Глобалният индекс на мира: България е по-безопасна от страни като Великобритания и Норвегия

България заема относително престижното 29-о място сред 163 държави в тазгодишния Глобален индекс на мира (Global Peace Index 2025), публикуван от Института за икономика и мир (IEP) в Сидни. Това класира страната сред най-сигурните в света и на първо място по безопасност в Източна Европа и на Балканите.

Класацията отчита ниски нива на престъпност, липса на въоръжени конфликти и сравнително слаба милитаризация. България изпреварва в класацията съседни държави като Гърция (45), Румъния (38), Северна Македония (51), Сърбия (64) и Турция (146). Според доклада, макар общият резултат на страната да остава стабилен, някои индикатори са се влошили - сред тях насилието по време на протести, политическата нестабилност и повишените военни разходи.

Специално внимание се обръща на събития от октомври 2024 г., когато в България се проведоха избори, белязани от рекорден брой сигнали за злоупотреби и частично касиране на вота от Конституционния съд. Като допълнителен фактор се посочва нападението над сградата на Европейската комисия в София по време на протест на партия "Възраждане".

По-интересното обаче е, че според индекса страната ни се класира по-напред от държави като Великобритания (30-о място), Норвегия (32-о място), Италия (33-о място), Швеция (35-о място) и Полша (36-о място). 

В глобален план индексът отчита, че световният мир е достигнал най-ниското си ниво от 2007 г. насам. През 2024 г. са регистрирани 152 000 смъртни случая, свързани с въоръжени конфликти, а в момента се водят 59 активни конфликта в над 35 страни - най-високият брой от края на Втората световна война. Военните разходи по света възлизат на рекордните 2,7 трилиона долара.

На върха на класацията за най-мирни държави са Исландия, Ирландия, Нова Зеландия, Австрия и Швейцария. В дъното се нареждат Русия, Украйна, Йемен, Сирия и Афганистан. За първи път Русия заема последното място - поради войната в Украйна, високата милитаризация и участие в международни конфликти. САЩ се нареждат на 128-о място, с негативни оценки поради високите нива на вътрешно насилие, масови стрелби и политическа поляризация. Китай също бележи спад в класацията заради милитаризацията и регионални напрежения, макар и в по-малка степен от Русия и САЩ.

Докладът прогнозира, че международният ред е на прага на сериозна трансформация. Резултатите от тази година показват, че средното ниво на глобален мир се е влошило с 0,36 процента.

Експертите от IEP подчертават засилващата се роля на регионалните сили като Турция, Индия, Бразилия, Саудитска Арабия и Южна Африка - държави със средно ниво на мощ, които все по-често формират регионалната геополитика.

Един от основните изводи от доклада е, че глобалната стабилност се влошава тенденциозно през последните 17 години, белязана от значително увеличаване на политическата нестабилност, броя и интензивността на конфликтите, смъртните случаи от конфликти и нарастващата геополитическа фрагментация.

Тази фрагментация се забелязва най-ясно по показателя за отношенията между съседните държави, който се е влошил значително от 2008 г. насам, като 59 държави са регистрирали влошаване на връзките си със съседите, докато само 19 са се подобрили. Наблюдава се и значително намаляване на глобалната интеграция в областта на икономиката, търговията, дипломацията и военното сътрудничество. Те постоянно намаляват от началото на световната финансова криза през 2008 г.

Разликата между най-мирните и най-малко мирните страни продължава да расте, като "неравенството в мира" се е увеличило с 11,7% през последните две десетилетия. 25-те най-мирни страни са се влошили с 0,5%, докато най-малко мирните са се влошили с 12,2%.

Изследователите отбелязват също така, че макар много европейски да страни увеличават военните си разходи в резултат на войната в Украйна, прревъоръжаването не е най-належащият проблем. Истинското предизвикателство пред Европа в областта на отбраната се крие в липсата на интеграция. Въпреки колективното си превъзхождане над Русия, европейските сили са възпрепятствани от фрагментацията помежду си.

Европа преживява нарастващо социално напрежение и намаляващо обществено доверие в институциите си. Преразпределението на публични средства от заетост, здравеопазване и образование към отбрана увеличава риска от по-нататъшно изостряне на това напрежение, отбелязват още от IEP.

"Без единна стратегическа визия и командни системи за насочване на интегрираните военни способности, отбранителният потенциал на Европа ще остане нереализиран. Ефективността и интеграцията на бойните ѝ сили в момента са по-важни от увеличаването на абсолютното ниво на военни разходи", се посочва още в доклада.