От днес влязат в сила американските мита от 50% за Индия

Удвояването на митата върху стоки от Индия до 50% от президента на САЩ Доналд Тръмп влезе в сила по план в сряда, ескалирайки напрежението между двете държави и техните стратегически партньори, пише OFFNews.

Наказателни мита от 25%, наложена поради покупките на руски петрол от Индия, се добавя към предишните мита от 25% на Тръмп върху много продукти от Индия. Това повишава общите мита до 50% за стоки като дрехи, скъпоценни камъни и бижута, обувки, спортни стоки, мебели и химикали. Те са сред най-високите, налагани от САЩ, и наравно с тези на Бразилия и Китай.

Засегнати са хиляди малки и средни износители в Индия, включително предприятия от щата Гуджарат, родното място на премиера Нарендра Моди. Индийското министерство на търговията не даде официален коментар веднага, но анонимни представители увериха, че фирмите ще получат финансова подкрепа, а също така ще бъдат стимулирани да пренасочват бизнеса си към нови пазари – например Китай, Латинска Америка и Близкия изток.

Американската митническа и гранична служба обяви триседмичен преходен период за стоки, които вече са били натоварени и са в транзит към САЩ преди крайния срок. Те ще могат да влязат в страната при старите, по-ниски ставки до 17 септември. Същевременно редица категории като стомана, алуминий, автомобили, мед и други суровини остават под отделен тарифен режим, обвързан с националната сигурност на САЩ, раздел 232.

Контрастът между двете държави е очевиден – средната тарифа на Индия върху американския внос е едва 7,5%, докато Вашингтон прилага далеч по-високи ставки – до 100% за автомобили и около 39% средно за земеделска продукция.

Преди крайния срок за активиране на мерките се проведоха пет кръга преговори, но те завършиха безуспешно. Индийската страна настояваше за по-мек режим – около 15%, какъвто САЩ прилага спрямо някои други партньори като Япония, Южна Корея и Европейския съюз. Американската администрация обаче не направи отстъпки, а търговският съветник на Белия дом Питър Наваро потвърди в последния момент, че увеличените тарифи ще бъдат въведени точно според плана. Според наблюдатели провалът на разговорите е резултат както от политически погрешни преценки, така и от пропуснати сигнали между страните.

Последиците за индийския износ могат да бъдат сериозни. Изчисления сочат, че около 55% от стоките, които Индия изнася за САЩ, попадат под новите правила. Това се равнява на десетки милиарди долари и сериозно намалява конкурентоспособността на индийските фирми спрямо съперници от Виетнам, Бангладеш и Китай. Лидери на експортните организации в Индия предупреждават, че разликата в цените може да достигне 30–35%, което ще направи продукцията по-малко атрактивна за американския пазар.

Предлагат се различни мерки за смекчаване на удара като мораториум върху банковите заеми, предоставяне на нисколихвени кредити и улеснен достъп до финансиране. Някои икономисти, като професор Раджешвари Сенгупта, дори подчертават, че контролираното обезценяване на индийската рупия може да послужи като непряка подкрепа за износителите.

В дългосрочен план експертите предупреждават, че ако тази тарифна политика се запази, тя може да отслаби нарастващата привлекателност на Индия като алтернатива на Китай за производство на електроника и смартфони.