Душан Косич е интелигент, Алейников се е месил в съблекалнята, а в една къща, пушекът трябва да излезе през един отвор, обяви собственикът
Около Локомотив Пд и Христо Крушарски отново е горещо тези дни. Първо той бе атакуван от бившия спортен директор Сергей Алейников, а след това и от
феновете, които поискаха да си тръгне. В най-напечения момент Крушарски се съгласи да дойде в студиото на подкаста на „Мач Телеграф“ - „МачКаст“,
където разкри какво е бъдещето на клуба и какви решения ще вземе.
-Започваме директно с горещия картоф. Феновете на Локо Пловдив публикуваха декларация, с която ви призовават да напуснете. Какво ще им отговорите, говорите ли с тях и какво се случва?
-Аз с феновете не съм говорил, защото съм в чужбина тези дни. Постоянно съм на път. Преди години като бях малко по-свободен, преди да глътна въздух във
водата, имах по-чести срещи и нещата се парираха. Сега нямам тази възможност. Има си хора, които са на стадиона. Аз само помагам финансово.
Това, което феновете го публикуваха, аз мисля, че това ще се тушира и от новия сезон Локомотив ще започне наново по правилния път.
-Какво по-точно имате предвид?
-Феновете очакват някаква промяна. До тук аз мога да си призная моята вина, откакто се върнах в Локомотив, имам две грешки направени и аз си плащам за
тях. Това повлия на цялото това разделение и на тази притеснителна игра до края на сезона. Локомотив започна да затъва, започнаха проблеми. Последните
мачове не знам как удържахме. Всички бяха панирани с двойна панировка и не знаят на къде да хванат. Това беше най-жестокото нещо, което съм изживял в
цялото ми участие във футбола. Това че феновете ме критикуват, това че говорят не ме притеснява. Това толкова не може да ме засегне заради, това
което се случи и изживях. Аз съм вече 10 години в Локомотив. Да, две години имам прекъсване. Тогава помагах, но не се месех. Там други хора си решаваха
нещата. Аз бях страничен наблюдател. Накрая, когато ме попитаха за съвети и продължиха неразбориите, аз тогава започвах да се мешам в живота на мъжкия
футбол. Мисля, че когато дойде време да си изпълним това, което бяхме обещали, не се случи. И им предлагах да си купя акциите обратно. Аз ги бях
подарил, но сега трябваше да ги купя. Половината от акциите. Така и стана.
Започнахме вече да работим полека. Случаят на първия полусезон е ясен. Надолу, надолу, надолу. Пътувах през октомври от Бразилия, защото там се
случи една много неприятна случайност за мен. Аз съм известен човек не само в България. Мен ме познава половината метеорология в света. А някои хора
казват, че аз съм станал известен покрай Локомотив. Та, бях в Бразилия на среща в Атлетико Минейро. Не знам дали този клуб е по-известен от нашите. Аз
бил съм при базите им. Значи, с бившия президент на Крузейро бяхме лични приятели. С Деса става въпрос. Използвам контактите за положителни емоции.
Та, отидохме в Атлетико Минейро. Гледахме един мач от Копа Либертадорес.
Победиха там с 1:0. Класираха се. На следващия ден имаме среща със спортните директори. Говорихме, говорихме, стигнахме до някъде. Дойде на срещата Виктор Баия. Започнахме да си говорим какво сътрудничество може да направим. Поканих ги на турнира на Христо Бонев, който го спряхме по време на пандемията, сега го възстановяваме. И те хората казаха дай утре да се видим, да седнем да говорим по-подробно. Точно в този момент излиза една статия как феновете са ме изгонили. И той казва: „Добре, аз не мога да разбера. Тук пише, че феновете те гонят, че не си никой, а за какво говорим“. Тази неловка
ситуацията ме накара като се върнах, да кажа на момчетата, които бяха ръководени от Любо Пенев, че си тръгвам. Единствените, които скочиха да
застанат зад мен, бяха от детско-юношеската школа. Футболните хора стояха настрани и мъжкият футбол. Важното е да има някой да дава пари.
