Мода и отживелици в татуировките и що е то „I van forever”

Ако ви предстои да си нарисувате нещо върху кожата, което ще остане там до края на живота ви, какво ще бъде то?

Tattoo артистът Волен Панайотов е попадал и на несполучливи отговори на този въпрос. Влизаме в студиото му в София, не за да гледаме портфолиото му (каквото той препоръчва да правите преди да се татуирате), а за да зададем още въпроси. Като например има ли мода и отживелици в татуировките.

Има, казва ни той: „Нещо става модерно в социалните мрежи и всички си го рисуват. Има и отживелици – добре забравени неща, които след няколко десетилетия се връщат и пак стават актуални“. 

А има ли крайна възраст за това човек да се татуира? Нямало, научаваме от Волен. Но затова пък има начална – човек трябва да е пълнолетен. 

Що се касае до татуистите – те все още трябва да могат да рисуват добре, макар AI да отнема част от работата им, измисляйки шаблоните. Ако все пак нещо се обърка, не изкуственият интелект или шаблонът го спасяват, а артистът, разкрива още за работата си Волен. 

Той знае, че ще се занимава с това още като малък, когато за първи път вижда японски дракон, изрисуван върху целия гръб на главния герой във филм, който Волен гледа с баща си. Като дете дори не знаел, че това се нарича татуировка, но е толкова впечатлен, че години по-късно самият той започва рисува. 

„Когато след години отидох за моята първа татуировка, питах татуиста дали може да ме научи, как става цялото нещо, което преди това мислех за някакво тайно общество. Той се съгласи да ме обучи – година и половина в студиото му бях като чирак. Първо чистач, лека по-лека започнах да сглобявам машинката. Беше полезно, защото дори поддържането на хигиената е много важна. Сега вече има синтетични кожи, но тогава аз се учех върху парчета свинска кожа. След това започнах да рисувам приятели и така вече 13-а година се занимавам с това“. 

Настаняваме се удобно на стола на tattoo артиста, нетърпеливи да научим кое е най-срамното място, което е рисувал и кое е най-странното нещо, което е трябвало да заличи. Научаваме и за най-възрастния му клиент, както и какво се предполага да значи „I van forever”.
 
Кое е най-важното нещо, което трябва да притежава един tattoo артист?  

За мен лично е важно човекът да може да рисува. На днешно време има и хора, които не могат да рисуват, защото в интернет има почти всичко. Сега и с AI буквално компютрите ти измислят всичко, което можеш да се сетиш. Но е важно татуистът да може да рисува, защото по време на работа понякога шаблонът може да се изтрие и трябва да можеш да реагираш. 

Най-странното място, което си татуирал? И какво би отказал да нарисуваш? 

Гениталии – мъжки и женски. Но би отказал на човек да си нарисува лицето, още повече ако е млад и все още има място по кожата на тялото. Също отказва да татуира свастики и обидни и расистки надписи, защото не иска да бъде асоцииран с такива рисунки и такива хора.

 
Лоши хора, престъпници и наркомани ли са хората с татуси? Питам, защото не рядко биват етикетирани. 

За да тръгне това клиширано твърдение си има причина, но тя вероятно е от едно време. Днес е отживелица подобно мислене, но още битува. Аз също съм бил обект на специфично отношение заради татусите. Но мога да кажа с ръка на сърцето, че татуираните хора са доста по-склонни да приемат различните, доста по-отворени са изобщо към всякакви хора. И обратното – като че ли тези, които пък нямат татуси, се доверяват една идея по-трудно. Но не, не мисля за татуираните, че са наркомани, затворници, лоши хора и така нататък. 

Има ли трендове и отживелици в този вид изкуство? 

Има татуировки, които стават viral в социалните мрежи. „И съответно като някоя стане толкова популярна, всички започват да я харесат, искат същото или нещо супер близо до това. Но и с рисунките по тялото е като с модата, има неща, които след години се връщат отново. Например т.нар. трайбъл. тауировките бяха адски популярни през 90-те години и после спряха да си ги правят. Аз лично никога не съм ги харесвал, но сега забелязвам, че се връща този тренд, макар и леко модернизиран. Има и други, които са били актуални през 2000 г., после изчезват и пак се връщат цели жанрове.

