Богомил Манчев: България се нуждае от четири нови ядрени блока до 2051 г. за развитие на икономиката си

В навечерието на ядрената конференция на Българския атомен форум - Булатом разговаряме с председателя на организацията Богомил Манчев. Ядрената енергетика ще продължи да бъде ключова за развитието на икономиката в световен мащаб, защото това е базова енергия. В България пък е важно на какъв етап е строителството на новите ядрени мощности в момента. А изкуственият интелект има все по-нарастващата нужда от енергия за развитието на икономиката и обществото ни, пише 3e-news.net

Г-н Манчев, често говорим за изкуствения интелект като движеща сила на бъдещето. Каква е връзката между изкуствения интелект и енергийната индустрия?

България географски е много подходяща за изграждане на нови дигитални индустрии и центрове за данни, а и страната ни има доста подходящи квалифицирани IT специалисти. A с промените в последните години в ИТ сектора, които вървят в експоненциален ход, ще даде възможност на хората да се развиват към нови сфери в дигиталната ера.

И докато ИТ експертите усъвършенстват изкуствения интелект на всички е ясно, че за да има развитие на икономиката и обществото ни е необходима стабилна базова енергия, която да е достъпна непрекъснато. Освен достъпа до базова енергия е важно в една икономика да има и добре развита електропреносна мрежа, която да доставя нужните количества енергия до потребителите.

Като цяло Европейската общност има добре развита и свързана електроенергийна система, но трябва да има добра обезпеченост не само като мощности но и като преносна мрежа.

Това така ли е в България сега, с оглед на масивните прекъсвания на електроснабдяването, които видяхме наскоро в Република Северна Македония и преди това в Испания?

За щастие българската енергийна система позволява работа на островен режим и е добре, че имаме добри електроенергийни  връзки със съседните страни. Но гръбнакът на една устойчива енергийна система е базовата енергия. И както знаем човечеството вече се ориентира към чистата, беземисионна енергия, която не отделя вредни емисии. И ядрената енергетика отговоря точно на тези критерии като осигурява и стабилност в работата на енергийната система чрез въртящите механизми в централите.

В Испания е имало проблем със загуба на външно напрежение. При така наречения "blackout" – загуба на външно напрежение – една атомна централа може да продължи да работи за собствени нужди и „да отцепи“ един район, от да кажем с 5 милиона души, и да го захранва. В Испания от седем ядрени блока са останали да работят един или два на нулева мощност – тоест работеха само за да задоволяват собствените си нужди. 

Защо цялата енергийна система не е могла да остане да работи? 

Системата очевидно не е позволявала „да се накъса“ на парчета и те да работят нонстоп. Това е системен проблем. Ако мрежата ти позволява да я накъсаш на парчета, те да работят, да, няма проблем. Но очевидно не позволява.

Нашите блокове в АЕЦ „Козлодуй“ например могат да се справят със загуба на външно напрежение и да останат да работят за собствени нужди, достатъчно време без да има проблем в работата на блоковете.

Извън ядрената енергия другите базови централи за производство на електроенергия са парогазовите централи. Не говорим за въглищните ТЕЦ, които не са част от беземисионната енергетика и икономика. Вече е видно, че държавата се опитва да регулира и поддържана енергийната система с инвестиции в нови ПАВЕЦ.  Но самото изграждане на един ПАВЕЦ отнемат много време. Новите паро-газови централи с въртящите се механизми също са важна част от поддръжката на една стабилна енергийна система. Те обаче трябва да миксират природен газ с водород като гориво, за да може да продължат да бъдат в графата „беземисионни“. Да, наистина нашата държава е записала, че иска въглищните ТЕЦ да работят до 2038 г. , като залагаме и на големите надежди за смекчаване на т. нар. Европейска зелената сделка. Независимо от това страната ни плаща и ще трябва да плащан за вредните емисии, които се изхвърлят в атмосферата, за да работят въглищните централи.

И тук идва “надграждането” на една енергийна система – това се прави със слънчеви и вятърни електроцентрали, като към тях вече се добавят и системи за съхранение на енергия.  Слънчевите мощности у нас вече са над 4000 MW като инсталирана мощност. При вятърната електроенергия имаме относително задържане на производствените мощности в момента. 

Тоест базовата енергия ще идва предимно от АЕЦ?

Да, но не само. Ядрената енергетика е това, което поддържа и социалния мир в страната ни към момента. С последните промени за излизането на битовите потребители на свободен пазар става ясно, че още дълги години ще се използва евтината електроенергия от атомната ни централа в Козлодуй. Нейната себестойност е ниска и това позволява част от елекетроенергията да отива за домакинствата на регулриани цени.

Дори и да се вземе решение да се излезе на свободния пазар, то населението у нас на практика ще се дотира от АЕЦ „Козлодуй“.  Но животът на двата блока там е ограничен до средата на този век. Заради това се нуждаем и от 7 и 8 блок.

