Над 90% от сградите в Газа са или повредени, или унищожени - тази фраза от месеци насам се превърна в аксиома, препоръчителна за контекст във всяка журналистическа статия, в прессъобщения на международни организации и активисти.
Но тя показва само върха на айсберга на разрухата 22 месеца след началото на войната между Израел и "Хамас".
Връщането на Израел в град Газа, най-големият в анклава (в момента там са между една трета и половината от населението му) и планираната обсада след "евакуацията" му отново издигнаха високо в дневния ред унищожаването на ивицата.
"Израел се сражава със сгради" бе заключение на военния кореспондент на израелска медия преди месец, но използваният израз в подкаст на изданието поставяше под въпрос жизнеспособността на сегашната стратегия срещу "Хамас" и ефектите от започналата през пролетта операция. Израел владее 75% от Газа и разрушава сгради по пътя си, включително такива, превърнати в капан с мини и експлозиви от бойците на движението. Но ликвидирането на основните сили, останали на "Хамас", се оказва изпитание, което често оставя хиляди палестинци без покрив.
Разследвания за подхода на Израел, сателитни изображения и няколко публикации на експерти с оценки хвърлят светлина върху мащаба на разрухата.
Известното дотук
Над 62 хил. убити, над 90% засегната инфраструктура - за тези числа независимо потвърждение няма и точният мащаб на разрухата остава неизвестен. Сателитните снимки обаче показват обширни райони, напълно или частично изравнени със земята.
Израел разрушава някои от сградите, защото твърди, че възпрепятства "Хамас" да се върне. и унищожава оръжията им, скрити в тях и ли под тях.
Други са в споменатата "буферна зона", която ще опасва границите на Израел с Газа - но от страната на анклава. Някога (преди втория мандат на Доналд Тръмп) САЩ се съпротивляваха на тази идея, защото отнема територия от и без това претъпкания с хора - над 2 млн. в 365 кв. км - анклав. В момента, след операциите на Израел, палестинци живеят в не повече от 12% от територията.
Доклади на правозащитници говорят за системно разрушаване на сгради в тази "буферна зона", за което са получили данни, част от тях - от свидетелства на очевидци, включително военни.
Освен тези разкази, сравняването на сателитни изображения с времето е друг използван метод метод. Агенцията на ООН UNOSAT публикува набор от нови данни веднъж на три месеца: последните два прегледа на сателитни снимки са от 8 юни и 4 април, първите кадри, с които се съпоставят, са от септември 2023 г.
Оценката на UNOSAT към април сочи, че 102 067 сгради са напълно унищожени. Засегнати от войната са 192812 (това са данни от 8 юли 2025 г. - преди месец и половина).
На базата на сателитните изображения ООН набелязва конкретни сгради, по цветове в зависимост от състоянието им. За някои отбелязва висока степен на увереност, че са унищожени или повредени; за други казва, че е несигурно.
Други изчисления показват какво означава това в относителен план:
- По данни на Еврейския университет от юли 89% от сградите в Рафах, 84% от тези в Северна Газа и 78% от тези в град Газа са частично или напълно унищожени.
- Само в Рафах, между април и юли, са унищожавани средно по 2 хил. сгради на месец.
- Съгласно данните на Еврейския университет около 70% от сградите са тежко засегнати, поне 25% са изцяло унищожени (тези оценки са по-консеративни: според тях унищожените или разрушени сгради са по-малко, около 160 хил., също към юли).
- Друга агенция на ООН, сочи, че за 15 месеца развалините в Газа са се увеличили със 133%: 53.5 млн. тона към юли 2025 г.
Кори Шер и Ямон Ван Ден Хьок, двама изследователи, чиито оценки се споделят от много експерти от началото на войната (те работят и по последиците за сградите от войната в Украйна, пожарите в Лас Вегас и други), към януари правят съпоставима с тогавашната оценка на ООН. Според нея само до януари 2025 г. има 172 хил. повредени или унищожени сгради.
На обновяващата се карта UNOSAT дава разрушените сгради в червено, тези с по-малки щети – в жълто.
Възстановяването на всички тях, заедно с пътища и друга унищожена инфраструктура, според данни на Световната банка от февруари, ще изисква над 53 млрд. долара. Месец по-късно рухна и примирието. Според ООН само премахването на отломките ще струва милиард.
Събаряне на сгради
В Газа влизат само конкретни длъжностни лица и посетители (какъвто наскоро бе спецпратеникът на Белия дом Стив Уиткоф). За чужди журналисти тя остава затворена. Израелските влизат, ако бъдат повикани от армията. Някои решават да се възползват, защото нямат друг начин да видят ставащото с очите си - дори да им се показват места, подбрани от Израелските сили за отбрана.
След много посещения в Газа репортерът на "Таймс ъф Израел" Еманюел Фабиан вижда в покрайнините на Газа квартали близо до Шуджайя (край границата с Израел) и Туфах с повсеместна разруха. "Докато приближавахме, имаше ред след ред унищожени домове, съборени като част от "буферната зона" за защита на граничните общности. Но дори във вътрешността на град Газа армията "методично унищожава почти всяка сграда" в някои райони. Командир на батальона, в който е репортерът, казва, че посочена, след това друга и трета сграда, са минирани, напълнени с експлозиви, в един от случаите "Хамас" използвала неизбухнал израелски снаряд, попаднал в къщата.
