Българска асоциация за устойчив туризъм (БАУТ) внесе официално писмо до министъра на туризма Мирослав Боршош, с което настоява за отмяна на Наредбата за придобиване на правоспособност за упражняване на професията "Eкскурзовод". Това съобщи за TravelNews Димитър Попов, председател на организацията. Според него министърът трябва да вземе решение след като по случая се произнесе през миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която обяви, че текстовете в административния акт водят до ограничения на конкуренцията.
В писмото пише, че наредбата е правно неиздържана и противоречи на едно от основните начала, прогласени в Конституцията – свободната стопанска инициатива – чл. 19, ал. 1 КРБ, тъй като въвежда бариера за навлизане на пазара. В същото време тази бариера за навлизане на пазара не е оправдана, тъй като не гарантира качеството на предоставяните услуги. Освен това, самата професия не изисква въвеждането на специални мерки за защита на потребителите, тъй като тези услуги не са определящи за здравето и живота им.
При организираните пътувания екскурзоводската услуга е само малка част от туристическия пакет наред с транспорт, настаняване, изхранване и пр. При евентуална рекламация и иск за обезщетение, туроператорът носи пълна отговорност – материална и репутационна. Затова подготовката на екскурзоводи, аниматори, хотелски представители и водачи на групи в развитите туристически пазари, е дело на самия туроператор, се казва в позицията на асоциацията.
В условията на огромен недостиг на кадри включително и на екскурзоводи резултатът от тази наредба е, че целият ни туризъм става заложник на една малка група екскурзоводи, а броят на организираните туристи изключително ще трябва да зависи от броя на свободните екскурзоводи в определен момент.
„Наредбата вменява на нас, туроператорите, задължението да ползваме услугите на лица, които нямат никакво отношение и подготовка да водят специализирани турове като археоложки, фото, арт-, конни, вело-, орнитоложки, винени, гастрономични и пр и пр. Така целият ни специализиран туризъм е поставен извън закона. А нали точно такъв туризъм с висока принадена стойност искаме да развиваме?“, обясняват в писмото от БАУТ.
Забраната за чуждестранни водачи да осъществяват функциите си извън превозното средство води до ограничение на конкуренцията на територията на страната. Тя е и в разрез със съобщението на ЕК от 2021 г., което препоръчва на всички страни членки, които регулират тази професия, да обмислят дали свръхрегулирането на екскурзоводските услуги е оправдано и пропорционално, се казва още в позицията.
Димитър Попов коментира пред TravelNews, че има хора, които са завършили география, археология, история, туризъм и е абсурдно да ходят на курсове и на изпит, за да получат една карта - значка от Министерството на туризма, че имат право да бъдат екскурзоводи. Според него известни учени и археолози като проф. Николай Овчаров, проф. Христо Пимпирев, проф. Людмил Вагалински, проф. Сергей Игнатов е абсурдно да бъдат карани да ходят на курсове и на изпити, за да водят групи. Самият Попов като туроператор работи и води хора на екскурзиии в чужбина и посреща в България туристи от 35 години. Той няма и не иска да има карта за екскурзовод, още повече пък да кара курсове и да държи изпити. Освен това да плаща такси за обучения и изпити. В същото време подчерта, че по-добре обучава и подготвя млади хора да бъдат истински водачи и екскурзоводи, отколкото преподаватели или браншови организации.
Наскоро по темата коментираха и от Съюза на екскурзоводите в България. „Професията не може и не бива да бъде разглеждана като хоби или сезонна заетост без отговорности – тя изисква знания, подготовка и висока степен на отговорност към обществото, културното наследство и туристите“, каза пред TravelNews Христина Неделчева, председател на Съюза на екскурзоводите в България.
Регулацията осигурява стандарти за образование, практическа подготовка и професионална квалификация. Това гарантира, че туристите получават достоверна, пълноценна и компетентно поднесена информация. Премахването на тези изисквания би довело до занижаване на качеството и до разпространение на подвеждащи интерпретации на историята и културата ни.
Екскурзоводите са пазители и разказвачи на българската културна памет. Регулацията осигурява, че те разполагат с адекватни знания, за да представят историческите обекти с уважение, точност и отговорност. Така се защитава националната идентичност и се предотвратява комерсиализация на историята.
Сертифицираните екскурзоводи, вписани в Националния туристически регистър, дават сигурност на туристите, че ще получат професионално и качествено обслужване. Това е особено важно за международните гости, които очакват официално признати специалисти.
Регулираните екскурзоводи са обучени да насърчават устойчив туризъм, да опазват околната среда и да комуникират с местните общности по отговорен начин. Те играят роля в създаването на баланс между туризъм и опазване на природните и културни ресурси.
Вместо да се премахва регулацията, е разумно да се инвестира в допълнителни възможности за обучение, преквалификация и навлизане в професията. Така ще се реши проблемът с липсата на кадри, без да се компрометира качеството, допълват от Съюз на екскурзоводите в България.
Съюзът на екскурзоводите в България изразява категоричното си несъгласие със заключенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), според които регулацията ограничава конкуренцията. Това становище се базира на неправилно разбиране на ролята на професията и изопачава реалната цел на регулацията – защита на обществения интерес и професионализма в сектора. Изискванията към чуждестранни екскурзоводи не са дискриминационни, а целят запазване на автентичността и качество на услугата. Европейската директива позволява ограничения при наличие на обосновани обществени интереси – какъвто безспорно е културното наследство.
Настоящата нормативна рамка не ограничава конкуренцията, а създава минимални стандарти за качество в защита на потребителите и туристическия сектор. Професията „екскурзовод“ следва да остане регулирана, в съответствие с добрите европейски практики. Поддържането на регулацията не е в ущърб на развитието – напротив, то е основа за професионализъм, устойчивост и международно доверие в българския туризъм, коментира още Христина Неделчева.