Нека пак да се повторя, че два ядрени блока трябва да заменят 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ и то не след много дълго време. Ние сме в средата на 2025 година. След 22 години ще е изведен и 5-ти блок, а след 26 години ще бъде 6-ти блок. За този период трябва да сме направили новите мощности. Надявам се 7-ми и 8-ми блок да ги заместят, а другите два блока на „Белене“ пък ще заместят голяма част от енергията, която се произвежда от въглищните централи. Защото колкото и да искаме да си обясняваме, че Зелена сделка се промени, то тя все пак се случва. Беземисионната част на енергийния сектор се случва по един или друг начин, с намаление, улавяне на въглероден диоксид. Но всички тези начини за изчистване на енергията увеличават цената ѝ. Засега е по-добре да плащаш емисиите, отколкото да уловиш въглероден диоксид, което е по-скъпо. Когато плащаш емисиите по санкциите и цените на Европейската общност, токът става доста скъп и надвишава средната борсова цена и то значително.

И да обобщя: страната ни ще има нужда от четири работещи ядрени блока по 1000 MW всеки към 2051 г. Това се прави с идеята у нас да се продължи развитието на вятърната и соларната енергия, като се осигурят и устойчиви въртящи механизми, които да държат стабилна енергийната система. И тези системи да работят над 8000 часа на година. И щом Европа и светът се стремят към беземисионна икономика, то начина за горене на въглища е неприемлив. По-горното не пречи на развитието на малките модулни реактори и свързаните с тях технологии.

Надявам се, че в този период – до средата на века - у нас вече ще има изградени и модерни паро-газови централи. Защото само с водни централи, дори да са ПАВЕЦ, не може да се поддържа адекватна енергийната система.

А виждаме ли възраждане на доверието към ядрената енергетика? 

Да, определено. По тази причина във възходящ, дори експоненциален ред, първо се връща доверието в ядрената енергетика, и второ, се осъзнава колко е напреднала тя от гледна точка на безопасност, сравнено с други развити сектори от нашия живот като транспорта или тежката химия, където инцидентите са много по-чести за съжаление.

Най-характерен пример е транспортът на Земята, където се избиват хиляди, хиляди хора, но ние продължаваме всеки ден да си караме колите, без да смятаме, че може да пострадаме. Това е част от въпроса на хората, за да останат живи, когато карат - да се подобри качеството на колите, да се подобри качеството на пътя. Но не подобряваме нас като индивиди, тоест как да се държим на пътя. Ставаме агресивни и невъзпитани всякакви. И с най-хубавата кола може да се убиеш, но ние имаме много предпоставки, лоши пътища, а доста остарял автопарк.

И отново пак се връщаме към онзи хит, където говорим за зелена сделка и каквато и да е, както и да я наричаме. В крайна сметка световната икономика се стреми да намали въглероден отпечатък по един или друг начин. И в същото време потреблението на електроенергия започва да расте страшно бързо, а със същата скорост не можем да изграждаме нови енергийни мощности. 

Ако преди 20 - 30 години развитието се определяше от тежката индустрия, която е производство на метали , автомобили, самолети и тежка химия и така нататък. С тези всичките неща съществуват, но много усилия, силно място и заемат  технологии. И то тези, които се занимават с обработка на информация и онова, което формира управлението на, да речем, по-формализираните процеси, които могат да бъдат заместени от машина. Защото колкото и да си мислим, че изкуствения интелект ще започне да мисли сам, той не може. Него го е създал човек. Изкуственият интелект се самообучава, но неговото самообучение също има граници, защото формулата как се самообучава е написана от човек. Той не може да промени душата на формулата.

Факт е, че човечеството върви в посока създаване на най-общо казано роботизация на нашия живот. Така може доста нелицеприятни работи -  по-тежки и по-мръсни в агресивни среди да се правят от машини, които да не дишат. А техните елементи ние ще ги направим да оцеляват в съответната агресивна среда. Това се случва благодарение на изкуствения интелект. 

Той вече се явява индустрия сам по себе си. Защо индустрия? Защото енергията, която е необходима за него, като консумация расте неимоверно бързо, а и трябва да е  нискоемисионна тази енергия. 

И пак се връщам на базовата енергия: системите за данни изискват енергия 365 дни в годината. Ако нещо работи 1000 часа, няма как да го накараш да дава ток 8000 часа. Все още не е ясно на политиците, които ни обясняваха, че ВЕИ-тата решават въпроса – те са част от решението, но не го решават изцяло. Ако искаш достъпна енергия целодневно и целогодишно, можеш да ползваш източници, които горят въглеводороди или атомна енергия. Към тях можеш да добавиш ВЕИ, за да намалиш въглеродните емисии.

Всъщност човечеството не е измислило нещо много ново. Много държави хвърлят огромни средства, за да опитат да овладеят термоядрения синтез и да го направят промишлен. Американците и китайците имат свои модели. Там биха могли да увеличат производителността на енергия многократно – вкарваш единица енергия, за да изкараш две. Но засега това е все още в полето на прототипите и е само на хартия.

