Рунически текст на „Отче наш“ в канадска гора шокира учените

Руни в канадската гора: мистерията на издълбания молитвен камък

Насред гъстите гори на северозападна Канада, близо до малкото градче Wawa, археолози откриват нещо неочаквано – в скала са издълбани над 250 руни, които образуват текста на християнската молитва „Отче наш“. Но надписът не е на английски или френски, а в най-древната версия на руническата азбука – Futhark.

Откритието е направено случайно – паднало дърво разкрива гладка скала с издълбан текст и рисунка на лодка. В допълнение към молитвата има още 16 рунически знака и 14 символа „Х“. Екип учени работи години по анализа, преди да направи публично своите заключения.

След внимателна експертиза от професора по рунология Хенрик Уилямс от университета в Упсала, става ясно, че надписът е изработен със знаците на оригиналния Futhark, използван от германски и скандинавски племена между II и VIII век. Но историческите събития не сочат към викингска колонизация в тази част на Канада.

Екипът проследява връзка със шведски работници, изпратени в Канада от търговската компания Hudson’s Bay през XIX век. Именно тогава – в този период – молитвата „Отче наш“, изписана с руни, е била преиздадена в Швеция и вероятно вдъхновила някой от заселниците да я възпроизведе на камък.

По-малко древна, но не по-малко мистериозна

Изследователите смятат, че надписът е създаден от един или повече шведски заселници в знак на вяра или религиозен обет. Макар и само на около 200 години, камъкът повдига важни въпроси: Било ли е това тайно място за поклонение? Защо е било погребано под почва и изолирано от друг човешки контакт?

Проучванията продължават, а откритието вероятно ще се превърне в културно-исторически обект със защитен статус. Както казва археологът Примроуз: „Мистерията не изчезва само защото артефактът е по-млад, отколкото очаквахме.“

Какво представлява Futhark и кои народи са използвали руническите азбуки?

Руническите азбуки представляват най-старите писмени системи, използвани от германските и скандинавските народи в Европа. Най-широко разпространена сред тях е т.нар. Futhark – азбука, кръстена на първите ѝ шест букви: F, U, Þ, A, R, K.

Старият Futhark (150–800 г. сл. Хр.)

Най-древната версия на азбуката, известна като Старият Futhark, включва 24 руни и е използвана от различни германски племена, включително готите, франките и саксите. Надписи с този тип руни са открити върху оръжия, бижута и каменни стели из Централна Европа и Скандинавия.

Младият Futhark (800–1100 г. сл. Хр.)

През епохата на викингите руническата писменост е опростена до 16 знака. Тази версия, наречена Младият Futhark, е масово използвана в Норвегия, Швеция, Дания и Исландия. Много от известните викингски рунически камъни са гравирани именно с тази система.

Англосаксонският Futhorc (400–1100 г. сл. Хр.)

С разселването на германски племена на Британските острови се появява Англосаксонският Futhorc, разширена версия с 28 до 33 руни, адаптирани към звуците в староанглийския език. Използвана е главно в Англия за религиозни и културни надписи.

Употреба и символика

Руните не са служили само за писмена комуникация. Те често са били използвани с магически или религиозни цели – като защитни амулети, погребални надписи и символи на власт. След разпространението на християнството, руническите системи постепенно са изместени от латиницата.