, като посочи, че според него последното наблюдение от юли тази година показва, че цената на краставиците от борсата до магазина се повишава два пъти.

Относно минималната работна заплата Димитроя заяви, че през 2026 година тя ще бъде 620 евро или 1213 лева, "независимо дали му харесва на някой, или не".

Той посочи, ако след влизането на България в еврозоната за 10 години се постигне подобен ръст като в Латвия, Литва и Естония, средната заплата у нас, която е около 1250 евро, би трябвало да достигне 3200 - 3300 евро. И допълни, че според данните заплатите растат по-бързо след влизането на една държава в еврозоната, отколкото преди това, а инфлацията се повишава по-бавно. "Това са данни, които са обективни. Дали ще се повторят в България, е трудно да кажа. Ние искаме заплатите ежегодно да растат с минимум между 10 и 15 процента", изтъкна още Пламен Димитров.