България излиза от аварийния режим на управление

България излиза от аварийния режим на управление, в който се намираше от 2021 г. насам и това вече започва да личи. Ярък пример е случаят с т.нар. домове за възрастни хора близо до Стара Загора, Варна и Самоков, в които компетентните държавни органи откриха редица нарушения и в крайна сметка ги нарекоха къщи на ужасите.

Разкритията станаха възможни благодарение на работата на институциите и на доброто взаимодействие между тях.

Това би трябвало да е естественото състояние на функционирането на държавата. То обаче е възможно единствено при управление на редовно правителство и то с хоризонт.

Или казано с други думи, правителство, за което макар и да не е ясно дали ще изпълни целия си мандат, то все пак да се стреми към тази цел.

При служебните кабинети няма хоризонт и няма стремежи. Има единствено авариен режим на управление, който ако продължава прекалено дълго, може да доведе до закърняване на държавността.

И тогава всякакви нарушения и злоупотреби стават възможни, пускат дълбоки корени в определени сфери и започват тежко да засягат законните и легитимни интереси на хората.

В случая с домовете за възрастни хора се е стигнало дотам, че напълно са били пренебрегнати човешките права на немощни и беззащитни хора. При това става дума за абсолютно всички човешки права, включително тяхното здраве и живот. Здравето и животът са неотменими права. Всяко едно човешко същество ги има по рождение и те трябва да бъдат гарантирани от държавата във всички ситуации и при всички случаи.

Особено проблемни бяха периодите на управление без парламент, защото тогава не беше възможно протичането на никакъв законодателен процес. Т.е. законодателната база не можеше да бъде подобрявана и развивана или ще рече, че не е имало как на съответните компетентни органи да им бъдат осигурявани по-адекватни инструменти за действие и контрол. Законодателството винаги има необходимост от надграждане.

И в случая с домовете за възрастни хора това ясно личи.

Вече се разбра, че е много вероятно собствениците на домовете да са използвали луфтове в нормативната уредба, за да могат обектите им да функционират под формата на помещения за друг тип публични услуги (стаи под наем и пр.). За да се установи това също са необходими работещи и взаимодействащи помежду си институции. След като изяснят казусите, институциите могат да изготвят предложения за премахване на луфтовете. Тези предложения, чрез съответните министри, следва да стигнат до Министерския съвет и оттам да продължат към Народното събрание, за да се превърнат в част от националното законодателство.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев заяви, че всичко, свързано с разкритията за домовете за възрастни хора е тръгнало от опити на неговото ведомство за противодействие срещу имотната мафия. Така постепенно се е стигнало до помещенията, оказали се къщи на ужасите.

Разбира се, предстои да се изясни дали е имало пряко взаимодействие между организирани групи, свързани с имотни злоупотреби и собствениците на домовете, в които човешките права просто не са съществували. Ако по безспорен начин се установи, че подобно взаимодействие е имало, това би означавало, че в определен период от време държавността в България е била в колабирало състояние. Престъпността е могла да се разраства, да се групира по интереси и да се свързва помежду си, за да умножава своите резултати и печалби.

Там където има дефицити във функционирането на институциите и в междуинституционалното взаимодействие, престъпността се чувства в свои води.

Колкото повече липсва съвместна работа между институциите, толкова повече такава се появява между организираните престъпни групи в ущърб на обществото и държавата.

През последните четири години в България имаше само две редовни правителства. Второто от тях просъществува едва 9 месеца, а първото имаше дори по-кратък живот. И двете функционираха много трудно и не бяха способни да допринесат особено за подобряването на институционалната стабилност и утвърждаването на държавността.

Поради непрекъснатото напрежение, в което се намираха политическите формации, участвали в тези два кабинета, нямаше как публичните институции да работят заедно. В подобни ситуации трудните отношения между коалиционните партньори се прехвърлят върху институционалната среда, което неминуемо води към ограничаване на институционалната ефективност.

Макар и да е имало прекъсвания на служебното управление, доминирало в страната от 2021 г. насам, то много трудно е да говорим, че по време на тези прекъсвания сме имали пълноценни редовни управления, способни цялостно да обхванат проблемите в страната и да работят по тях активно и системно.

Новото при сегашния кабинет е именно това, че има спокойни отношения между партньорите, което дава възможност енергията, с която разполага кабинетът, да се използва не толкова за поддържане на баланси, а за реално управление и за удовлетворяване и гарантиране на легитимни интереси.

Случай като този с домовете за възрастни хора е много показателен, че политическата отговорност към хората и обществото изисква страната да бъде управлявана от редовно правителство, включително и тогава когато то е трудно за създаване и изисква правенето на определени компромиси.

Компромисите, когато са необходими и бъдат направени, следва да обхващат не просто самото конституиране на кабинета, но и неговото функциониране.

В ситуация, в която появата на редовно правителство изглежда сложно, на преден план излизат някои фактори, които колкото са по-добре познати на политическата класа, толкова по-сполучлив би бил изходът от комплицираното положение. На първо място това е осъзнаването на отговорността, т.е. разбирането на факта, че при служебно управление институциите не работят пълноценно или дори е възможно изцяло да са в покой. Това има преки негативни последици за гражданите, за техните права, за тяхната стопанска дейност и въобще за легитимните им интереси като цяло.

На следващите места вече идват уменията, свързани с необходимостта представителите на политическия елит да могат да намерят пътища помежду си. Да изграждат консенсуси и сполучливо да ги поддържат в продължение на по-дълги периоди от време.

Консенсус се изгражда от въпросите, по които има съгласие към тези, по които то е дефицитно или напълно липсва. Държавата е един цялостен организъм и точно поради това ако едно коалиционно правителство стартира въз основа на консенсусни въпроси, много вероятно е в хода на неговата работа да се изгради цялостен консенсус. Така макар правителството да е коалиционно, то може да осигури хомогенно управление.

Общо взето това е западният модел. Много често се случва в страни от Западна Европа да управляват коалиционни кабинети. Тяхното конституиране също не е лесна работа. То отнема време и коства много усилия на политическите елити в тези държави.

Въпреки всичко това обаче правителствата се създават и не се стига до изборна спирала с огромна продължителност във времето. Разбира се, не винаги такива кабинети съумяват да изпълнят целия си мандат. Виждали сме това и в Нидерландия, и в Германия и продължаваме да го виждаме.

Важното обаче е, че още при появата на правителствена криза започва търсенето на варианти за изход от нея. И в това участват всички основни политически формации. Т.е. тези които са получили в най-голяма степен доверието на гражданите и съответно в най-голяма степен носят отговорност за техните права и интереси.

Използването на такъв подход у нас би донесло много ползи. Той ще гарантира непрекъсваемост в работата на институциите, а това означава повече сигурност за гражданите и по-малко шансове за престъпността във всичките й варианти и измерения.

news.bg