Понеделник, 04 Авг 2025
           
Коментари

Бащата на Сияна: Аз съм за нови мерки за пътната безопасност, но иска да се прецизират

   


Всяко усилие за повишаване на пътната безопасност заслужава уважение и адмирации, но е необходимо ясно и точно прецизиране на законовите промени и съобразяването им с реалностите в страната. Това се казва в позиция на бащата на загиналата при катастрофа край Телиш Сияна Николай Попов за приетите от Народното събрание законови промени със завишени санкции за пътни нарушения.

Според него небалансирано и необмислено се увеличава отговорността само на водачите на превозни средства и това няма да доведе до необходимите резултати за намаляване на жертвите на пътя.

"В никакъв случай не смятам, че едностранната трактовка и уклон в законодателството единствено към близките на жертвите трябва да бъдат толерирани и отчитани без наличие на квалифицирани експертни становища. Аз също съм пострадал - и то много тежко - загубих единственото си дете", коментира Попов допълва, че през цялото време се опитва да остане разумен и балансиран.

Той е категоричен, че всяко залитане към крайности не води до нищо добро. "Не е наша работа да пишем закони. Поне на този етап. Ние, близките на пострадалите, имаме право да изискваме справедливост, да даваме мнения и препоръки - както това право имат всички български граждани", заявява Николай Попов.

Той подчертава, че предложенията за законови поправки трябва да идват от експертите. "Същото се отнася и до политическата намеса в съдебната система. Тя е вредна и опасна", посочва Попов. Той отбелязва, че прокуратурата и съдът трябва да разследват случаите с жертви на пътя съгласно законовата рамка и единствената политическа намеса трябва да бъде в разписването й по безспорен и безпристрастен начин.

"Безцелното завишаване на наказателната отговорност не решава проблема и неговите причини, а само последиците. При това - необмислено и небалансирано. Наистина са необходими завишени наказания за пътните убийци, но чрез създаване на квалифицирани състави при наличие на определени обстоятелства, които ясно определят вината на извършителите", заявява бащата на загиналото 12-годишно момиче.

Той е разочарован, че със законовите промени не се търси отговорност от самата държава и нейни представители за некачествени ремонти и пътно строителство. "Липсва наказателна отговорност за такива престъпления и това сякаш е съвсем умишлено. Грозната истина е, че нямаме нормални пътища, които да ни пазят от така наречените джигити. Ако имахме построена магистрала "Хемус", Георги Александров нямаше да убие Сияна, а просто щеше да катастрофира в мантинелата. Това, разбира се, не го оправдава. Все пак всички караме по същите тези пътища и не катастрофираме всеки ден", добавя Попов.

По думите му липсва ефективен и бърз контрол, а административната отговорност услужливо подминава и не санкционира десетките хиляди шофьори - чужди граждани. Николай Попов заявява още, че няма контрол на тежкотоварния трафик, както и бърз и справедлив процес по наказателните дела.

"Подкрепям усилията на министъра на правосъдието Георги Георгиев за повишаване на контрола върху вещите лица и бързината на изготвяните експертизи. Разпитите на вещите лица чрез видеоконферентна връзка също са добро решение. Именно там са заровени основните проблеми на бавното правосъдие", изтъква той. Според бащата на Сияна делата за ПТП основно се решават не от съда, а от вещите лица и затова е задължително затягането на контрола над тях и намаляването на риска от корупция.

За измерването на средна скорост и санкциите за превишаването й той счита, че мярката е добра, само когато се уреди с необходимите подзаконови нормативни актове, за да се получи търсеният ефект.

"Необходима е промяна на цялата система, а не работа на парче с кръпки. Така както се кърпят пътищата, се кърпят и законите. Това не може да продължава. Колкото и високи наказания да приемаме, без ефективен и бърз контрол те няма да сработят", заявявам почерненият баща от позицията човек, посветил живота си на каузата за спасяване на човешки животи в памет на детето си, което никога повече няма да прегърне.