Следите на първите американци: Как започва всичко

Ново генетично проучване проследява праисторическата миграция на хората от Азия към Северна и Южна Америка. Откритията помагат на слабо представените групи от коренното население да разберат своя родов произход, пише Deutsche Welle.

Първите хора, които заселват днешна Северна и Южна Америка, мигрират от сегашната територия на Русия преди 20 до 30 хиляди години, сочи ново проучване.

Според изследването, публикувано в реномираното списание Science, сегашните езици и традиции на коренното население на двата континента са свързани с тези първи заселници. Следи от културите им се откриват в гените на днешното коренно население.

Шанс за запазване на културното наследство

Проучването установява също, че първите заселници се разделят на групи, които се изолират в различни хабитати. Откритията дават нова генетична и културна представа за днешните южноамерикански общности, казват изследователите.

Изследването „запълва ключови пропуски в разбирането ни за това как са се появили разнообразните народи на днешна Южна Америка“, казва Елена Гусарева, водещ автор на изследването, която преподава в Технологичния университет Нанянг в Сингапур.

Гусарева обяснява още, че участниците в проучването са били „дълбоко мотивирани“ да разкрият повече за историята на своя народ. Тяхната мотивация е доказателство колко важни са знанията за предците за идентичността на хората днес, казва още изследователката.

Изследователката цитира „спешен случай“, свързан с народа кавескар в Патагония, днешно Чили, чието население и 6000-годишно културно наследство е застрашено от изчезване. „Тези генетични записи са едни от последните шансове за запазване на тяхното наследство.“

Коренното население на Америка е свързано с берингийските групи

Гусарева и други изследователи секвенират геномите на 1537 души от 139 етнически групи в Северна Евразия и Америка.

Те сравняват милионите вариации в гените на съвременните коренни жители с древна ДНК от първите народи, пристигнали в Америка. Проследяването как гените се променят при хора от различни географски региони и различни групи от коренното население позволява на учените да разберат повече за моделите на популационната история, миграцията и адаптацията в продължение на хиляди години.

„Нашият генетичен анализ на групите от коренното население е от решаващо значение, тъй като техните геноми носят уникална информация за най-ранната човешка история в региона“, казва Хи Лим Ким, генетик в Технологичния университет в Нанянг, която работи заедно с Елена Гусарева.

Техният анализ потвърждава съществуващите археологически данни, според които развитието на първите хора в Америка се е разграничило от северноевразийците преди 19 300 до 26 800 години.

Датите са „в съответствие с голям брой археологически доказателства“, потвърждава и Франсиско Хавиер Асейтуно от Университета на Антиокия, Колумбия, който изследва развитието на коренните населения независимо от учените от университета в Нанянг.

Изследователите са сравнили набори от генетични данни и са успели да установят, че най-близките живи роднини на коренното население на Северна Америка са западните берингийски групи като инуити, коряки и луораветлани, известни още като чукчи. По време на последния ледников период Берингия е представлявала леден мост между днешна Русия и Северна Америка.

Заселниците в Южна Америка се разделят на четири групи

Проучването на Гусарева и Ким установява, че след като първите заселници пристигат в Южна Америка, те се разделят на четири отделни групи - амазонска, андска, чако-американска и патагонска. Всяка от тях се изолира и развива в различна среда.

Асейтуно коментира пред ДВ, че тези групи на ловци събирачи вероятно са се разделили, „за да заемат нови територии, да създадат нови семейни групи и да избегнат изолацията“.

Според Гусарева новите генетични данни показват, че естествените бариери - като Амазонската тропическа гора и планинската верига на Андите - са довели до изолацията на тези групи от коренното население. „Това е направило генетичния им състав по-хомогенен, подобно на това, което се наблюдава при островните популации“, допълва тя.

Мутации, които ги правят адаптивни към екстремни условия

Проучването установява също, че коренното население има различни генетични характеристики, които може да са се развили в резултат на адаптирането им към екстремни условия и продължителната изолация от други групи. Например група от Андите носи генна мутация, която им помага да се адаптират към ниски нива на кислород. Мутациите в гена EPAS1 стимулират образуването на нови кръвоносни съдове и производството на повече червени кръвни клетки. Мутации на EPAS1 са открити и при хора от Тибет.

„Тъй като хората са се адаптирали към различни и често екстремни условия - като голяма надморска височина или студен климат - техните геноми са еволюирали“, казва Ким.

Предишни проучвания са установили, че генетичните различия сред групите от коренното население на Бразилия могат да доведат до различна реакция на лекарствата за кръвни съсиреци или висок холестерол.

Генетичката Хи Лим Ким казва, че новото изследване е разкрило повече от 70 генни вариации, които могат да увеличат уязвимостта на хората към различни нови инфекциозни заболявания. "Много от тези популации вече са малки. Изключително важно е да се осигурят съобразени с нуждите им здравни грижи и да се положат усилия за превенция на заболяванията, за да се поддържа тяхното благосъстояние", допълва тя.