-Може ли да продължи това, което казвате? Това не важи ли в момента в целия български футбол?
-Абсолютно. Ние трябва да подчертаваме палачинката, докато не започваме да произвеждаме продукти отдолу-нагоре. Трябва да започнем да уважаваме децата. Не да дойде да ми целува някоя емблема – Боже мой. Няколко пъти е имало разговори с футболист и аз ги питах за какво смятате, че получавате заплати. И отговорът е, че идват на тренировки. А трябва да им плащаш отгоре пари, за да играят. Стигнахме до тук, че аз реших да го прекратя. И си продължавах два месеца, помагах, на школата съм давал пари. На Тома Цилев, ако ми се обади с някой хотел или нещо. Но видяхме, че не става така. Помолих едни мои приятели. Те питат: „Къде са тия тримата“. „Тия тримата“ бяха готови да дават по някой лев. Но се случи така и те казаха „за какво стоим, да ни
псуват като теб“.
-Има ли реални разговори за потенциални инвеститори в Локомотив?
-Да, имахме. Хората дадоха някой лев. Те спасиха положението. Около Нова година, складовете са ми пълни, но пари нямам. Аз почвам да чистя август,
септември и март, май. Тогава мога да реагирам. Всичко ми е планирано при мен. Аз не съм банка да печатам парите и да раздавам. Хората помогнаха,
спасихме сезона...
-Не искате да кажете кои са тези хора?
-Не, но те помогнаха да спасим сезона, да спасим играчите да не избягат. Имаше играчи, като Оливер Камдем. Него го продадоха. Имаше още 2-3 такива,
които ги задържахме. Пак е нещо. Започнахме... молих се, моля се. Виждам, че не става, виждам, че не върви. Тома се мъчи, търчи момчето като гламав.
Обаче без пари нищо не става. Токът идва всеки месец, парното идва всеки месец, данъчните, платете, водата. И помагах по малко. Каквото намерихме,
вкарвахме. Запазихме отбора горе-долу. Имаме данъчните да чистим, договорили сме се да ги изчистим. Този мач съм играл един път. Ще го изиграя и този
път. Ще изчистя данъците. Опростил съм една голяма сума на Локомотив. Някои хора казаха: „А, той краде пари“. О, Боже. Аз моите пари съм ги опростил, за
да вземе лиценз Локомотив. Без това няма как да стане. Това са лични мои пари. Върнах се след Нова година, помагам. Но не се меся в селекцията.
Томата, ако ме пита нещо, му отговарям.
Треньорът е вашият интелигент за футболен човек. Аз до момента такъв човек не съм се срещал по футболните среди.
Човекът има желание и има глава, за да работи. Но и той беше оставен пред свършен факт след случката с футболиста, който той намира и се договаря с
него. И разбирам, че заплатата му е два пъти по-висока...
-Ще дадете ли повече яснота около този случай?
-Случайно го разгадахме. Бяхме в моя офис. Всички искаме да говорим. Аз ги събрах, защото нямам време да се мотая. Започваме разговора и аз по едно
време питам тези футболисти, дали заслужават тези пари.
-Питахте ли Сергей Алейников?
-Всички бяха там. Не към него, а към всички. И треньорът каза: „Ама, чакай, аз с този футболист бях говорил за друга заплата. Как така тази заплата?“.
После разбирам, че и той се месил в съблекалнята. Против един, против друг. Създало се е напрежение. Казвал съм милион пъти. В една къща, пушекът трябва
да излезе през един отвор.
-Един от последните мачове на Локомотив Пловдив беше срещу Славия в София, Митко Илиев беше наказан и седеше на трибуните. Но той тогава изглеждаше
направо смазан...