"Това, което установих е, че в тази и други зони армията не се сражава с бойци на "Хамас", основно се сражава със сгради, минирани и оставени от "Хамас", за да влязат военните и да ги убият." Основно това е, което прави армията, казва му командирът: сражава се с инфраструктура. Бойци от батальони в овладени от армията райони са или убити, или са си тръгнали; остават шепи от тях, с които израелските военни трябва да се справят. Но остават сградите. Армията се връща в райони всеки път за справяне с конкретен батальон. "Дори не се занимават с бойци вече, а със сгради."
Това е само един миг, който военните на терен нямат нищо против да се види.
Чисто теоретично, за армията всяка сграда може да е заплаха.
| В някои случаи, разказа Би Би Си миналия месец, на базата на информация от публично достъпни източници, сгради биват събаряни в райони, където въпреки тежки бомбардировки и артилерийски огън десетки постройки са оцелели. В цитираната публикация се показват сателитни изображения с поне две заличени земеделски селища като част от създаването на "буферна зона". |
Говорител на армията уточнява и след въпросния материал, че се унищожават скрити от "Хамас" и "други терористи" военни активи в цивилни райони. Има и наблюдатели, които смятат, че това действително е нужно от тактически съображения и че много от разрушените сгради са били неизползваеми в резултат на войната.
Само в първите седмици на лятото имаше и други сведения за събаряне на сгради в цели квартали и малки градчета. Докато Израел настоява, че това е необходимо на армията от оперативна гледна точка, а правозащитници и политици го обвиняват във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, наличната информация очертава епицентъра на разрухата: Рафах и Хан Юнис в Южна Газа, където бяха съсредоточени големите военни операции на Израел от началото на 2024 г.
Би Би Си и други медии откриват онлайн обяви за работници, които да разрушават сгради в Газа, с допълнителни условия за работа; една от тях включва дневна надница от 1200 шекела (при минимална под 300).
Миналия месец остро критичният към властта "Аарец" предупреди, че моделът, използван от армията за възнаграждение на управляващите булдозери, създава ясен стимул подизпълнители да се ангажират в унищожаването на възможно най-много сгради: за една триетажна, според сведения на медията, се плащат 2500 шекела или около 750 долара.
Това е много повече от надницата в самия Израел за подобни дейности: има данни, че някои печелят по 30 хил. шекела месечно.
Само за седмица, оценява друг журналист в същия вестник този вторник, може да са съборени стотици, ако не хиляди, жилища в Западния бряг. "Никога в историята на Израел не са събаряни толкова жилища и сгради", продължава статията, в "един от най-скъпите инженерни проекти" на страната. Цитиран в материала строителен предприемач очаква само разчистването на руините да отнеме между 8 и 12 години.
Още повече разруха
От седмица израелски медии публикуват (включително на арабски) данни за повишаваща се продоволствена сигурност, след като бе добрено влизането на още помощи в анклава под международен натиск. Дори бяха одобрени, в корекция на държавния бюджет, одобрен от правителството, още 473 млн. долара за помощи - въпреки съпротивата на някои крайнодесни във властта и на други - в опозицията (средствата трябва да се одобрят от кнесета, а това може да отнеме седмици, докато депутатите са във ваканция).
Но дори след тази стъпка, и да облекчи тя болката на палестинците, остават нерешени другите проблеми след опустошаването на анклава. Сред унищожените сгради има и туристически обекти, свързани с културното наследство. Повечето жители са разселвани многократно. Водоснабдяване, канализация, здравната система са сринати. Цивилни се оказват постоянно на прицел, ползвани или не от "Хамас" за "живи щитове".
Преди дни Израел започна да вкарва палатки в Газа. Стотици хиляди жители, които напускат най-големия град в ивицата, ще трябва да заменят с тях домовете си.
Тази година някои министри вече питаха защо, ако големи части от ивицата Газа са разрушени, и град Газа още не е в руини.
С наближаването на новия етап на операция в града надвисва и заплахата от разруха на онези части от ивицата, в които повече жители бяха останали с покрив над главите си - в град Газа, а и в централните части на анклава. Дали ще се стигне до цялостна окупация на Газа, с която той плаши (но за която засега не одобрява планове), предстои да се види. Ако обаче това е средство за натиск над "Хамас", а разговорите за спиране на огъня не бъдат подновени и не доведат до успех, следва още разруха.
Израел вече овладя град Газа в началото на войната и разруши или нанесе значителни щети на части от него, като някои райони държа над веднъж. След това се изтегли с уверението, че "Хамас" била разгромена.
Радикални гласове в в Израел използват обстановката, унищожението, разрухата и всичко сторено от "Хамас" в последните 18 години (откакто завзе анклава след изтеглянето на Израел през 2005-а), за да напомнят за възможността, по която работела властта, палестинците да напуснат (други потриват ръце, за да говорят за връщането на еврейски селища в анклава). За цивилните в Газа дори споменаването на това извиква представата за изселването на предците им в т. нар. Накба (катастрофа), когато стотици хиляди бягат от домовете си при създаването на Държавата Израел през 1948 г.
Възможно е до повторна окупация на Газа (а и до подготвяната вече операция в най-големия град) така и да не се стигне, ако има споразумение за заложниците и за нов опит примирие да отвори пътя за край на войната. Но и сега над два милиона палестинци са поставени пред въпроса как да живеят на място, станало на практика необитаемо. Цели 43% от респондентите в изследване на Палестинския център за проучвания и политики, попитани дали биха емигрирали след края на войната, са отговорили с "да".
--700.jpg)
--700.jpg)
--230.jpg)
