Сара Ромейн е канадка, омъжена за българин. Страда от гинекологично заболяване, причинило непрекъснато кървене. След години посещения при тамошни лекари, във все по-влошено състояние, приема съвета на свекърва си да се подложи на лечение в България. Тук жената най-сетне получава адекватна медицинска грижа и щастлива от спасението си разказва своята история.
През ноември 2023 г. премахнах спиралата си с надеждата да опитам да имам семейство. Два месеца по-късно, през януари 2024 г., беше първото ми посещение в болница с много обилно кървене. Там разбрах, че имам 3 маточни фиброми (неракови тумори, които растат в или извън матката на жената). От този момент започнах да посещавам гинеколог в продължение на около година. На всеки няколко месеца се връщах в кабинета му, чакалнята му беше пълна с пациенти, всеки път чаках повече от час, за да бъда прегледана. Той непрекъснато предлагаше нови лекарства всеки път, когато се оплаквах, че предишното предписание не е помогнало и все още кървях обилно, а той дори не си правеше труда да погледне картоните ми, преди да ме приеме, и правеше предложения за процедури, за които преди това ми беше казал, че няма да работят в моя случай. Накрая ми предложи частична хистеректомия (отстраняване на матката) като решение и ми каза, че ще трябва да чакам около година. Обясни ми, че премахването само на фибромите не е възможно, твърде рисковано е и никой лекар в Канада няма да го направи. Казах му, че съм намерила двама лекари в Турция, които ще извършат операцията и ще премахнат само фибромите. Той ми се засмя и каза „успех с отиването в друга държава за операция, ако нещо се обърка, лекар в Канада няма да те докосне“. Чувствах се уплашена и в капан!, разказва Сара в публикация във Фейсбук.
Заради демонстрираното от лекаря отношение, тя се отказва от операцията, налага се да посети отново личния си лекар, за да получи направление за друг гинеколог. Чака с месеци и междувременно през март 2025 г. получава толкова силен кръвоизлив, че припада у дома си. Откарват я в болница с линейка. Установяват, че заради кръвозагубата хемоглобинът ѝ е много нисък и се налага да ѝ направят кръвопреливане. Жената дори се извинява, че заема болнично легло и не може да се прибере на собствен ход, усетила недоволството на персонала.
Предписват ѝ още лекарства, двойна доза противозачатъчни, за да спре кървенето. Предупреждават я, че дозата е висока и може да доведе до образуване на тромби. Две седмици след кръвопреливанията състоянието не се подобрява. Сменят марката контрацептиви, резултатът е същият, жената отново отива в спешно отделение с обилно кървене. Попада на млад лекар.
След като чаках в препълнена чакалня 4 часа, младият лекар от спешното отделение, веднага преди да ми зададе въпроси, реши, че ще ми предпише лекарство, което го уверих, че вече съм пробвала и не действа. Той каза нещо от сорта на: „Ами, няма да ви преливам кръв...“ Казах му, че не съм тук за кръвопреливане, а за да спре кървенето и да избегна нуждата от такова. Попитах дали има някакъв начин да ме оперират по спешност, а той ми се засмя и каза, че ще трябва да обсъдя това с моя гинеколог, че не правят това в спешното отделение...
Сара търси гинеколожката си, но лекарката ѝ казва, че не може да я оперира преди август или септември.
"Междувременно продължавах да губя кръв, отслабвах все повече и повече и живеех в страх от кървене и смърт. Отделях съсиреци с размерите на дланта си на всеки час. Лекарят от Спешното ми предписа инжекция, за да „ме въведе в менопауза за един месец“, казва тя и уточнява, че с рецептата ѝ се налага да търси лекар, който да ѝ я постави.
Сара напуска болницата, разочарована за пореден път. Казва, че работи като държавен служител от 16 години, плаща "безумни данъци" върху доходите си, за да покрива т. нар. "безплатно здравеопазване", с което е известна Канада.
Виждайки безизходицата, в която се намира младата жена, свекървата ѝ предлага да я свърже с български лекар - "невероятен гинеколог, главен хирург в болница в столицата София". Сара изпраща съобщение до въпросния специалист и 30 минути по-късно получава обаждане. Уверява я, че може да я приеме по всяко време, и че ще се опита да премахне фибромите, запазвайки матката ѝ. Четири дни след телефонния разговор тя се качва на самолета от Канада, за да се види с д-р Румен Велев, директор на Втора САГБАЛ "Шейново".
Тръгнах в понеделник, пристигнах във вторник и до сряда той беше направил пълен преглед, а аз останах за една нощ в болницата и ме оперираха в четвъртък сутринта. Бях кървила 25 дни без прекъсване, преди да ме оперират. Срещайки се с д-р Велев, веднага се почувствах уверена в способностите му и той беше топъл, състрадателен... всичко, което един лекар трябва да бъде. Персоналът на болницата, въпреки че малцина говореха английски, също беше много грижовен и състрадателен. Д-р Велев премахна 3-те фиброми и спаси матката ми, както обеща. Той наистина спаси живота ми. Ще бъда вечно благодарна на него и на екипа му за всичко, което направиха. Д-р Велев беше ужасен, че съм чакала толкова дълго за грижи в Канада. Каза ми, че забавянето е изключително опасно и че лекарствата, които са ми били изписвани, е нямало да решат проблема, дори са го влошили, защото са предизвикали изтъняване на матката, казва Сара.
Тя е категорична, че никога повече няма да се довери на канадската здравна система. "Да, там да има добри лекари, но те са претоварени и е невъзможно да стигнеш до тях с месеци."
"Има помощ, не се подвеждайте като мен, че това е единствената ми възможност. В България съм, възстановявам си силите, за да се прибера след седмица. Нещата вървят бавно, но се чувствам добре", завършва историята си Сара Ромейн, канадката, която бе спасена от български лекар.
--700.jpg)