-Вижте Митко е дете на Локомотив. Вчера го помолих да проведем един разговор и за това днес съм обнадежден, че ще си съберем къщата, ще си затворим
прозорците, ще изчистим комина и всичко ще тръгне през него. Когато върнахме Митко, мен Чавдар Цветков ми се обади, аз не го познавах. Бруно беше твърдо
против. Аз съм наложил в Локомотив пет човека. Единият беше Мартин Луков, другият Парвиз Умарбаев, след това Бирсент Карагарен, Митко Илиев и петият
не мога да си го спомня. И те показаха, че са на ниво. В цялото това време, всички тези купи, успехи. Аралица той му беше глезеното дете на Бруно и си
правеше каквото си иска и при едно определено отношение към мен, си замина. Заради него не можеше да се развие Ален Ожболт. Той и сега е футболист. Анте
Аралица се върна сега в България. Пожелавам му успех, дано да си е променил малко кратуната, да си я е изчистил. И да работи, както показва този
сезон.
-Как успяхте да убедите Душан Косич да остане и другия сезон?
-Който един път си е подал ръката с мен и проблеми няма. Те всички говориха, че Умарбаев ще си тръгне. Но няма да стане. Ще остане заради мен, за да
направим отбора. 10 човека можеше да ги качим на един самосвал и никой нямаше да ги потърси. Оставихме гръбнака. След баража седнахме с треньора и
Тома. Поговорихме си, разбрахме се, че гръбнакът е ясен. Мога да ви го кажа. Единственият, който още не съм договорил, това е другият ми син, защото той
е малко по-гламав. Умарбаев, Митко Илиев, Чико, вратарят и Бирсент Карагарен. Само за едно съжалявам. Ние на младите не им даваме шанс.
Публиката иска всеки ден да е Великден, ама не става. Ти на млади момчета малко трябва да им дадеш шанс, малко да се сблъскат. Ето, Тодор Павлов
миналата година беше най-търсеният играч от чужбина. Сега му падна гарда. Той претърпя операция, която го извади за дълго време от терена. След това
направи една грешка.
Българските млади играчи трябва да излязат на терена, за да запушат ушите и да мислят само за това, което може да се направи, за да има успех. Мен като
ме псуват и като ме плашат, аз да съм се дръпнал? Аз продължавам да си харча пари. А тези момчета нямат психика. Подготовката в школата отдолу нагоре,
психиката я няма.
-Сега е модерна спортната психология?
-А кой е завършил това нещо? Кажете ми един? Аз ще ви кажа тактиката на Динамо Загреб, когато Ивайло Петев беше треньор там. Няколко пъти ходих да
открадна нещо. Това, което се опитвате да приложите, те го изкривиха. Там децата до 12 години се учат на любовта на футбола.
Там гушкат топката, целуват я, спят с нея. Това ги учат. Абстрахират ги от външния свят. След 12 години започват тактика, техника и физика. И от 12 до
19 години има във всяка категория старши треньор. Помощникът върви от долу до горе. А старшата си остава там, където е. Ако покаже качествен резултат,
тогава се качва нагоре.
-Как това нещо беше изтрито тук?
-Аз почнах да го налагам в Локомотив. Назначихме треньори. Те направиха – единният помощник на единия отбор и треньор на другия отбор. Става с хора,
които имат желание и всички пак могат да работят с хора. Един треньор трябва да е психолог. Христо Златински е буен, но неговият отбор до 14 години и
най-подреденият, най-организиран. Сега пак горе долу има нещо. Излязоха няколко момчета, като Петър Андреев. Той сега ми е обещал нещо. Той това,
което ми е обещал, аз го гоня като наследство.
-Да чуем?
-Неговият прякор е Мбапе. Сега ми каза на една среща, на предпоследните мачове, че той ще стане голям футболист. Аз нищо не търся от него, искам да
видя, че го прави. Те го искат от втора дивизия, но по-добре да остане. Защото той като вкара два гола и вече носът му се обръща нагоре. Добре, че
не валеше дъжд. Ако беше валяло, можеше някоя капка да му влезе в носа и да го удави.
-БФС въведе ново правило за повече българи, вие как гледате на него, ще платите ли глобата?
