Журналистът и издател Асен Григоров почина на 23 май след кратко боледуване. "Дневник" покани проф. Георги Лозанов да напише текст в негова памет.
... Трудно ми е да си представя, че вече няма как да му звънна, за да направим от поредния абсурд приятелска шега. Трудно ми е въобще да си представя света минус Асен, а вероятно не е и така - просто са ни къси погледите, за да го виждаме оттук насетне. Но и без това, прости ми сантиментализма, Асене, същественото е невидимо за очите, както знаем от Екзюпери. Така завършва краткият ми пост на раздяла с Асен Григоров във "Фейсбук", до който за един ден бяха достигнали над 170 000 души. Никога досега не съм получавал подобни данни, а бях само един от хилядите, които споделиха тъгата си по Асен - направи го практически по един или друг начин цялата демократична общност.
Чета напосоки коментарите й все в същия дух: той даваше думи, смисъл и поведение на всички нас, тежка загуба е това за публичния дискурс, за мислещите хора, за всички, които искат и търсят критични, отличаващи се гласове и позиции, ужасно ще ни липсва с красивия му ум, благия му поглед, безпощадните му критики към задкулисието и посоката, която ни показваше към един по-справедлив свят, нямам мира, защото той ме представляваше, огромна загуба за България, също толкова огромна, каквато и загубата на Кристиан Таков, Асен Григоров и Милен Цветков вече ги няма за мое най-голямо съжаление...
Аналогиите с Кристиан и Милен, доколкото може да има такива между ярки индивидуалности, минават по различни линии (с Кристиан например по линията на нетърпимостта към демагогията, а с Милен - по острието на иронията), но общото и за тримата е, че веднага след кончината им бяха разпознати като лидери на гражданското общество, зад които бързаш да застанеш, да заявиш, че са те представлявали.
| Отговарят на неудовлетворената потребност от личности, с които да се идентифицираш. Тук, разбира се, възниква традиционният въпрос: защо не проявяваме пристрастието си към тях, докато още са сред нас. |
Причината е в срива на доверие към елитите на прехода - толкова дълбок, че всеки, който им принадлежи, остава под подозрение до края на дните си. То евентуално може да отпадне чак когато към небесата поеме някой, в чийто образ демократичната общност, вече без риск от разочарование, се огледа, за да покаже как се вижда тя самата (политическите й избраници все по-малко й вършат тази работа).
Какъв беше Асен Григоров, че буквално за часове се превърна в персонална емблема на колективната идентичност вдясно? На първо място, беше западен човек - от външния му вид, маниерите му, любимата му музика, лайфстайла му до социалните му ценности, от които не отстъпваше. Те могат да се подредят под знака на три "с" - свобода, справедливост, солидарност, и да се свържат в едно изречение, което описва Асен в неговия интегритет: свободата да си автор на себе си, но не е за сметка на другите, а в общност от свободни хора.
Именно тази ценностна мотивация му помогна сам, "на мускули" да заживее в западна демокрация, нищо че тя у нас така и не успява да се състои. Впрочем, важна роля тук има съпругата му Сибина с поколенчески предпоставената й нетърпимост към местната немара, лицемерие и раболепие.
Асен не беше по високопарните слова и политкоректните клишета: императивът на западните демокрации - върховенството на правото, за него на практика означаваше феърплей (привързаността му към чистата игра, мисля, се подхранваше и от страстта му по тениса с присъщото спортсменство и красота) и в обратен ред го изправяше срещу мръсните игри на прехода. Компетентността му в икономическата сфера му даваше възможност да разплита корупционните схеми и да стига до главните им действащи лица, без да му излязат със заучения си номер - който ги обвини в нещо, да го обвиняват в същото.
Тази битка Асен водеше с професионалните инструменти на журналистиката, но не от позицията на сърдит съдник, в каквито често ни превръща чувството за безпомощност пред съветско-мафиотския заговор срещу родната демокрация.
| Асен знаеше златния стандарт на своя занаят: по-важно от мнението на журналиста е правото на публиката да си състави собствено мнение в режим на информиран избор. |
Помня, когато водеше сутрешния блок в БНТ, го упрекваха, че разговаря с представителите на властта неуважително, излегнал се в стола си. Но никой не можа да го откаже, защото Асен си даваше сметка какво казва на зрителя с езика на тялото: те не са повече от теб, не им се впрягай, сам решавай. След години той създаде цяла телевизия - RE:TV, в интерес на гражданите, а не на властимащите и те в края на краищата успяха да я спрат. Още заглавието й подсказваше, че телевизията се връща към обществената си мисия, която по нашите ширини не се толерира.
Но Асен вече заедно със Сибина продължи - с предаването и после с подкаста "Животът и други неща", с онлайн медиата "Булевард България", да окуражава автономното мислене на публиката и да й показва капаните, в които се опитват да я вкарат.
| Така изпълняваше най-главната задача на журналистиката от последните години - да предпазва българите от пропагандното промиване на мозъците им, което достигна заплашителни размери. |
И да го прави с иронична усмивка, колкото и мрачни да са медийните сюжети, защото разбираше, че за да не заприличаш на тези, срещу които се бориш, разобличаването им трябва да е осмиване.
Асен обаче не се ползваше от привилегиите на критическата дистанция и уюта на частния си живот, а без колебания влизаше в публичната размяна на удари - повечето под кръста, за да съдейства на демократичните сили в различните им превъплъщения. Защото само те могат да превърнат България в западна държава, независимо колко деморализиращи са моментните резултати. И Асен със сизифовска упоритост ги буташе нагоре по хълма, готов, щом се сринат, да започне отново.
Така че, за да се идентифицираш днес с него, трябва просто да продължиш усилията му.