Рухва ли теорията за въглеродните емисии като причина за глобалното затопляне!?

Проф. Георги Касчиев

Известно е, че президентът Тръмп е скептичен към теорията за въздействието на въглеродните емисии върху климата, както и към вятърните турбини и соларните паркове. След като встъпва в длъжност през т.г. той оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, както стори това и по време на първия си мандат. Бяха издадени и други укази, с които се променя политиката на САЩ в тази област – спиране на субсидиите за електроавтомобили, както и на грантовете за редица екологични проекти и неправителствени организации, премахване на някои ограничения за газови и въглищни ТЕЦ, въвеждане на забрани за изграждане на нови соларни и вятърни мощности на федерални земи и във федерални води, изграждане на нови АЕЦ и повишаване на мощността на съществуващите и т.н. 

В края на м. юли т.г. бе публикуван доклад на Департамента по Енергетика (DoE) на САЩ „Критичен преглед на въздействието на емисиите на парникови газове върху климата на САЩ“. В него се потвърждава тенденцията за глобално затопляне на земята, но се казва, че ролята на емисиите на СО2 за това се преувеличава. Направен е извод, че досегашните мерки на САЩ биха довели до незабележим ефект върху глобалния климат и то след много време. Казва се, че климатичните промени изискват внимание и преди всичко мерки за адаптиране към тях. Главният извод е, че основната стратегия за подобряване на условията за живот на хората и за развитие на бизнеса трябва да бъде 

осигуряване на достъп до надеждна и достъпна енергия

В тази връзка ще се премахнат ненужни и вредни рестрикции върху редица енергийни технологии и иновации. В 30 дневен срок след публикуването му във Федералния регистър заинтересованите страни могат да представят становища. 

През 2009 г. Агенцията за опазване на околната среда (EPA) на САЩ въвежда всеобхватни регулации за регулиране и ограничаване на въглеродните емисии от всички видове автомобили и двигатели с вътрешно горене (ДВГ). На тази база администрациите на президентите Обама и Байден въвеждат такси за големи ДВГ, за нови автомобили с ДВГ, субсидии при закупуване на електромобилите и др. В края на юли т.г. обаче EPA публикува доклад, в който се утвърждава, че 

въглеродните емисии не представляват заплаха за човешкото здраве и за околната среда

(климата). Казва се, че регулациите от 2009 г. са довели до ограничаване на правото на избор на потребителите, спрели са разработването на редица технологии (например за големи двигатели с гориво природен газ) и са довели до повишаване на цените за бизнеса и домакинствата. Сумарният негативен ефект през изминалите над 15 години от тях се изчислява на над 1 трилион долара. Ясно е казано, че започва дългият административен процес по отмяна на акта от 2009 г. Смята се, че това ще доведе до ползи за бизнеса и домакинствата между 50 и 170 млрд долара годишно. Очаква се предложението скоро да бъде публикувано за обществено обсъждане.

Тези факти ясно показват, че целта на климатичната политика на САЩ от мерки за намаляване на въглеродните емисии и по този начин забавяне увеличението на температурите и отслабване на климатичните промени, се насочва към адаптиране към измененията чрез осигуряване на надежна, достъпна и евтина енергия за бизнеса и населението. 

Малко история

Известно е, че от началото на миналия век се регистрира увеличаване на средната температура на земята. Оформя се теорията, че затоплянето е причинено от човешката дейност, най-вече от въглеродните емисии при изгаряне на изкопаеми горива. Най-известният защитник на тази теза е Албърт Арнолд (Ал Гор), вицепрезидент на САЩ в периода 1993 – 2001 г., който през 2007 г. получава Нобелова награда за дейността си. 

Основният аргумент на защитниците на тази теория е корелацията между увеличението на концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата и повишението на температурите. Противниците изтъкват, че в историята на земята е имало периоди с по-висока концентрация на СО2, циклични промени на климата и др. 

Теорията бързо се разпространява по целия свят и се приема от много държави и организации, макар да не са представени солидни научни доказателства в нейна подкрепа. През 1992 г. се приема рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), разширена с т.н. протокол от Киото, приет през 1997 г. и влизащ в сила от 2005 г. Поради неспазване на задълженията от основни страни (САЩ, Китай) той е заменен от т.н. Парижко споразумение за климата, което влиза в сила през 2016 г. Целта му е да се ограничи нарастването на средната температура до не-повече от 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалното ниво чрез справедливо разпределение на отговорностите и задълженията между развитите и развиващите се страни. Междувременно през 2024 г. средната температура вече е с 1,5 градуса по-голяма от прединдустриалното ниво, т.е. основната цел на Парижкото споразумение вече е неизпълнима.

В целия свят честотата и мащабът на екстремните климатични явления растат, което се свързва с повишението на температурите. Правителствен доклад на САЩ от 2023 г. посочва, че те причиняват щети за около 150 млрд. долара годишно в страната. Има оценки, които показват, че през 2024 г. загубите в целия свят са почти 370 млрд долара.

В същото време данните показват, че повишението на температурите прави планетата 

по-зелена и води до по-високи добиви

Много климатолози продължават да са критични към демонизирането на въглеродните емисии и смятат, че техните парникови свойства не са доказани и че промените в климата се дължат на други фактори. Китай, Индия, Бразилия и други държави остават сдържани към призивите за ограничаване на емисиите на СО. Фактите показват, че добивът и изгарянето на въглища в световен мащаб продължава да расте. 

Повечето държави се придържат към заключенията за ролята на СО2 емисиите за гобалното затопляне. Те са много популярни сред НПО и особено сред младите хора. 

Европа: Теорията е приета горещо и на нейна база е развита политиката на Европейската Комисия за отказ от изгаряне на въглеводороди, главно чрез налагане на повишаващи се квоти на термичните централи на въглища и природен газ, и преход към възобновляема енергия, т.н. Зелен преход или зелена сделка. 

САЩ: От 2007 г. изгарянето на въглища и делът на електроенергията  произведена от тях спада - от 43% (2010 г.) до 16% през 2023 г. Това става главно поради увеличаващия се добив на евтин и достъпен природен газ (предимно шистов) и развитието на парогазовите централи, чиято ефективност надхвърля 57%. Поради това дела на газовите ТЕЦ в генерацията на електроенергия нараства до 43% през 2023 г. Сега ВЕИ осигуряват малко над 21%,  ядрената енергетика – малко над 18%, а нефтопродуктите – около 0,4%. 

Обобщение

Новата климатична политика на САЩ вероятно ще бъде последвана от Китай, Индия, Бразилия, които от една страна са с най-големите въглеродни емисии, а от друга - критични към теорията за тяхната роля в повишаването на температурите и промените в климата, както и от други страни.

Европейската Комисия засега продължава ревностно да преследва целите на прокламираната от нея зелена сделка, без да отчита въглеродните емисии от европейските страни извън ЕС, тези от войната в Украйна, от летните пожари и др. Положителни промени в климата като резултат от мерките за ограничаване на емисиите от СО2 няма.  Видимите ефекти са задушаване на въглищните ТЕЦ, повишаване на цените на енергията, загуба на конкурентноспособност на бизнеса и упадък на икономиката, както и обедняване на населението. Необходима е ПРОМЯНА.

faktor.bg