-Не, но на сила хубост не става. Първо, ние трябва да си сложим ред в нашата къща. Трябва да се знае кой е царят, кой е пъдарят и кой какво върши. Някои
от момчетата имат талант, стигнаха до някъде и се затриват. Това всичко е свързано с клубното възпитание, домашното възпитание и собствената мозъчна
клетка.
-Какво ще бъде бъдещето на Локо Пловдив?
-Сега правим селекцията. Треньорът си събира екип. С Тома правят селекцията. Бюджетът за селекция сме се разбрали за него. Локомотив никога не е бил от
милиардерите.
-Но не е бил и просяк...
-По мое време всеки си получаваше заплатата, задължения нямаше. Имаме три купи, европейски участия. За мен на Локомотив му трябва малко време и ред. И
да разчитаме повече на собственото производство. Ние не си тачим децата. Ето сега Кристиан Томов напусна. Предполагам, че ще отиде в Черно море. След две години той ще бъде национален вратар, търсен вратар. Това и Митко Илиев го каза, че това е едно скромно и работливо момче. Това, че баща му е някой, не
го интересува. Той, Паскалев, Тодор Павлов. Трябва да си наблегнем на своето. Ние сме в Европа. Може ли да определим кой е чужденец. Не можем да
кажем на французина, че е чужденец. Аз ще докарам 11 европейци и никой не може да ми каже – не става, не са европейци, защото това ще се оспори във
всеки един съд. Но за националния отбор трябва да се работи отдолу. Аз направих две игрища за децата. Локо е от 100 години клуб. Като дойдох имаше
едно изтърбушено игрище, една кошара и един стар стадион. Направен ремонт на двете игрища. Мъжете не дават на децата да тренират на кошарата, защото я
съсипвали. Сега направих два терена в „Тракия“, ще направим още един. Със средствата, които мога да отделя, справяме се. С новите терени, децата се
чувстват перфектно. Сега ще им направим и съблекални.
-Ако се върнете преди 10 години, бихте ли дошли пак в Локомотив?
-Аз съм човек, който не се предава. Търся риск. Никога не оставям магарето в калта. Опитах се да го оставя през октомври, но не ми се получи. Аз съм повече от фен.
-Кога се зароди тази фенщина?
-Стана случайно. На мен кметът на Стара Загора ми се обади. Каза, че Христо Бонев иска да ме види, въпреки, че ние с него се познаваме от 40 години. Дойде Бонев с Наско Узунов, това се случва преди 10 години.
-Евромачът с Тотнъм ли е номер 1 във вашия период в Локо Пд?
-Най-голямото преживяване беше с Лудогорец за Суперкупата в Разград. Тотнъм беше детска играчка за нас, защото настроението беше друго. Вярвахме си, че
можем да победим всеки отбор, срещу когото излезем. Имаше колектив. Знаете ли на Ривър Плейт каква е емблемата? Те имат един парен локомотив и отгоре
петима от най-големите футболисти. И там пише: „Колективът движи локомотива“. Срещу Тотнъм играхме мъжки. Имахме Алмейда, Митко Илиев, Пара
Умарбаев, всички бяха на ниво. Но да се върна на мача с Лудогорец за Суперкупата. Звъни ми Караиванов и ме пита дали искаме мача да е в Разград,
като те ще поемат разходите. Казах му, че може. Бруно започна да ми чете конско, а с радио „Ереван“ не се спори. Преди мача бяхме на вечеря –
изпълнителния директор на Лудогорец, Караманджука, Наско Караиванов, Чавдар Цветков и още някой, който не мога да се сетя. Караманджука вика: „Донесоха
Суперкупата, искаш ли да я видиш?“. А аз му казах: „Отиди я виж ти, аз ще я гледам цяла
година“. На другия ден дори не дойдоха да ме поздравят.
-Но да се върнем на Тотнъм. Каква беше вашата среща с Жозе Моуриньо?