Но когато ме питат дали нещо е модерно, казвам, че това е последното нещо, за което клиентът трябва да мисли. Това, което сега е модерно, след година никой не се сеща за него. Затова е хубаво татуировката да не се съобразява с мода, тенденции и т.н. Трябва да е нещо лично за теб, нещо, което ти харесва и означава нещо за теб. Сега например се правят много аниме татуировки, гейм аватари и т.н. 

Кое е най-срамното нещо, което се е налагало да прикриеш, оправяйки работата на друг татуист? 

Имаше жена,която беше татуирана на ръката с Ivan forever. Самият надпис сам по себе си е трагичен, но отделно и татуировката беше направена ужасно. Между първата и втората буква на името имаше такова голямо разстояние, че аз първо прочетох I van forever, като реших, че става дума за някакъв ван, на който се радва. Беше нещо покъртително. Налагало ми се и да покривам и свастики и всякакви такива обидни неща. Най-често поправям татуси направени от „имам един човек, дето взима по-евтино“. Поправям и много казармени неща. 

Има ли хора, които не трябва да се татуират, заради чувствителна кожа, бенки или история с онкологично заболяване? 

Не бих казал, че има такива, които не трябва да се татуират, но със сигурност бих казал, че не трябва да се татуират без да се допита до доктор. При мен се случва да идват хора с доста чувствителна кожа - обикновено такава е много бялата кожа. В лошия случай кожата ще се подуе и много ще се зачерви, но тя не е трудна за работа. Що се касае до бенките, има начини да се работи около тях. Но ако са адски много, винаги има вариант да се смени първоначално избраното място за рисуване. Ако имат някакви преместения, по-добре нека се допитат до доктор, тъй като все пак ние tattoo артисти, не лекари. 

А има ли възраст, до която човек се татуира или няма такъв предел?  

За мен няма. Единствено долна граница - трябва да са пълнолетни. Но имам клиенти, които са средна и над средната възраст. Най-възрастният ми клиент беше на 65 или 75 г. - дядо Иво. И беше супер свестен. Голям човек и супер дядо! Изобщо не му пукаше какво ще кажат хората, че този дядо подивял или нещо такова. Просто му харесваше и се татуира. Харесвам такива хора, които просто решават, че го искат и не се съобразяват с хорското мнение, какво ще кажат, как ще ги гледат и т.н. Имам и дами, които на 40 години идват за първата си татуировка и казват, че преди години не е било прието. Но аз казвам, че не бива да чакаш нещо да се случи, а да го направиш. 

Трябва ли всеки статус да има послание? Или просто каквото си харесаш? 

Честно казвам, в началото, като започнах, си мислех, че всяка татуировка трябва да е със значение. Моите татуировки също бяха със значение и още са. Но няма нищо лошо да си направиш нещо, което като погледнеш, да те накара да се усмихнеш – било то, герой от детството. Например правил съм Том и Джери. Тоест, не е задължително да е някакво супер голямо значение, или трагичен спомен, или каквото и да е. Но да, добре е и когато все пак има някакъв смисъл, та било и не дълбок. Но да има нещо в нея, което да те усмихне и да не съжаляваш след година, че си я направил импулсивно. 

Как да сме сигурни в хигиената на студиото и че всичко е стерилно? 

Не мога да говоря за всички, но аз лично си приготвям мястото, когато дойде клиентът, за да види, че всичко се вади и отваря на момента – игли, боя, ръкавици и нищо не е използвано преди това. Отделно самото помещение може да се види дали е чисто или не. 

Искам да добавя нещо важно накрая. В днешно време има много студия за татуисти. Много хора отиват някъде без да познават tattoo артиста, сядат, татуират се и после идват при мен и при други колеги и казват – „Това не ми харесва. Как може да го оправим?“. Апелирам към хората да се запознават предварително с работата на татуистите – дали на живо в студиото, дали по социалните медии. Просто да разгледат кой какво прави. Има татуисти, които работят силно в един стил и може той да не съвпадне с това, което очакват от него. Затова оглеждайте и избирайте артистите спрямо това, което искат.