Изкуственият интелект може ли да помогне в развитието на термоядрения синтез и ядрената енергетика?

Изкуственият интелект ще улесни част от задачите, така че да не губиш месеци за сложни задачи, а да ги решиш за един час и да продължиш напред. Естественият интелект трябва да бъде онази ключалка, която би могла да отключи изкуствения интелект и той да не прави пакости.

Можете ли да дадете примери за държави, които се завръщат към ядрената енергетика?

Една от държавите, която посегна към това развитие, е Швеция, която иска до 2035 година да удвои мощностите си. Белгия, която искаше да ги затвори, сега няма да ги затвори, а удължава ресурса и ще се опита да възстанови част от спрените реактори. Франция има план да направи 14 нови блока, но трябва да спре 6 ядрени блока. Една Дания, която имаше решение да не развива ядрената си енергетика, сега го преразглежда.

Сърбия също проявява интерес към ядрената енергетика. Докъде са стигнали те?

Сърбия говорят за това от 30-40 години, но засега са доникъде. Подписаха споразумение за малък анализ пот темата, което няма как да разгледа много. От руската корпорация „Росатом“ им предлагат всякакви варианти за ядрен блок. Въпросът е дали са готови и дали ще тръгнат да го правят. Според мен там ще има някакво развитие, защото Сърбия в момента е в лоното на Русия и ще остане така поне 20 години, за да се появи реактор.

Да се върнем на българския ядрен сектор, вече споменахме площадка „Белене“. Какво ще се случи сега с оборудването, което е частично готово за изграждане на два блока? 

В момента има решение да няма сделка за оборудването, но може утре да има друго. Имаме оборудване за два ядрени контура за ядрения остров на Белене. Трябва да им намерим приложение, и има възможности. Правителството трябва да проведе разговор с големите корпорации, които поддържат и правят големи центрове за данни. Ако някои от тях са готови да бъдат потребители на енергия и да финансират централата, това не е проблем. Така още до 2035 година може да се появи и да работи нов ядрен блок , на този ядрен остров, който да обслужва, център за данни на някои интернет гигант. Ако някои от тези корпорации са готови да инвестират, то много бързо може да се рестартира проект за изграждане на два ядрени блока на площадка Белене. 

Това звучи интересно, защото са и нови работни места в Северна България, където ситуацията работниците е тежка. Обаче постижимо ли е реално да видим изградени центрове за данни покрай Дунав при условие, че имаме демографски и социални проблеми там?

Центровете няма да са до Дунава, а най-вероятно ще бъдат вкопани в Стара планина. Разстоянието е 100 км, което за пренасяне на енергията не е проблем.  Кабелната линия в такъв проект е под половин процент. Чисто инвестиционно не играе никаква роля. Голямата задача при решаването на тези въпроси с центровете е да имаш източник, който може да работи 8000 часа на година и да гарантираш, че когато при него има аварии и спре, някой друг ще подава енергия. Центърът за данни не може да остане без захранване, няма толкова големи акумулатори или батерии, които да го поддържат.

Кажете ни нещо за предстоящата международна конференция на Българския атомен форум  - Булатом. Какво да очакваме тази година?

Основният акцент на конференцията ще бъде строителството на 7-ми и 8-ми блок и представянето на двамата основни изпълнители – Westinghouse и Hyundai E&C, както и на собственика – АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“. Те трябва да кажат как се развива проекта за нова ядрена мощност. Има споразумения между Hyundai E&C и Westinghouse, както и подписан договор за правене на проект, който би трябвало до края на годината да бъде оформен и представен. Тогава ще може да се каже каква е цената на договора и на проекта. В момента избират owners engineer – компания, която да помага на собственика на блока в преговорите и техническите детайли с американските и корейски партньори. Надявам се до конференцията на „Булатом“ вече да са го избрали. Имаше няколко компании, които подадоха оферти и бяха отстранени. Сега се очакват финалните резултати от търга.

В тази връзка може ли да очакваме по време на форума повече информация кога ще бъдат ясни финансовият консултант, и инженерът?

Финансовият консултант също трябва да бъде избран. Трябва да има правни и финансови ангажименти, за да се „комплектова“ собственикът, който да може да управлява и контролира процеса по изграждане на 7-ми и 8-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“. Надявам се всичко това да приключи скоро. В този и близките месеци трябва да са ясни финансовият консултант за проекта, както и да се избере owners engineer.

Кога реално можем да очакваме старт на строителството на новия блок, като се има предвид нуждата от голям брой специалисти?

Строителството може да започне, когато се избере инженерът, направи се проектът, получат се лицензиите от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), а това ще стане най-рано след четири години. През тези четири години ще се търсят хора и ще се подготвя документацията за одобрение пред ядрения регулатор. За изграждането на един такъв блок са необходими хиляди специалисти, които ще работят постоянно на площадката, и още в различните заводи.