-От 50-ата до 80-ата минута той беше жълт като восък. Не знаеше къде е. Като вкарахме гола, изключи напълно. А преди това ни питаха: „На този ли кенеф ще
играем мача?“. За тях направихме чудеса, отделна зала само за него, други помещения. Дойдоха с 2 тира багаж. Имаше двама бодигардове, които не даваха
на децата да се снимат с Моуриньо и играчите на Тотнъм. Защо? Това остава детски спомен. Няма да забравя и мача в Дания с Копенхаген. Тогава
попаднахме на хубав празник с цветни летни и дъги. Като видях колко мъже има там, ми стана лошо.
-Вярвате ли, че Локо Пд скоро пак ще изпита вълнението от тези европейски вечери?
-Колкото и да изглежда странно, ние се готвим. Имаме школа, ще извадим нов Митко Илиев, нов Камбуров. Извадихме вратар – Кристиан Томов, но той отиде в
Черно море. Психиката не му издържа на терена, а не е лош вратар. Ще го покаже. Година-две и Локомотив ще бъде там, където му е мястото. Аралица при
нас нищо не направи, макар и Бруно да го буташе. В Локо Сф е съвсем друг. Ще ви разкажа един случай с Петър Жеков. Играят Рилски спортист и Левски.
Тогава Рилецо би. После играха ветераните на Рилски спортист с тези на ЦСКА. Гледах този мач, те викаха на Петър Жеков тюфлек, кюфте. Обаче идва една
топка, той я спира на гърди и бам – в паяка! Втора топка идва – бам и 2:0! Човек, който си го може, си го може. Дано сега и на Аралица му тръгне, дано е постоянен.
-Споменахте Мартин Камбуров. Бенефисът му беше на „Лаута“. Има ли шанс той да се върне в Локо Пд?
-Виждаме се по мачове. Той има против мен нещо, а аз против него нямам. Аз карък не гоня. Правя забележки, като видя, че съм прав. Ходи ме обори! С Мартин Камбуров сме на „здравей-здрасти“.
-През тези години работихте с много добри треньори. Изпъкна ли някой?
-Съжалявам, че когато напуснах Локомотив, защото тогава така ме помолиха колегите, които искаха да управляват, а аз да стоя отстрани, те махнаха Сашо
Тунчев. Защото с него Локомотив завърши втори. Преди той да отиде в Арда, аз го изтървах за една минута. Каза ми, че ме уважава много, но съм дал дума.
-Какъв е проблемът в българския футбол?
-Че няма пари. Само два отбора имат пари, другите сме на едно ниво. Вижте какво прави Илиан Илиев в Черно море. Той работи, работи много. Беше при мен
6 месеца, разделихме се в отлични отношения. Подлъгаха го и си тръгна. Но Илиан с този бюджет прави нещо. Какво прави Венци с неговия бюджет толкова
години. Локомотив е със същия бюджет. Всичко е въпрос на организация. Аз съм се научил да ръководя и да чета мислите на човека и да го преценявам.
-Кога напрежението в Локомотив ще намалее?
-Аз искам тук, от вашата трибуна, да кажа, че това е затворена страница и
желая да започнем както преди, за да имаме успехи. С плащане на глоби, с
викания, се шокират футболистите долу. Психиката им е слаба. По времето на
Крушарски, отборът има най-много успехи за тези 100 години.
-Има ли друга алтернатива освен вас за Локомотив?
-Аз съм предлагал и сега пак предлагам. Ако някой дойде и каже, че има пари да издържа клуба 5 години, аз ще му дам да управлява и ще седна отстрани. Но
пак ще давам пари. Не искам да съм отпред, искам да се радвам на успеха. Преди си стоях отгоре на старата трибуна, там ми беше късмета. Искам да
остане нещо след мен, тези 3 трофея са си мои, на колектива ни. Моето име винаги ще стои там!
-Имало ли е случай да си кажете: „Край, спирам!“?
