Председателят на НСИ: Най-големият риск от инфлация е спекулата, не еврото

Председателят на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов предупреди, че инфлацията е изключително динамичен и труден за прогнозиране показател, чиято траектория до края на годината зависи от множество вътрешни и международни фактори, включително цените на енергията и нестабилната геополитическа обстановка в Близкия изток, пише News.

В интервю, дадено по повод 145-годишнината от създаването на българската статистическа институция, той заяви, че най-големият риск пред страната във връзка с предстоящото ѝ членство в еврозоната е възможната спекула, а не самото въвеждане на еврото.

Въпреки несигурността по отношение на цените, председателят на НСИ изрази увереност в стабилността на българската икономика. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) през последната година е два пъти по-висок от средния реален годишен БВП през 90-те години.

"Много по-добре сме икономически отколкото някога преди - усещането, че "по времето на тоталитаризма беше по-добре" е психологическа илюзия, свързана с младостта, а не с икономическите реалности", подчерта доц. Атанасов.

Сред конкретните показатели, илюстриращи подобренията в стандарта на живот, той изтъкна рекордно ниския дял на разходите за храна - 28,7% от общите разходи на домакинствата за 2024 г., което означава, че хората имат повече средства за транспорт, развлечения и пътувания. Според него това е един от най-точните показатели за покупателната способност на българите.

Доц. Атанасов потвърди, че НСИ е напълно подготвен да изчислява така наречената "флаш инфлация" - предварителна оценка, която ще бъде публикувана всяко първо число на месеца след влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г. Изчисленията ще се базират на същите потребителски кошници и методология, която вече е хармонизирана с тази на останалите страни в ЕС.

По отношение на регионалната инфлация, председателят на НСИ призна, че процесът е по-сложен и изисква сключване на споразумения с търговски вериги за достъп до достатъчно данни. В момента статистиката събира над 41 000 цени всеки месец от 6400 търговски обекта, но за регионален анализ тези обеми трябва да се увеличат многократно. Очакванията са, че до края на годината ще има напредък по въпроса.

Изкуственият интелект също навлиза в работата на НСИ, като вече се използва за превод на статистически издания и се планира разработване на чатбот, който ще улесни достъпа на потребителите до данни. "Изкуственият интелект няма да замести експертите, но ще направи статистиката по-точна, бърза и гъвкава", отбеляза доц. Атанасов.

НСИ е част от усилията за модернизация и в туристическата статистика, като се предвижда използване на данни от мобилни оператори и тол системата, за да се получат по-точни данни за туристически пътувания, включително еднодневни. Сътрудничеството с Министерството на туризма за надграждане на Единната система за туристическа информация вече е в ход.

Председателят на НСИ не се ангажира с прогноза кога България ще достигне средноевропейското ниво на покупателна способност, но посочи, че страната вече изпреварва Унгария и се изравнява с Естония по фактическо индивидуално потребление - 74% от средното за ЕС.