-Аз наливам пари, толкова, колкото трябва. Никога не оставям магарето в калта. Бях го оставил, защото бях много ядосан. Поразмислих 2 месеца, но не
се намериха хора, които да помогнат. Утре ако дойде някой и каже, че дава един милион, ще си стиснем ръцете.
-Като теглите чертата за тези 10 години, на плюс или на минус сте от Локомотив?
-Няма да коментирам плюсове и минуси.
-Заслужаваше ли си?
-Има смисъл, ако направиш предприятието работещо. А това не е далеч. То беше тръгнало, в последната година дадох един милион лева, а другите се изкарваха сами – евротурнири, тук-там, някой играч продадеш. Но не ми стигнаха един милион лева за Лигата на конференциите, когато играх с Копенхаген през 2021 г., защото трябваше всичко да се плаща напред – пътувания, самолети, хотели, а чак след това УЕФА щеше да ни даде парите. Имах луфтове в онзи период, бях изоставил бизнеса, за да върви Локомотива и се получи този проблем.
-Аржентина е ваша любима дестинация?
-Там имам фабрика от 25 години. Интересна страна, в която съм преживял 3 кризи. Това е богато място, но са много мързеливи, само ядат и лежат.
Тяхната храна е много качествена – месо, домати. В България вече няма производство на зеленчуци. Защо избрах Аржентина? Там започнах да продавам
ракети против градушка. Станаха проблеми със самолетите, които не можеха да летят и направих фабриката в Аржентина.
-Как започна бизнеса с ракетите?
-Аз не съм много умен, но умея да прибирам (смее се). Започнахме тук да ги правим, стана проблем в предприятието и видях, че няма да стане. Направих си
фабриката, най-добър съм в света, търсен съм навсякъде. От 25 години се занимавам с този бизнес. 220 човека работят в двете ми фабрики. Това е
пиротехника, йод, сребро, магензий. Всичко са натурални продукти. Развива се много. Аномалиите на времето си извадиха рогата. Ако не работим навреме, ще
имаме проблеми с водата. В България малко трябва да доработим, но трябват пари. И държавата да реши приоритета. Имаме трансграничен проблем. Облакът,
като влезе започваме да го обработваме 20 километра, след като е влязъл в България и ни трябват още 20 километра, докато го обработим. Така едни 40 километра заминават. Трябва да се разберем със Сърбия и Румъния, за да действаме по-рано. Много се гъделичкат с провинция Хухуй в Аржентина. Но там
се гледа много тютюн. Преди са плащали по 20-30 млн. долара за щети, а сега между 5 и 7 млн. евро. Цялата им печалба от тютюн е 250 млн. евро. Тук
говорим за частна компания.
-По един и също начин ли се управлява вашата фабрика и футболния клуб?
-Да ви кажа, че в моята фабрика проблеми нямам. Там всеки си знае работата. В отбора младежите трябва да разберат, че са част от работническото общество
на колектива.
-Ако видите, че идва градушка над „Лаута“, ще се намесите ли?
-Няма как да стане. Венци Стефанов се подиграваше с Левски и казваше да отида и да им направя козирката. Лудогорец, Левски и ЦСКА ще си имат
проблеми, защото няма с кого да играят. Преди Локомотив беше конкуренция на целия български футбол. Колко псувни съм отнесъл, ако знаете. Арда не знам с
колко пари работят, но го правят правилно. Черно море – също. Ние работехме правилно до преди 3 години. Ще се постарая отново да започнем да побеждаваме силните. Треньорът ни е добър, Тома Цилев му помага. Спортният директор го анулирам. Той ме попита защо няма администрация. А кой да плаща заплата на тази администрация?
Ние се простираме по нашата черга. В България ти трябва само изпълнителен директор и финансист. Спортен директор не ти трябва. Имаш
нужда от сериозен треньор, който да ръководи всичко. От Нова година не съм ходил на мач в Пловдив. Не, че ще ме псуват. Просто, когато не играем като
хората, аз си тръгвам като парцал. Два мача не успях да ги догледам по телевизията, щеше ми се пръсне сърцето.
--230.jpg)
